Решение № 4353 от 21.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2185/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Е., приподписана от адв. Милатов, срещу решение № 10863 от 05.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1197/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Касаторът прави искане за отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед да бъде отменена, евентуално – делото да бъде върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне с указания за посочване на установения извършител на незаконния строеж като адресат на административния акт. Претендира присъждане на направените разноски за двете инстанции. Ответникът – заместник-кметът по „Правно обслужване и общинска собственост“ на община Несебър, чрез пълномощника си гл. юрк. Тълпигова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на С. Е. срещу заповед № 786/02.04.2025 г. на заместник-кмета по „Правно обслужване и общинска собственост“ на община Несебър, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ на жалбоподателката е разпоредено да премахне незаконен строеж, представляващ преустройство на собствения й самостоятелен обект с идентификатор 61056.501.647.1.3, находящ се в сграда с идентификатор 61056.501.647.1, изградена в поземлен имот с идентификатор 61056.501.647 по КККР на [населено място], подробно описан в административния акт, както да възстанови фактическото състояние на самостоятелния обект по одобрените на 11.04.2014 г. проекти на сградата и да разчисти терена. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган в условията на делегиране на правомощия, в изискуемата от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Излага съображения за наличието на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, който представлява преустройство на собствения на жалбоподателката апартамент чрез приобщаване на обща част на сградата. Въз основа на уговорка за извършване на процесното преустройство, предвидена в сключен предварителен договор от 28.06.2016 г., стига до заключението, че то е изпълнено след въвеждане на сградата в експлоатация с удостоверение от 18.03.2016 г., съответно представлява нов строеж, за който се изискват отделен проект и разрешение за строеж. При липсата на такива обосновава извод, че изпълненото преустройство представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Счита, че не са изпълнени и останалите нормативни изисквания за присъединяването на общата част към апартамента на жалбоподателката, които са предпоставка за разрешаването на преустройството, а именно – не е прието решение на общото събрание на собствениците, не е дадено съгласие на всички собственици в сградата с нотариална заверка на подписите, не е сключен договор за прехвърляне на собственост в нотариална форма с останалите собственици в етажната собственост. Сочи, че тези недостатъци не се санират с изразеното в хода на съдебното производство становище на управителя на етажната собственост, че собствениците в сградата не са против извършеното присъединяване. С оглед периода на извършване на процесния строеж обосновава извод, че не са приложими разпоредбите за търпимост по § 16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИДЗУТ. Излага съображения, че по делото безспорно се установява, че извършител на незаконния строеж е „Ал Ге Инвест“ ООД, но като собственик на апартамента, чиято площ е увеличена в резултат на преустройството, Е. също попада в кръга на възможните адресати на заповедта за премахване на незаконен строеж съгласно § 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13/23.07.2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК. Достига до заключение, че действайки при условията на оперативна самостоятелност, административният орган законосъобразно определя жалбоподателката като адресат на оспорената заповед в качеството й на собственик на строежа. Приема, че държавната принуда, която се налага в случая, не противоречи на принципа за съразмерност, установен в чл. 6 АПК във връзка с чл. 8 ЕКЗПЧОС, както и на чл. 17, ал. 3 и чл. 33 от Конституцията на Република България, тъй като намесата на административния орган е предвидена в закон и съответства на целта му - да се гарантира ефективното прилагане на регулаторното изискване строежите да не могат да се изпълняват без разрешение. Обосновава извод, че съобразно критериите, определени в решения на ЕСПЧ, държавната намеса в разглеждания случай е допустима и необходима, доколкото не се разпорежда цялостно премахване на жилището на жалбоподателката, а само на незаконно приобщеното, като същевременно не се допуска нарушаване на правата на останалите собственици в сградата чрез отнемане на обща част. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени след обстоен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, вкл. и заключението на съдебно-техническата експертиза. Подробно са обсъдени възраженията и доводите на страните. Фактическите констатации се подкрепят от приетите доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. От данните по делото, включително от заключението на вещото лице, се установява по несъмнен начин, че описаното в заповедта преустройство на самостоятелен обект с идентификатор 61056.501.647.1.3 чрез приобщаване на обща част на сградата - тоалетна за общо ползване, с приблизителни размери 3,00/1,70 м, представлява строеж според дефиницията на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, четвърта категория съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 4, б. “д“ ЗУТ (доколкото е установено вътрешно преустройство на сграда - строеж четвърта категория съгласно разрешение за строеж № 14/17.1.2014 г.), за извършването на който се изискват одобрен проект и строително разрешение. Според чл. 225а, ал. 1, изр. първо ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ, или на части от тях. В случая с нарочна заповед кметът на община Несебър предоставя на заместника си по „Правно обслужване и общинска собственост“ всички свои функции и правомощия по ЗУТ. При тези данни съдът достига до правилен извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, поради което е налице валиден административен акт. Настоящият състав споделя извода за спазване на изискванията за форма и съдържание на заповедта по чл. 59, ал. 2 АПК. От текста й по безспорен начин се извежда, че адресатът, на когото е разпоредено премахването на незаконния строеж, е неговият собственик - С. Е.. Ясно е формулирано задължението за премахването му, като е определен тридесетдневен срок за доброволно изпълнение от влизането на административния акт в сила, след което ще бъде извършено принудително премахване. Строежът е описан ясно и точно, като е посочено, че фактическото състояние на самостоятелния обект следва да се възстанови съобразно одобрените на 11.04.2014 г. проекти на сградата. Обосновани са изводите на съда за стриктно провеждаоне на процедурата по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ. Видно е, че констативният акт е съставен след извършени проверки на място във връзка с постъпил сигнал от председателя на управителния съвет на етажната собственост на сграда с идентификатор 61056.501.647.1, като в съдържанието му са отразени установените обстоятелства относно проверявания строеж, които съответстват на посочените в заповедта. Констативният акт е съобщен на жалбоподателката като адресат на задължението за премахване. Спрямо установените релевантни факти съдът прилага правилно материалния закон. Страните по делото не спорят, че процесното преустройство е извършено без одобрен проект и без разрешение за строеж, поради което представлява незаконен строеж. Това е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване. Тази последица може да бъде преодоляна, само ако са налице предпоставките по § 16 ПР ЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, доколкото търпимите строежи не подлежат на премахване. Правилно първоинстанционният съд приема, че в случая режимът за търпимост е неприложим. Едно от условията за определяне на строежа като търпим е извършването му в определени от закона периоди, като най-късната дата на строителство, която може да обуслови прилагането на посочените разпоредби е 31.03.2001 г. С оглед на това, че за сградата, в която преустроеният обект се намира, има издадено удостоверение за въвеждането му в експлоатация от 18.03.2016 г., а самото преустройство е изпълнено по-късно - след подписването на предварителен договор от 28.06.2016 г., в който е уговорено приобщаването на общата част, строежът не може да се квалифицира като търпим. Неоснователно е възражението на касаторката, че неправилно е посочена като адресат на оспорената заповед. Първоинстанционният съд достига до законосъобразен извод, като приема, че административният орган, който действа при условията на оперативна самостоятелност, има право да възложи задължението за премахване спрямо жалбоподателката, която е собственик на преустроеното жилище и се ползва от увеличената му площ. Според § 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК "адресат/адресати" на заповеди с предмет премахване на незаконно строителство са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж. Чл. 225а, ал. 5 ЗУТ определя лицата, за чиято сметка се извършва принудителното премахване на строежа, като сред тях е и възложителят на строежа (т. 5). Съгласно чл. 161, ал. 1 ЗУТ възложител на строежа е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. В случая от представените с административната преписка писмени доказателства е установено, че жалбоподателката е собственик на преустроения обект, което я определя като възложител по смисъла на чл. 225а, ал. 5, т. 5 във вр. с чл. 161, ал. 1 ЗУТ. Обратно на твърдението в касационната жалба, според трайната практика на Върховния административен съд в производството по премахване на незаконен строеж по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ органът не е длъжен да посочи като адресат на заповедта единствено извършителя на строежа, а извършва преценка срещу кого от възможните адресати да насочи задължението за премахване. Въпреки че в първоинстанционното производство е установено извършването на преустройството на обекта от „Ал Ге Инвест“ ООД като продавач на апартамента, то определянето на Е. за адресат на оспорената заповед в качеството й на собственик на строежа, е правилно. Съответно, непосочването на извършителя самостоятелно или наред със собственика на имота не е основание за определяне на административния акт като незаконосъобразен. Евентуално възникналите спорове между продавача и купувача на самостоятелния обект подлежат на разрешаване по друг процесуален ред. Настоящият състав не споделя доводите, наведени и в касационната жалба, за нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Безспорно е, че в случая извършеното преустройство представлява незаконен строеж без одобрени проекти и без разрешение за строеж. В процедурата по издаване на заповеди по чл. 225а ЗУТ административният орган действа служебно, като при установен незаконен строеж, който не е търпим, за него не е налице друга законова възможност освен да разпореди премахването му. Доколкото целта на ЗУТ е да не се допуска и да се отстранява незаконното строителство, то намесата на държавата, съответно на общинската администрация в случая, е напълно пропорционална на предвидената в закона цел. Премахването на незаконното строителство и възстановяването на фактическото положение съгласно одобрения инвестиционен проект е единственият способ, чрез който може да се постигне тази цел. Освен това оспорената заповед не засяга придобитото от жалбоподателката право на собственост по отношение на самостоятелния обект съгласно представените нотариални актове, тъй като не се разпорежда премахване на закупеното от нея жилище, а единствено незаконно присъединената към него част. Неоснователно е възражението на касаторката за неправилно присъдено в полза на община Несебър юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 143 АПК въпросът за отговорността за разноските се решава в зависимост от изхода от делото. Според ал. 3 на цитираната разпоредба, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП). В случая община Несебър като ответник заявява своевременно претенцията си за присъждане на юрисконсултско възнаграждение преди края на устните състезания, проведени в последното открито съдебно заседание на 11.11.2025 г. Присъденото от първоинстанционния съд възнаграждение е определено в съответствие с условията на чл. 37 ЗПП, като са съобразени вида и количеството на извършената правна дейност, броя на проведените съдебни заседания и активността на процесуалния представител на ответника. Размерът му е в рамките на предвиденото за процесуално представителство по административни дела съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.