Решение № 9650 от 31.10.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Коцева, [ЕГН], от [населено място], община Драгоман, чрез адв. Т. Тодоров, срещу Решение 293 от 21.03.2022г. по адм. дело 1204/2021г. на Административен съд София област. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно, тъй като процесната сграда е жилищна и построена преди 1985г., че липсват доказателства, че е реконструирана или от стопанска е преустроена в жилищна, че по отношение на същата са извършени само ремонтни дейности, че е търпим строеж, че съдът не се е произнесъл по отношение изтекъл давностен срок за извършен незаконен строеж на процесната сграда. Претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, присъждане на направените за двете съдебни инстанции разноски. В съдебно заседание поддържа жалбата. Ответникът кмет на община Драгоман, чрез процесуален представител адв. Миланов, в писмен отговор и в съдебно заседание, излага подробно становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноските направени пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на касатора срещу заповед РД-15-879/26.10.2021г. на кмета на община Драгоман , с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 във връзка с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, му е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "построена жилищна сграда на мястото на паянтова сграда кошара в поземлен имот, представляващ УПИ II-145, кв.21 по плана на [населено място], община Драгоман, определен е четиринадесет дневен срок за доброволно изпълнение и са определени последиците от неизпълнението. Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и приета СТЕ, установил, че оспорената заповед е издадена от кмета на община Драгоман, въз основа на Констативен акт, който е съобщен на жалбоподателя и той е подал възражение срещу него. Установил, че УПИ II-145, кв.21 по плана на [населено място], община Драгоман, ведно с построена в него жилищна сграда и всички направени подобрения, е собственост от 2003г. на жалбоподателя Г. Коцева; че в имота, по одобрен план за застрояване /ПЗ/ на [населено място], община Драгоман от 1985г., са отразени едноетажна паянтова жилищна сграда и едноетажна паянтова стопанска сграда кошара, като последната няма постоянен устройствен статут, видът и характера ѝ не отговарят на предвижданията на ПЗ, не е описана в нотариалния акт за собственост на жалбоподателя върху процесния имот; че от Г. Коцева е извършена реконструкция на тази паянтова постройка, представляваща превръщането ѝ в масивна жилищна сграда върху част от основите ѝ и част от нейна каменна стена, чрез изграждане на железобетонни колони, иззиждане на тухлени стени, поставяне на нов дървен покрив покрит с керемиди и изпълнени сградни инсталации; че реконструкцията е извършена приблизително от осем до десет години преди датата на огледа от вещото лице и за нея няма одобрявани инвестиционни проекти и издавано разрешение за строеж; че за тази стопанска постройка е издавано удостоверение за търпимост но 18.05.2017г., с което се приема, че същата е изградена през 1988г. Въз основа на установеното, първоинстанционния съд извел правни изводи, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл.225а, ал.1, за строежи от четвърта до шеста категория при спазване реда на чл.225а, ал.2 от ЗУТ; че процесния строеж е такъв, съгласно §5, т.38 от ДР на ЗУТ, тъй като е налице реконструкция по смисъла на §5, т.44 от ДР на ЗУТ на паянтова стопанска сграда в масивна жилищна и е от пета категория на чл.137, ал.1, т.5, б.а и б.г от ЗУТ, изграден е в нарушение на чл.148, ал.1 и чл.137, ал.3 от ЗУТ, и като такъв е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.3 ат ЗУТ; че процесния строеж, с оглед годината на строителството му, не може да се ползва от института на търпимост и не попада в приложното поле на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ или на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, а приетото по делото удостоверение за търпимост касае паянтовата стопанска сграда във вида ѝ преди извършената незаконно реконструкция. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящия съдебен състав на касационната инстанция споделя всички правни изводи в обжалваното пред нея първоинстанционно съдебно решение. За да постанови акта си решаващият съд извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото писмени и гласни, анализ на заключението на вещото лице по назначената, приета и неоспорена СТЕ, взел предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните факти и обстоятелства, и е достигнал до верни правни изводи: Обжалваната пред него заповед е издадена от компетентен орган, мотивирана е и законосъобразна, а адресата ѝ е собственик и изпълнител на строежа. Процесният обект е строеж по смисъла на §5, т.38 във вр. с т.44 от ДР на ЗУТ, от пета категория съгласно чл.137, ал.1, т.5, б.а и б.г от ЗУТ, незаконен е по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 и изграден в нарушение на чл.137, ал.3 от ЗУТ чл.148, ал.1 от ЗУТ, а именно, че за него не са одобрявани инвестиционни проекти и не е издавано разрешение за строеж, същия е в изграден в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП. В изпълнение на задълженията си, съдът е изследвал въпроса за търпимост на процесния строеж, с оглед периода на изграждането му, както и представено удостоверение за търпимост на процесния обект, преди незаконната му реконструкция, и направения правен извод е резултат на правилно тълкуване на относимите правни норми. Предвид изложеното, съдът намира за неоснователни възраженията на касатора. По отношение на обжалваното решение, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за разноски от ответния административен орган, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, жалбоподателя следва да му заплати направените разноски за адвокатски хонорар в размер на 600 /шестстотин/ лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,