Решение № 3625 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9271/2017 г.

Решение № 3625 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9271/2017 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. П. Л., подадена чрез процесуалния й представител адв. М. М., срещу решение № 4330 от 28 юни 2017 г., постановено по адм. дело № 887/2017 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата й с искане да се обяви нищожността на решение № 241/16 април 2009 г. на Столичния общински съвет, с което е одобрен подробен устройствен план - план за регулация и план за застрояване на м. "И.-И. част I и част II" в посочените в него граници. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Столичен общински съвет (СОС), не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд С.-град е образувано по жалба на С. П. Л. срещу решение № 241/16 април 2009 г. на Столичния общински съвет, с което е одобрен подробен устройствен план - план за регулация и застрояване на м. "И.-И. част I и част II" в частта му относно УПИ VI - за озеленяване, кв. 62 по плана на град С., м. "И.-И. част I и част II". Съдът е приел, че искането за прогласяване нищожност на решението на СОС не е ограничено със срок - по арг. на чл. 149, ал. 5 от АПК и е приел жалбата за процесуално допустима. След като я разгледал по същество е установил, че решението е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, които да водят до нищожност на административния акт, поради което е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Изводите на съда за валидност на оспорената заповед са направени въз основа на цялостна преценка на доказателствата по делото. Първоинстанционният съд подробно е изследвал условията за провъзгласяване на нищожността на административен акт, като обосновано е приел, че в случая такива не са налице. Правилно е прието, че доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: 1). Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. 2). Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. 3). Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност, също само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липса на кворум). 4). Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. 5). Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. С обжалваното съдебно решение, административният съд е обсъдил и съпоставил всеки един от изброените по-горе критерии с оспорения административния акт, като изводът му за липсата на допуснат съществен порок, който да води до нищожност на решението на Столичния общински съвет се явява мотивиран и обоснован. Изложените от първоинстанционният съд мотиви се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция. Наведените основни оплаквания в касационната жалба са свързани с приемането на решението на СОС при наличието на незавършила с влязъл в сила акт процедура по оспорване на заповед на главния архитект на С. за одобряване на частично изменение на регулационния и застроителен план на м. "Изток", кв. 62 на град С.. Същите са направени и пред първоинстанционния съд, като последният е отговорил изчерпателно и мотивирано и на тези възражения. Действително заповедта на главния архитект от 16 октомври 1997 г. е отменена след съдебното й обжалване, но несъответствието на оспореното в настоящето производство решение на СОС с действащия към момента на издаването му ПУП би имал отношение към унищожаемостта на административния акт, но не й спрямо неговата нищожност. Ето защо решението на Столичния общински съвет е издадено от материално и териториално компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, които да водят до нищожност на административния акт, поради което жалбата правилно е била отхвърлена от съда като неоснователна. При липсата на релевираните в касационната жалба основания за отмяна, обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,