Решение № 1154 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4755/2007 г.

Решение № 1154 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4755/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /обн. ДВ, бр.59/2007 г./във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на М. Р. К. от гр. С., срещу решение от 03.05.2007 г. по в.гр. д. № 396/2006 г. на Габровски окръжен съд, в частта, с която е оставено в сила решението от 3.11.2006 г. по гр. д. № 130/2006 г. на Севлиевски районен съд, в частта, с която са определени квотите на съделителите в допуснатите до делба недвижими имоти, оставени в наследството на А. М. З., е допуснато делбата да са извърши при квоти 3/4 ид. части за М. Х. Ч. и 1/4 ид. части за М. Р. К.. Поддържа се, че решението е неправилно. По съображенията, изложени в жалбата, се иска да бъде отменено решението в обжалваната част и допуснато делбата да се извърши при равни квоти. Ответницата по касационната жалба М. Х. Ч. оспорва жалбата като неоснователна по съображения в писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.)и е процесуално допустима. Производството е делбено, във фазата по допускане. С решението си в атакуваната част въззивният съд е оставил в сила решението в частта, с която първоинстанционният съд е допуснал да се извърши съдебна делба на шест недвижими имота /нива в землището на гр. С. и ниви и овощна градина в землището на с. Д., общ. Троян /между съделителите при квоти: за М. Х. Ч. 3/4 ид. части и за М. Р. К. 1/4 ид. части. За да определи квотите на съделителите въззивният съд правилно е приел от фактическа страна, че недвижимите имоти, предмет на делбата са останали в наследство от А. М. З., починал през 1951 г. и оставил за наследници по закон осиновената от него дъщеря М. Х. Ч. с определение № 400/31.10.1956 г. и съпругата си Рафие С. З. Рафие З. е починала през 1977 г. и е оставила за свой законен наследник дъщеря си Ф. Х. К., починала през 2005 г. След смъртта на Ф. К. е делът й е наследен от децата й съделителките М. Х. Ч. и М. Р. К. при равни права. Правилни са изводите на въззивния съд, че осиновяването на съделителката М. Х. Ч. от наследодателя на страните А през 1946 г. е извършено при действието на Закона за извънбрачните деца и осиновяването. Съгласно чл. 46 от този закон осиновеният запазва всичките си права и длъжности спрямо семейството, към което принадлежи по рождение. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 4 от Закона за лицата и семейството, действала към датата на смъртта на осиновителя през 1951 г., осиновеният запазва всичките си права и задължения спрямо семейството, към което принадлежи по рождение. С оглед на правилно установения приложим материален закон към спорното правоотношение въззивният съд е направил законосъобразен извод, че при осиновяването на съделителката М. Х. Ч. от А. М. З., осиновяванията са били непълни и осиновеният наследява както осиновителя, така и рождените си родители. До 1961 г. единствен законов режим на осиновяването е непълното осиновяване по закона за лицата и семейството. С изменението на ЗЛС през 1961 г. осиновеният е изцяло приравнен към родно дете. Установено е пълно осиновяване като единствен законов режим, приложим и към заварените случаи, а именно осиновяванията, съществуващи при влизане на новите разпоредби в сила, т.е. осиновявания, които не са били прекратени от съда и по които осиновителят и осиновеният са живи. Ако осиновяването не е било заварено, каквото е осиновяването на М. Х. Ч. от А. М. З., който е починал през 1951 г., неговото действие се преценява според режима до изменението на ЗЛС от 1961 г. При режима до изменението на ЗЛС от 1961 г. осиновяването създава правоотношение и семейни връзки между осиновен и осиновител /само между тях и то без наследствени права на синовителя, и не създава правоотношение на осиновения с роднините на осиновителя/, като същевременно правата и задълженията между осиновения и неговото рождено семейство се запазват. Семейният кодекс от 1968 г. въвежда пълното осиновяване. В чл. 105 от СК от 1968 г. за заварените осиновявания е установено, че се прилагат правилата относно осиновяване по чл. 54 от СК - пълно осиновяване. Правилни са изводите на въззивния съд, че разпоредбата на чл. 105 от СК от 1968 г. не намира приложение в случая, тъй като за да е заварено осиновяването, трябва към влизане в сила на СК от 1968 г. осиновителят и осиновеният да са живи, а в случая осиновителят е починал през 1951 г. С оглед на това правилно е прието в обжалваното решение, че М. Х. Ч. наследява своя осиновител А. М. З. и едновременно родните си по произход, вкл. своята майка Р. Възстановените земеделски земи се разделят съобразно правилата, които са действали към момента на откриване на наследството на общия наследодател А при действието на Закона за наследството. Правилно въззивният съд е допуснал делбата на сънаследствените имоти при части, определени в ЗН-чл. 5 ал. 1. Правата на съделителите са определени правилно от въззивния съд - за М. Х. Ч. 3/4 ид. части /1/2ид. част от наследството на А. З. като негов пряк наследник и половината от дела на другия пряк наследник - нейна майка/ и за М. Р. К. 1/4 ид. части /половината от наследствения дял на нейната наследотелка Рафие З. от наследството на общия наследодател А/. Поизложените съображения следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение, с което са определени частите на съделителите и съобразно разпоредбата на чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.)то трябва да се остави в сила Предвид изложеното, Върховният касационен съд, съставна I гр. отделение