Решение № 4941 от 7.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5860/2010 г.

Решение № 4941 от 7.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5860/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на МП "Пристанище Център" при Митница Бургас, подадена чрез процесуалния му представител мл. юрк. Десислава Толева-Илиева, срещу решение № 230/5.03.2010 г. по адм. дело № 1043/2009 г. на Административен съд - Бургас /АС/, с което е отменено Решение № 1053/16.05.2009 г. на Началника на МП "Запад-рибно пристанище" - гр. Бургас. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради необоснованост и противоречие с материалния и процесуалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на "Интерцитрус" ООД, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Интерцитрус" ООД, чрез процесуалния си представител адв. Горанов, счита касационната жалба за недопустима, като подадена от лице без представителна власт, тъй като към дата на подаване на касационната жалба и впоследствие не е назначаван началник на МП "Пристанище Център" при Митница Бургас, съответно касационната жалба е подписана от процесуален представител, който е ненадлежно упълномощен от директора на Агенция "Митници". Алтернативно изразява становище за неоснователност по същество на касационната жалба. Подробни съображения развива в писмени бележки. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Заинтересованата страна - Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Бургас не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Тричленният състав на ВАС, I отделение не споделя възражението на ответника за недопустимост на жалбата, като подадена от лице без представителна власт. В потвърждение на извода за нейната допустимост е и представената по касационното дело заповед за изменение на служебно правоотношение № 13884/20.12.2010 г. на директора на Агенция "Митници", с която е назначен началник на МП "Пристанище Бургас Център" при Митница Бургас, както и пълномощно на началника на МП "Пристанище Център", с което юрк. Десислава Костадинова Толева - Илиева, (подписала касационната жалба), е упълномощена да представлява последния. С това пълномощно на практика се потвърждават процесуалните действия, свързани с предявяване на касационната жалба. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебен контрол пред АС-Бургас е било Решение № 1053/16.05.2009 г. на Началника на МП "Запад-рибно пристанище" - гр. Бургас, с което на "Интерцитрус" ООД са определени допълнителни държавни вземания - мито в размер на 311,95 лв. и ДДС - 619,57 лева. За да отмени обжалваното решение, от фактическа страна съдът е приел за установено, че"Интерцитрус" ООД е осъществило внос на стоки - банани от Еквадор, поставени под режим "внос с едновременно допускане за свободно обръщение и крайно потребление". Вносът е манифестиран с ЕАД № 1001/4-749/17.04.2006 г., като митническата стойност е определена на база на представената инвойс фактура № 178/10.04.2006 г. Продавач на стоката е Dole Fresh Fruit International, Коста Рика, при условия на продажбата - С + F България, превозена е с кораб, с посочена във фактурата дата на пристигане - 10.04.2006 г.. При извършен последващ контрол е констатирано, че в счетоводството на дружеството се намира допълнително издадена от доставчика фактура № А 2003/12.04.2006 г. на стойност 32 250 щ. д., с посочено основание - за отклонение на кораба, като с оглед обстоятелството, че вносът на процесната стока е деклариран и оформен с множество документи, стойността на допълнителната фактура е разпределена пропорционално на количествата стоки, декларирани в съответния ЕАД. АО е приел, че разходът по фактурата е, преди входен граничен пункт и е определил нова митническа облагаема стойност, като по конкретния ЕАД е прибавена допълнителна стойност в размер на 2787,88 лв., поради което Началникът на МП "Запад-рибно пристанище" - гр. Бургас е издал оспореното решение. По делото е приета СИЕ, въз основа на която съдът е установил, че в счетоводството на жалбоподателя, издадената за осъществения внос фактура, включва в своята стойност както стойността на стоката, така и осъществения транспорт, с оглед уговорените условия на продажбата - С + F /стойност на стоката и навло/. В счетоводството на дружеството е намерена и фактура № А 2003/12.04.2006 г., с посочено в нея основание за издаването й - заплащане на обезщетение за забава при разтоварване на плавателния съд, като същата е осчетоводена директно на разход, а не е отразена счетоводно като завишаване на стойността на стоката. При изготвяне на заключението вещото лице се е позовало и на документ - "Изложение на фактите", съставен от корабния агент "Christrans Convencional Servises Bulgaria", с който доставчикът работи в България, видно от който, корабът е пристигнал на рейд в Пристанище Бургас на 05.04.2006 г. в 23.30 часа, като разтоварването е започнало на 06.04.2006 г. в 06.30 часа и е приключило същия ден в 19,00 часа. В същия документ раздел "Забележки" е посочено, че съдът е в престой, като в чуждоезичния документ е употребен термина demurrage /демюрейдж/. От проведена кореспонденция между доставчика и жалбоподателя съдът е установил, че фактура № А 2003/12.04.2006 г. касае фактуриране на разходи, които засягат забавата на кораба при разтоварване на плодовете, като поради техническа грешка е използван некоректен термин за разходите, като вместо "demurrage" - обезщетение за забава на кораба при товаро-разтоварните работи, като основание за издаване на фактурата е записано - "deviation" - отклонение от курса на кораба. Съобразно изложеното, съдът е обосновал извода, че фактура № А 2003/12.04.2006 г. документира разходи, извършени от жалбоподателя във връзка със забавяне разтоварването на кораба, извършени след входен граничен пункт, разграничени са документално и счетоводно от продажната цена, поради което не следва да бъдат включени в митническата облагаема стойност на стоката. Според съда по делото не са налице доказателства за отклонение от курса на кораба, което би било основание за допълнително начисляване на разходи за превоз на стоката до входен граничен пункт - Пристанище Бургас. Относно възражението, че в корабния дневник е описано разтоварване в рамките на един ден, докато във фактурата е описан период на забавяне от 2 дни, 18 часа и 30 мин., според АС е без правно значение, доколкото правнозначимият факт е дали разходът е направен до или след входен граничен пункт, а не периодът на разтоварване. Несъответствието би било релевантно с оглед размера на обезщетението, но не и с оглед квалифицирането на разхода. Съобразно горното, първоинстанционният съд е отменил оспореното решение като незаконосъобразно. Така постановеното решението е правилно. Настоящият състав намира, че АС - Бургас е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи и при правилно прилагане на материалния закон. Основният спорен въпрос в случая е правен и е свързан с това дали процесната фактура № А 2003/12.04.2006 г. е издадена с основание "demurrage" или "deviation" и съответно дали осчетоводените по нея разходи следва да се включат при определяне на митническата облагаема стойност на внесената стока. Правилно установените по делото факти безспорно сочат, че процесната фактура касае именно разходи за "demurrage" - парично възмездяване за престоя на кораба при товарно-разтоварни операции повече от времето, предвидено в договора за превоз по море. Правилно съдът е посочил, че по делото липсват доказателства, че е налице отклонение от курса на кораба - "deviation". Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗМ при определяне на митническата стойност съгласно чл. 35 към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки следва да се прибавят разходи за транспорт на внасяните стоки до входен граничен пункт на Република България. Съгласно чл. 39, т. 1 от ЗМ, митническата стойност на внасяни стоки не следва да включва разходи, при условие, че те са разграничени от реално платената или подлежащата на плащане цена свързани с транспорт на стоките, извършени на територията на Република България след тяхното въвеждане. В тази връзка правилен е изводът на АС, че фактура № А 2003/12.04.2006 г. документира разходи, извършени от жалбоподателя във връзка със забавяне разтоварването на кораба, извършени след входен граничен пункт, разграничени са документално и счетоводно от продажната цена, поради което не следва да бъдат включени в митническата облагаема стойност на стоката. Предвид изложеното, следва да бъде прието, че решението не страда от пороците, релевирани с касационната жалба и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на I отделение,