Решение № 1016 от 22.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3276/2012 г.

Решение № 1016 от 22.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3276/2012 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на началника на Районно управление "Полиция", Враца (РУП), против решение № 39/18.01.2012 г., постановено по а. д. № 563/2011 г. по описа на Административен съд Враца (АСВр). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АСВр е отменил като незаконосъобразна заповед рег. № 1353/24.08.2011 г. на началника на РУП, с която на основание чл. 228, т. 3 във вр. с чл. 224, ал. 2, т. 1 и 4, във вр. с ал. 1 и чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 12 и т. 14 от Правилника за прилагане на ЗМВР, е наложено на Владислав Иванов Нинов от гр. Враца, дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. Недоволен от решението, началникът на РУП го обжалва. Счита същото за неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния закон. Моли отмяната му и отхвърляне първоначалната жалба на Нинов. Ответникът - Владислав Нинов, чрез "писмен отговор" на касационната жалба и становище на процесуалния си представител, моли оставяне в сила на решението на АСВр. Претендира и за разноски. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по спора, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от състава на АСВр. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата са правните изводи на съда. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Постановеното решение е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон. Доводът за допуснато нарушение на материалния закон се излага от касатора в няколко насоки: неправилно АСВр е кредитирал показанията на свидетели установяващи, че Нинов е получил стомашно разстройство. Самият той, в дадените обяснения по време на дисциплинарното производство, не е твърдял подобен факт; като служител в подчинена административна единица на Областната дирекция на вътрешните работи Враца (ОДМВР) - РУП, Нинов е бил длъжен да познава Правилника за вътрешния ред в централната административна сграда на ОДМВР - Враца (Правилника/ът); въпреки, че с поведението си служителят е нарушил "доста норми за поведение", то дисциплинарно наказващият орган (ДНО) е съобразил, че той следва да носи за поведението си едно общо наказание "Порицание". Всички тези доводи са неоснователни. АСВр е съобразил и правилно преценил значението на всички събрани по делото доказателства. На първо място необосновано се явява твърдението, че Нинов не е споменавал по време на дисциплинарното производство, че е получил стомашно неразположение. Това е изрично изложено в писмените му обяснения, дадени на 20.06.2011 г. и приложени на л. 16 от делото на АСВр. Обстоятелството, че и в касационната жалба ДНО твърди изложеното по-горе, сочи по несъмнен начин, че той не се е запознал изобщо с тези обяснения и не ги е обсъдил, въпреки задължението си за това - дефект, констатиран и от АСВр. Показанията на разпитаните свидетели Петър Захариев Николов и Ивайло Ангелов Костов (л. 70, отзад) не са оборени от други доказателства. Твърдението на касатора за отстояние на кафенето на около 500 м. от сградата на ОДМВР се излага за първи път в касационната жалба, явява се недоказано и се оборва от показанията на св. Костов, твърдящ отстояние 150 - 200 метра. Неоснователен е и вторият довод. Правилникът не е обнародван в Държавен вестник, за да се твърди, че всички служители на МВР в гр. Враца са длъжни да го познават. Нещо повече - сам директорът на ОДМВР, с чл. 26, ал. 1 от него, е разпоредил служителите да се запознават с текста му. Липсата на запознаване сочи на неизпълнение на тази заповед от други длъжностни лица и не може да се вмени във вина на Нинов. Третият довод фактически не съдържа мотиви за поведението на ДНО, който е постъпил в нарушение на чл. 18 от Инструкция Iз-1015/4.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика (отм.). При наличието на норма от Инструкция, одобрена от министъра, която изрично вменява определено поведение в системата на МВР, началникът на РУП не разполага с необходимата оперативна самостоятелност за да квалифицира съвкупност от нарушения по начин, различен от посочения в Инструкцията. Това поведение съставлява съществено нарушение на административно-производствените правила и само по себе си е основание за отмяна на заповедта. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че решението е валидно, допустимо и издадено в съответствие с материалния закон. Ответникът по касационната жалба е направил искане пред ВАС за присъждане на направените от него разноски пред касационната инстанция. С оглед правните изводи на съда, то се явява основателно. Същото е доказано до размер на 500 лева, платени от Нинов за адвокатски хонорар. Следва да бъде осъдено РУП Враца, към ОДМВР Враца, да му ги заплати. Предвид горното, касационната жалба се явява неоснователна, поради което следва да се остави в сила обжалваното решение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС