Решение № 7754 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1395/2017 г.

Решение № 7754 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1395/2017 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Ц. М. срещу решение № 7655 от 02.12.2016 г., постановено по административно дело № 8253/2016 г. от Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 4332з-558/19.07.2016 г. на Началника на отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отмени обжалваната заповед или да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, като му бъдат присъдени и направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - Началникът на отдел "Пътна полиция" (ОПП) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е неправилно. Със заповед № 4332з-558/19.07.2016 г. Началникът на ОПП-СДВР налага на М. дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година за това, че след като по силата на утвърден график с рег. № Я-8417/16 г. за м. юни 2016 г. е назначен като помощник дежурен в ОДЧ - ОПП, за времето от 08,00 на 06.06.2016 г. до 08,00 часа на 07.06.2016 г. М., след позволението на дежурния инспектор в оперативното звено на отдела, заедно с мл. инспектор С. напускат оперативното звено, използвайки служебен автомобил, не по предназначение - не по служебна необходимост, а за лични нужди. Това деяние е прието от органа като нарушение по чл. 14, ал. 1 от Инструкция № Iз- 1373/2010 г. за организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР и за неизпълнение на заповед № 513з-8682/2015 г. на Директора на СДВР относно "Реда за използване, съхранение и местодомуване на служебни моторни превозни средства, числящи се на СДВР", представляващо нарушение на служебната дисциплина смисъла по чл. 194, ал. 1 ЗМВР, а именно ал. 2, т. 1 неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, за което и на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 предл. второ ЗМВР предвиждащ, че за неизпълнение на служебни задължения или заповеди се налага наказание "порицание", като на М. е наложено това дисциплинарно наказание за максималния, предвиден в разпоредбата на чл. 200, ал. 2 ЗМВР срок от една година. Не се спори между страните, а и правилно въз основа на събраните по делото доказателства е прието, че обжалваната заповед е постановена от компетентен орган в предвидената от закона форма. Неоснователни са наведените в жалбата доводи за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че същата е постановена при спазване на предвидените административнопроизводствени правила. В случая е наложено дисциплинарно наказание извън предвидените в хипотезата на чл. 203 ЗМВР, при което изясняването на фактите и обстоятелствата относно извършеното дисциплинарно нарушение е поведено по реда на чл. 205, ал. 2 ЗМВР, при което правилно е прието от съда, че дадените в хода на разпоредената със заповед № 4332з-463/09.06.2016 г. на Началника на ОПП-СДВР са в хода дисциплинарното производство. Неоснователен е и доводът, че становището на комисията извършила проверката, въз основа на тази заповед е аналогична на обобщената справка по чл. 207, ал. 7 ЗМВР, при което обосновано в обжалваното решение е прието, че в случая са спазени разпоредбите на чл. 206, ал. 1 и чл. 205, ал. 2 ЗМВР. При това заповедта е постановена след изясняване на фактите и обстоятелствата, при което е извършено деянието. Основателни са обаче доводите за неправилност на изводите на съда за материална законосъобразност на заповедта. На първо място дисциплинарната отговорност на служителя е ангажирана за допуснато нарушение по чл. 14, ал. 1 от Инструкция № Iз- 1373/2010 г. за организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР, с която обаче видно от представения по делото протокол за запознаване Я-13749, като датата не се чете, служителят се е запознал едва на 10.06.2016 г. - 4 дни след извършване на деянието. Освен това в хипотезата на чл. 14, ал. 1 от Инструкцията са предвидени в отделни точки четири възможности, в които длъжностните лица могат да напуснат сградата на структурата по време на дежурство, като по т. 2 е предвидената такава - по разпореждане на ръководителя на структурата. Действително в случая липсва разпореждане на ръководителя, но е налице неговото съгласие. На второ място дисциплинарната отговорност на служителя е ангажирана за извършено второ нарушение със същото деяние - неизпълнение на заповед № 513з-8682/2015 г. на Директора на СДВР, с която служителят е надлежно запознат, но съдържаща различни по своя вид правила и задължения на служителите, свързани с ползването на служебните автомобили, конкретно изброени в 24 точки, като отново в заповедта липсва конкретно посочване кое от тях е нарушил служителят. На трето място дисциплинарно наказващия орган приема, че с деянието, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя са осъществени две нарушения на служебната дисциплина - по чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР, изразено в неизпълнение на заповед, а отделно от това е посочено и нарушение на разписаното в чл. 14, ал. 1 от Инструкцията. Последното обаче е квалифицирано единствено като вид нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР - липсва конкретизация относно вида и размера на наказанието за това нарушение. Предвид обстоятелството, че органът в заповедта изрично приема, че с деянието си М. е извършил две нарушения е следвало да приложи правилата по чл. 197, ал. 3 ЗМВР, като посочи квалификацията и предвиденото наказание за всяко от тях, след което или да наложи по-тежкото, когато са предвидени различни наказания или да определи едно общо за максималния предвиден в закона срок, ако са предвидени еднакви по вид наказания. В случая е наложено наказание "порицание" за максималния предвиден в закона срок от една година, но липсват мотиви дали това е в хипотезата на чл. 197, ал. 3, т. 2 ЗМВР или органът е преценил, че в случая са налице отегчаващи вината обстоятелства, тъй като липсват доводи в тази насока, но е посочено като съобразено при определяне на вида и размера на наказанието обстоятелството, че до момента служителят няма наложени дисциплинарни наказания. На четвърто място следва да бъде посочено, че в заповедта изрично е посочено, че двамата дежурни в ОДЧ-ОПП- СДВР на 06.06.2017 г. служители са напуснали оперативното звено на отдела, използвайки служебен автомобил с изричното разрешение на дежурния в оперативното звено на отдела инспектор, при което необосновано в заповедта е приета, че в случая е налице виновно поведение. Вината е субективното отношение на дееца, към извършеното деяние, а посоченото в заповедта води до еднозначен извод, че в случая и двамата служители са действали със съзнанието, че не извършват нарушение, доколкото са получили разрешение от дежурния инспектор. Предвид това не може да бъде изведен извод за извършено нарушение, доколкото по делото не е установено виновно поведение. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Вместо него следва да бъде постановено ново, с което оспорената от М. заповед бъде отменена като незаконосъобразна - постановена в нарушение на материалния закон. При този изход на делото, при направени надлежно и в срок искания за присъждане на деловодни разноски и пред двете инстанции и на основание чл. 143, ал. 1 АПК СДВР следва да бъде осъдена да заплати на жалбодателя деловодни разноски в размер на 1315 лв., представляващи заплатена държавна такса в първоинстанционното производство в размер на 10 лв. и хонорар за един адвокат в размер на 300 лв., 5 лв. държавна такса за касационното производство и 1000 лв. хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение