Решение № 3844 от 10.4.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Стоянов, гр. Варна, чрез процесуалния си представител адв. И. Обретенова, против решение 1171/03 октомври 2022 г., постановено по адм. д. 94/2022 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и необоснованост се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от С. Стоянов против мълчалив отказ на Главния архитект на Община Варна по негово искане рег. АГУП20001428ВН от 09 декември 2020 г. за издаване на виза за проектиране за собствения му ПИ с идентификатор 10135.536.472 в м. "Горчивата чешма", землище на гр. Варна, или алтернативно - започване на процедура по отчуждаване и обезщетяване в хипотезата на чл. 103а ЗУТ. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна по първото искане, а е оставил същата без разглеждане по второто искане, обосновавайки недопустимостта му. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Този съд взе предвид, че производството по процесното дело пред АС Варна е било второ подред, след като е било върнато с указания по събиране на доказателства от състав на второ отделение на Върховен административен съд. За имота на Стоянов има влязъл в сила ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед Г-26/14 февруари 2003 година. Общият устройствен план (ОУП) за община Варна е приет през 2012 г. и видно от доказателствата по делото е, че процесният имот попада в зона Зп, за градски паркове и градини за широка обществено ползване, предвид което няма показатели за застрояване и не се позволява извършването на строителство. Правилно решаващият съд е отбелязал, че предвижданията на действащия ПУП-ПРЗ "за почивна база" е било възможно да се реализират, при спазване на показателите за застрояване, до влизане в сила на ОУП, но не и след това, с оглед характера на новата устройствена зона, в която той попада. Съобразно визираното в чл.103а, ал. 1 ЗУТ в проекта за ОУП се съобразяват предвижданията на заварените ПУП, одобрени до датата на издаването на разрешенията по чл. 124. Промяна на предназначението, начина и характера на застрояване на поземлените имоти, за които е налице одобрен подробен устройствен план, се допуска само за изграждането на обекти публична държавна собственост или публична общинска собственост, както и с цел защита на обществени интереси опазване на околната среда и на човешкото здраве, опазване на земеделски, горски и защитени територии и защитени зони. ПИ с идентификатор 10135.536.472 попада в зона за широко обществено ползване и приложима в случая е хипотезата на чл. 103а, ал. 3 ЗУТ - "С влизането в сила на новия общ устройствен план се спира действието по прилагане на заварените подробни устройствени планове в частите, в които с общия устройствен план се предвижда промяна на предназначението и начина на устройство на поземлените имоти в случаите по ал. 1. В 6-месечен срок от влизането в сила на общия устройствен план органите по чл. 135, ал. 1 издават предписание за служебно изменение на заварения подробен устройствен план по реда на чл. 134, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1." Верен е изводът на АС Варна, че искането за издаване на виза от 2020 г. е невъзможно, при наличието на ОУП, влязъл в сила и в частност - на нормата, в редакцията й от 22 декември 2015 г., ДВ, бр. 101/2015 г. За жалбоподателя е налична правната възможност да поиска изменение на ПУП съобразно ОУП, след което да претендира следващото се от закона обезщетение. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав