Решение № 13057 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6259/2016 г.
ВАСIII отделение31.10.2017 г.докладчик т Галина Христова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 12 от 14.03.2016 г., постановено по адм. дело № 3/2016 г. по описа на Административен съд Р.. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13057 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6259/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. А. Т., в качеството й на пълномощника на Г. Д. Д., срещу Решение № 12 от 14.03.2016 г., постановено по адм. дело № 3/2016 г. по описа на Административен съд Р. с доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Зам. изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез пълномощника си ст. юрк. М. Абилов, представя писмен отговор, в който подробно излага съображенията си за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, в законоустановения срок, поради което е допустима. По същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на Г. Д. срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 02-170-6500/6347 от 16.11.2015 г. на зам. изпълнителен директор на ДФЗ-РА, с който е установено публично държавно вземане, представляващо подлежаща на възстановяване изплатена субсидия по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от ПРСР за периода 2007-2013 г. в размер на 13 202. 82 лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, с оглед представената заповед № 0З-РД/323 от 11.03.2015 г.; в кръга на представените му правомощия по чл. 27, ал. 3 ЗПЗП; при спазване на административно-производствените правила и правилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационния жалбоподател счита за необосновани изводите на съда, че:
процесното вземане е публично държавно вземане;
издателят на акта е компетентен административен орган;
не е отчетено приложение на разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от Наредба № 11 за условията и реда за прилагане на мярка 211, която изключва приложението на ал. 2 на текста;
не са нарушени нормите на чл. 26, ал. 1, чл. 34 и чл. 35 АПК. Така направените възражения на касационния жалбоподател са неоснователни. Не е налице твърдяната в касационната жалба нищожност на обжалвания АУПДВ, като издаден от некомпетентен орган. Органът, издал оспорения акт за установяване на публично държавно вземане е определен от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" в съответствие с разпоредбата на чл. 166, ал. 2, изр. последно от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съгласно тази разпоредба, към която препраща чл. 27, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители, ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. Заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е притежавал материалната компетентност да издаде обжалваният пред съд АУПДВ, предоставена му с представената по делото заповед № 0З-РД/323 от 11.03.2015 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". От приетите по делото доказателства е установено, че жалбоподателят е регистриран като физическо лице в ИСАК на ДФЗ с УРН 535148 и е заявил, че желае да бъде регистриран за подпомагане по СЕПП, НДП и по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" (НР1) за кампания 2011 г. Безспорно е установено също, че през 2011 и 2012 г. по мярка 211 са му били изплатени общо 13 202. 82 лв., както и че за 2012 г., която се явява втора година от петгодишния период на ангажимента, поет от Д., той не е подал заявление за подпомагане по тази мярка. Не е спорно също, че с влязъл в сила акт изх. № 01-6500/592 от 26.01.2015 г. многогодишният ангажимент е бил прекратен на осн. чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от ПРСР 2007-2013 г. Съгласно чл. 27, ал. 5 ЗПЗП вземанията на РА, които възникват въз основа на административен акт (какъвто в случая е актът за прекратяване на многогодишния ангажимент, посочен по-горе) са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Само вземанията, които възникват въз основа на договор са частни вземания и се събират от НАП. Съдът правилно е приел, че с уведомително писмо изх. № 02-170-6500/537 от 27.07.2015 г. земеделският стопанин е уведомен за откриване на производство по издаване на АУПДВ. Същото е получено, чрез съпругата му, на 06.08.2015 г., но възражения, доказателства и др. не са постъпвали след това. Вследствие на това и, въз основа на влязлото в сила уведомително писмо за прекратяване на поетия агроекологичен ангажимент по мярка 211, е издаден акт за установяване на публично държавно вземане, в размера на изплатената субсидия за 2011 г. Изпълнението на поетия ангажимент за петгодишен период изрично е декларирано от Г. Д. при подаване на заявлението за финансово подпомагане; това задължение не е изпълнено; заявление слез изтичане на първата година не е било подадено; ангажиментът е бил прекратен с влязъл в сила административен акт. Прекратяването на ангажимента има за естествена правна последица възстановяване на получената субсидия. Правото на участие на страната в развилото се административно производство не е препятствано по никакъв начин С оглед изложеното настоящият състав намира, че не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила и правилно е приложил материалния закон. В мотивите си административният съд е дал ясен и пълен отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото. Изложените съображения сочат, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и поради това следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото е неоснователна.