Решение № 3817 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3830/2017 г.

Решение № 3817 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3830/2017 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

О. Н. обжалва Решение № 2099/15.12.2016 г. по адм. дело № 1269/2015 г. на Административен съд - Б., с което е отменена Заповед № 18-4317/04.06.2015 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Б., одобряваща изменение в кадастралния регистър към кадастралната карта на гр. Н., изразяващо се в промяна на собственика на поземлени имоти с идентификатори 51500.505.295, 51500.505.299, 51500.505.316, 51500.505.348 и 51500.505.368, всички с начин на трайно ползване "за второстепенна улица", чрез заличаване на досега вписания собственик "С. б." АД и вписване на общината като нов собственик.

От ответниците "С. б." АД е на позиция за неоснователност на жалбата, началникът на СГКК - гр. Б. не изразява становище по нея.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на съдебния акт.

Касационната жалба е допустима, а разгледана по същество - частично основателна.

I. В частта, с която е отменена заповедта относно заличаването на "С. б." АД от КР, решението е правилно.

1. Фактът на записването на дружеството като собственик на петте ПИ в КР към момента на инициирането на административното производство от общината го включва в категорията на заинтересованите лица по смисъла на § 1, т. 13 ДРЗКИР. Това му правно положение обуславя и неговата възможност да се ползва от доказателственото действие на кадастъра - вж. ал. 5 на чл. 2 ЗКИР, като същевременно определя и значимостта на позицията по претендираното изменение на данните в регистъра. Двете предпоставки - фигуриране на страната като носител на права в КР и изразеното изрично несъгласие с промяната, са достатъчни да се приеме наличието на спор за материално право, независимо дали той е отнесен пред съда.

1. Съществуването на спора изключва възприетото от органа по кадастъра основание по чл. 51, ал. 1, т. 2 вр. § 1, т. 16 (в редакцията на разпоредбата към ДВ, бр. 49 от 2014 г., дефинираща съдържанието на понятието "непълноти или грешки") ДРЗКИР за отстраняване на грешка в КР (с последица отразяване единствено на общината като собственик на имотите), докато не бъде разрешен от общия съд - по аргумент от чл. 54, ал. 2, изр. 1 ЗКИР. Условието да се одобри промяна в регистъра със заявения от общината предмет би възникнало с влизането в сила на позитивно за нея решение по вещноправния спор - чл. 53а, т. 1 ЗКИР, с което би била опровергана оборимата презумпция по чл. 2, ал. 5 ЗКИР за достоверност на данните в кадастъра.

II. Отмяната на заповедта в частта относно вписването и на общината като собственик на имотите противоречи на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК.

1. Въпреки че административният орган е разрешил конкуренцията на правата върху петте ПИ в полза на едната страна, припознавайки обективна връзка на изключване между данните в регистъра до сезирането му и тези, предявени за вписване, разпоредителната част на заповедта всъщност съдържа две волеизявления, законосъобразността на всяко от които би могла да бъде преценявана самостоятелно.

1. Всички ПИ са регистрирани в кадастъра като второстепенни улици. Според констатациите на органа заеманата от имотите територия е част от "стар път В. - Б.", като отделните имоти попадат понастоящем съответно в ул. "Първа" на к. к. "С. б." или в трасета на общински пътища.

а. Пътищата са републикански и местни, втората категория пътища са общински и частни, а общинските пътища са публична общинска собственост - чл. 3, ал. 1, ал. 3 и чл. 8, ал. 3 ЗП. По правило за улиците и общинските пътища не се съставят актове за общинска собственост - чл. 56, ал. 2 ЗОС.

б. При това законово разграничение на видовете пътища, възможните субекти на правото на собственост върху тях и липсата на изискване за актуването им, заявените от общината права, черпени от предназначението на спорните ПИ, са противопоставими на дружеството. Още повече, че фактическите установявания на съда, основани на съдебно-техническите експертизи, сочат на възможност само за частично припокриване между улицата на курортния комплекс и територията съгласно легитимиращия "С. б." АД Акт за държавна собственост № 2600/1995 г.

1. Конкуренцията на права на собственост за едни и същи имоти по повод на изменението на кадастъра е основание в КР да бъдат записани данните за всички лица - арг. чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Разрешението осигурява актуалност на данните в КР за възникналите спорове за материално право и индивидуализация на страните и обектите по тях. То е израз и на неподведомствеността на споровете на органа по кадастъра и съответно на административния съд при контрола на одобряващ промяна в КР акт. Установяването на границите на собствеността и на действителния титуляр на правата е извън допустимия от закона предмет на изследване в административното производство по ЗКИР. Затова, макар и органът да не се е позовал на посоченото правно основание, заповедта в тази й част е законосъобразна по крайния правен резултат.

1. Противно на позицията на касатора, въпросът дали правата на общината са последица от действието на регулацията или произтичат от закона е свързан с конкретния придобивен способ. Той би бил част от основанието на евентуален иск за установяване на правото на собственост спрямо дружеството и обсъждането му е в компетентността на гражданския съд. Без значение за този извод е вида на източника на правата, дори и да е административен акт.

Изложеното мотивира отмяната на решението в частта, отменяща акта за вписване на общината в КР, и решаването на делото по същество с отхвърлянето на оспорването на дружеството в тази му част - чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК. Правилността на съдебния акт в останалата му част е основание да бъде оставен в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

При този резултат от спора пред касационната инстанция, заявените и от двете страни разноски за юрисконсултско възнаграждение не подлежат на възстановяване.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение