Решение № 13883 от 19.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9922/2014 г.

Решение № 13883 от 19.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9922/2014 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 605 от 17.06.2014 г., постановено по адм. дело № 268/2014 г. Административен съд София-област е отхвърлил жалбата на Иван Георгиев Дойнов против решение № РО-18/10.01.2014 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е отхвърлена жалбата му и са оставени в сила разпореждане № 0-21-999-89-00284489/01.11.2013 г. и разпореждане № 0-21-999-89-00284491/01.11.2013 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Иван Георгиев Дойнов от гр. Самоков. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което жалбата му да бъде уважена, като му се изплатят съответните обезщетения за временна неработоспособност. В съдебно заседание касационния жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - София-град, чрез надлежно упълномощената юрк. Вълева, в съдебно заседание оспорва касационната жалба, като неоснователна и моли за отхвърлянето й. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав като обсъди направените оплаквания, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, разгледана по същество се явява основателна. Административното производство е започнало по повод подадена жалба от Иван Дойнов с вх. № 66-39-134 от 24.06.2013 г. за непредставени в срок болнични листове за временна неработоспособност. Иван Дойнов е работил във Военно формирование 22320, гр. Божурище. Със заповед № КВ-248/20.05.2013 г. на министъра на отбраната, на Дойнов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратен договорът му за военна служба. Дойнов е представил пред работодателя си болнични листове № 3605338/13.05.2013 г. за 10 дни домашно лечение 13.05.2013 г. до 22.05.2013 г.) и № 4359852/23.05.2013 г. за 20 дни домашно лечение (23.05.2013 г. до 11.06.2013 г.). До 17.04.2013 г. Иван Дойнов е имал необходимият 6-месечен стаж за получаване на обезщетение за временна неработоспособност. Видно от представените болнични листове - първичен и продължен касационният жалбоподател е бил във временна неработоспособност в периода от 13.05.2014 г. до 11.06.2013 г., поради което осигурителните му права следва да бъдат преценени към датата на първия болничен лист - 13.05.2013 г. Въз основа на подадената от Иван Дойнов жалба вх. № 66-39-134/24.06.2013 г. и заповед № П-2693/26.06.2013 г. на директора на ТП на НОИ - София-град е извършена проверка на разходите на държавното обществено осигуряване на осигурителя - Военно формирование 22320, гр. Божурище, като резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол и е установено, че Иван Дойнов е осъден на 5 години лишаване от свобода, глоба от 5 000 лева и конфискация на част от имуществото, считано от 18.04.2013 г., видно от влязла в сила присъда № 217/16.02.2011 г. на Софийски районен съд, решение № П31/30.07.2012 г. на Военно апелативен съд и решение № 550/18.04.2013 г. на Върховен касационен съд, поради което със заповед № КВ-248 от 20.05.2013 г. на Дойнов му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратен договора му за военна служба. Установено е още, че представените от Дойнов болнични листове не са заведени в дневника за болнични листове, а от ведомостите за заплати за месец април 2013 г. се е установило, че на Дойнов му е начислено брутно трудово възнаграждение за 13 работни дни - до 17.04.2013 г. включително, тъй като от 18.04.2013 г. той не се е явявал на работа, тези дни са отбелязани във ведомостта за неплатен отпуск. От данните за Дойнов в Регистъра на осигурените лица за месец април са подадени данни за 13 работни дни и осигурителен доход в размер на 438,16 лв. и 9 дни неплатен отпуск зачетен за трудов стаж. В резултат на така установеното на осигурителя е издадено задължително предписание с изх. № 66-39-134#3/08.07.2013 г. за подаване на корекция на данните на Иван Дойнов за периода от 01.04.2013 г. - 17.04.2013 г. с осигурителен доход в размер на 438,16 лв. за 13 работни дни. Въз основа на извършената проверка и събраните данни за лицето ръководителят по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - София-град е издал разпореждане № 0-21-999-89-00284489/01.11.2013 г., с което на Иван Дойнов му е отказано отпускането на парично обезщетение поради общо заболяване по болничен лист № 3605228/13.05.2013 г., поради това, че лицето не е "осигурено лице" по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, както и поради това, че от 17.04.2013 г. Дойнов не подлежи на осигуряване по реда на чл. 4 от КСО. С разпореждане № 0-21-999-89-00284491/01.11.2013 г. на Иван Дойнов е отказано изплащането на парично обезщетение за втория болничен лист № 4359852/23.05.2013 г. по идентични съображения. По реда на чл. 117 от КСО издадените разпорежданията са обжалвани от Иван Дойнов пред директора на ТП на НОИ - София-град, който с решение № РО-18/10.01.2014 г. е отхвърлил жалбата му като неоснователна и е потвърдил разпореждане № 0-21-999-89-00284489/01.11.2013 г. и разпореждане № 0-21-999-89-00284491/01.11.2013 г. на ръководителят на изплащането на обезщетенията и помощите. Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Допълнителната разпоредба на § 1, т. 3 от КСО (изм., бр. 99 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) дефинира като "осигурено лице" физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5, през които то също се смята за осигурено. Към началната дата 13.05.2013 г. на временна неработоспособност по болничен лист № 3605228/13.05.2013 г., жалбоподателят е бил с прекъснати осигурителни права. Основателно е обаче направеното възражение от касационния жалбоподател за прилагане на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от КСО. Съгласно цитираната норма, когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 30 календарни дни от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 30 календарни дни. Предвидената в чл. 42, ал. 2 КСО възможност за получаване на парично обезщетение за посочения риск е изключение от общото правило по чл. 42, ал. 1 КСО, според което, за да има право на обезщетение лицето следва да е осигурено към момента на възникване на риска. С това изключение е предоставена възможност за получаване на парично обезщетение за временна неработоспособност, ако неработоспособността е възникнала до 30 календарни дни от прекратяване на осигуряването и за период не по-дълъг от 30 календарни дни. В тази хипотеза жалбоподателят Иван Дойнов има право на обезщетение, тъй като договорът му за кадрова военна служба е прекратен на 20.05.2013 г., а временната неработоспособност е настъпила на 13.05.2013 г. Дори да се приеме, че лицето не е подлежало на осигуряване от дата на неявяване на работа - 17.04.2013 г., то периодът на временна неработоспособност отново попада в 30 дневния срок, визиран от закона, в който би могло да се изплати обезщетение за временна неработоспособност в рамките на 30 календарни дни. По изложените съображения следва да се приеме, че в конкретния случай удостоверената с болнични листове № 3605338/13.05.2013 г. за 10 дни домашно лечение (от 13.05.2013 г. до 22.05.2013 г.) и № 4359852/23.05.2013 г. за 20 дни домашно лечение ( от 23.05.2013 г. до 11.06.2013 г.). временна неработоспособност е възникнала преди изтичане на 30 календарни дни от прекратяване на осигуряването, поради което се дължи изплащане на обезщетението. По изложените съображения решението на Административен съд София-област е неправилно, налице са релевираните в касационната жалба пороци по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Същото следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК вместо него постановено друго, с което първоинстанционната жалба бъде уважена, а оспореният административен акт бъде отменен. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,