Решение № 277 от 27.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5870/2013 г.

Решение № 277 от 27.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5870/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производство по чл. 307, ал. 2 от ГПК. Постъпила е молба вх. № 1021477 от 7.06.2013 г., подадена от Р. В. Д. против влязло ви села решение от 5.07.2012 г. по гр. д. № 18137/2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 11.11.2011 г. по гр. д. № 2524/2010 г. на Софийски РС. С последното е признато за установено по отношение на Р. В. С., че ищците Р. Г. П., Д. С. Г., Й. Г. А., Е. Г. А. и И. Г. М. са собственици на УПИ V-107 с площ 870 кв. м., намиращ се в землището на [населено място], С. - Б., м. "Дупките" Молителката се позовава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като представя писмо от 18.05.2013 г. от Столична община р. П. до Владимир С. и приложените към него молба от Вл. К. до Поземлената комисия и договор за покупко-продажба на недвижим имот от 11.03.1949 г. Моли да се отмени влязлото в сила решение, поради това, че представеният договор установява, че процесния имот е бил продаден от наследодателя на ищците, на които е осъдена да предаде владението върху процесния имот. Ответниците по молбата Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното: Молбата е подадена от надлежна страна против влязло в сила решение на 21.01.2013 г. Видно от представеното писмо от 18.05.2013 г., тя се е снабдила с приложените към него и към молбата за отмяна документи на 18.05.2013 г., поради което съдът приема, че е спазен тримесечния срок по чл. 303, ал. 1т. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество, молбата е основателна. С решението, чиято отмяна се иска е уважен предявеният от Р. Г. П., Д. С. Г., Й. Г. А., Е. Г. А. и И. Г. М. иск по чл. 108 ЗС против молителката Р. В. Д. за УПИ V-107 с площ 870 кв. м., намиращ се в землището на [населено място], С. - Б., м. "Дупките". Ищците са се позовали на наследствено правоприемство от Г. А. А., починал на 1.03.1979 г. и възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ. За да уважи иска, съдът е приел за доказано, че ищците, като наследници на Г. А. А., починал на 1.03.1979 г. се легитимират като собственици на имот № 2572 по кадастрален лист 740/741 към плана от 1950 г., част от който е спорният УПИ V-107 с площ от 870 кв. м. с решение на ОСЗГ "О. купел" № 6963/22.01.2007 г. Имота е възстановен в стари реални граници имот с площ 4,694 дка. Правото на собственост на наследодателя пред ПК е доказано със записване в емлячния регистър от 1949 г. на негово име. В скица по неодобрен кадастрален план на София-Д. и разписната книга към него собственик на имот 2572 е записан Г. М., но в хода на производството не е установено основание затова. Съдът е приел в съответствие със задължителната съдебна практика по чл. 290 ВКС, че записването в емлячния регистър на името на наследодателя е достатъчно доказателство за възстановяване на собствеността. По делото е установено, че имотът на наследодателя на ищците Г. А. А. е бил обект на замяна от Т. комисия, но тъй като с него не са извършвани последващи разпоредителни сделки и не е застроен, е прието на основание чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, че подлежи на възстановяване на първоначалния собственик, който го е притежавал преди замяната, т. е. на наследодателя на ищците Г. А.. Ответницата /сега молител/ е закупила същия имот с нотариален акт през 2000 г. от С. С. Б., а той го е получил по дарение от С. С. И. с нот. акт № 97/60 г. Последната се легитимира като собственик с нотариален акт № 33/60 г., според който е получила имота в м. "Дупките" с площ 4840 кв. м. от Т. комисия в замяна на включен в блок на ТКЗС неин имот в м. "К." в землището на [населено място]. Прието е, че липсва идентичност между имота на Г. А. и имота, който е получила по замяна първоначалната собственичка С. С. И.. Не са уважени възраженията на ответницата, че ищците не са доказали правото на собственост на своя наследодател, че същият не е бил собственик на възстановения имот № 2572, Не е уважено и евентуалното възражение на ответницата за придобиване на имота по давност, като е прието, че придобивна давност може да започне да тече една след възстановяване на имота, което е станало през 2007 г. и до предявяване на исковата молба през 2010 г. не е изтекъл и минималният срок от пет години по чл. 79, ал. 2 ЗС. С молбата за отмяна се представя договор за покупко-продажба от 11.03.1949 г., с достоверна дата към 1950 г., когато имота е записан в разписната книга към кадастралния план на името на "купувача" по този договор. Към молбата е представено ксерокопие на нотариално заверен, /най-вероятно препис предвид платената д. т./ от този договор, със унищожени марки от 1962 г. Това копие е предоставено от Столична община на Владимир С., от когото го е получила молителката на 9.05.2013 г., а е било представено на Поземлена комисия П. от адв. К.. Предвид това, съдът приема, че е новооткрито. Неоснователно е възражението на ответниците по молбата, че копието от договора не съставлява документ. До колкото той е вещ, върху която има писмени значи, той съставлява документ. Споровете относно верността на копието следва да се преценяват в исково производство по спора. Предвид отразеното в него съдържание, че наследодателят на ищците се е разпоредил с процесния имот, като част от по-голям имот в полза на трето лице към 1949 г. и е предал владението върху същия имот на това лице и установеното в хода на процеса, че имота е записан на същото лице при изготвяне на плана от 1950 г., представеното доказателство има съществено значение за изхода от спора. То би имало значение и предвид нормата на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ. Силата на пресъдено нещо е пречка да се съобрази това доказателство, поради което влязлото в сила въззивно решение следва да се отмени на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като делото се върне на въззивната инстанция за разглеждане на спора по същество. По изложените съображения, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение