Решение № 9561 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5826/2013 г.

Решение № 9561 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5826/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Кънчо Петков Бонев, в качеството му на председател на СНЦ "Варна - свободна икономическа зона", гр. Варна, срещу решение № 2526 от 21.02.2013 г. по адм. д. № 14594/2012 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - министър на културата, чрез пълномощника си юрисконсулт Христова, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 2526 от 21.02.2013 г. по адм. д. № 14594/2012 г., Върховният административен съд, пето отделение, е отхвърлил оспорването на Кънчо Петков Бонев, от гр. Варна, срещу решение изх. № 97-00-0002 от 17.02.2012 г. на министъра на културата. Съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентния орган, при спазване на административнопроизводствените правила, в предвидената в закона форма, в съответствие с приложимото материално право и целта на закона. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Тричленният състав на ВАС е разяснил изцяло спора от фактическа страна, като в мотивите към решението е обсъдил всички доводи на жалбоподателя по първоначалното дело, които доводи се възпроизвеждат отново в настоящата касационна жалба. Правилно съдът е приел, че по т. 1 от заявлението от 12.01.2012 г. на Бонев вече е била предоставена информация с решение № 97-00-0040 от 22.12.2011 г. на министъра на културата. Това се установява при съпоставяне на съдържанието на заявление за достъп до обществена информация вх. № 97-00-0040 от 5.12.2011 г., цитираното решение на министъра на културата и заявлението от 12.01.2012 г. С решение № 97-00-0040 от 22.12.2011 г., във връзка с исканията по т. 1 и т. 2 от заявлението от 5.12.2011 г., министърът е разпоредил на Бонев да бъде предоставена заповед № РД 9К-0099 от 3.06.2011 г. Със заявлението от 12.01.2012 г. отново се изисква информация във връзка с тази заповед. Следователно, при подаване на последното заявление и при постановяване на обжалваното решение, не е бил изтекъл предвидения в разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 3 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) 6-месечен срок. Наличието на това обстоятелство обуславя отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, който отказ е законово регламентиран. По т. 2 от заявлението от 12.01.2012 г., министърът на културата е предоставил протокол № 21 на Общински съвет - гр. Варна от заседание, проведено на 24.03.2010 г. Поставеният в заявлението въпрос относно твърдяна от заявителя разлика в квадратурата на историческото ядро на Морската градина в стария акт и новите два акта не представлява информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Съгласно този текст обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Жалбоподателят е изискал от министъра на културата отговор на въпрос, който налага изразяване на становище на административния орган по конкретен казус, което е извън пределите на ЗДОИ. Казаното се отнася и до отговора на министъра на културата по т. 4 от заповедта. По т. 3 от заявлението от 12.01.2012 г., министърът на културата е отговорил на заявителя, че повереното му министерство не разполага с исканата информация. Правилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 33 ЗДОИ, преценявайки, че когато органът не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение, то той само уведомява за тези обстоятелства заявителя. Несъмнено липсва законово основание административният орган да бъде задължен да предостави информация, с която не разполага. Стигайки до същите фактически и правни изводи, тричленният състав на ВАС е постановил правилно решение, което по изложените в настоящите мотиви съображения се оставя в сила. Предвид изходът на спора пред тази инстанция и своевременното искане, направено от юрисконсулт Христова във възражението й срещу касационната жалба, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, в тежест на жалбоподателя се присъжда сумата 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, Втора колегия,