Решение № 13246 от 23.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10994/2021 г.
ВАСЧетвърто отделение23.12.2021 г.
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 912 от 30.09.2021 г. на Комисия за защита на конкуренцията по преписка, вх. КЗК-600/27.07.2021 г.
Мотиви
Производство по чл. 216, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Пътища и мостове" ЕООД представлявано от инж.Р. Колелиев и чрез процесуален представител адв. Л. Кръстева от ВАК, подадена против Решение 912 от 30.09.2021 г. на Комисия за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка, вх. КЗК-600/27.07.2021 г., с което е оставена без уважение жалба от Пътища и мостове" ЕООД срещу Решение D7373091/06.07.2021 г. на заместник-кмета на община Девня за класиране на участниците и определяне на изпълнител, В ЧАСТТА по обособена позиция 1, на обществена поръчка с предмет: "Реконструкция на общинска пътна мрежа на територията на община Девня по две обособени позиции", открита с Решение D104913/01.04.2021 г. Процедурата е с уникален 00510/2021-0005 в Централизираната автоматизирана информационна система "Електронни обществени поръчки" (ЦАИС ЕОП) и с което касатора е бил отстранен от участие в процедурата. В касационната жалба обстоятелствено са релевирани доводи, че решението е постановено в нарушение с материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основно се твърди, че изводите на КЗК са неправилни и незаконосъобразни, а освен това не е обсъдила всички наведени с жалбата доводи за незаконосъобразност в действията на възложителя чрез помощната комисия и най -вече за доводите за липса на основания за отстраняването му, а от друга страна наличието на основания за отстраняване на класирания на първо място участник. Твърди се, че КЗК необосновано и неоснователно е оставила без уважение жалбата като по тези и други съображения развити в писмено становище моли решението на КЗК да бъде отменено. Ответникът заместник-кмета на община Девня релевира доводи за неоснователност на касационната жалба развити обстоятелствено и в писмено становище. Ответникът "Хидрострой" АД чрез процесуален представител адв. Сакр релевира доводи за неоснователност на касационната жалба развити обстоятелствено и в писмена защита. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, поради това, че е допуснато от КЗК съществено нарушение на производствените правила поради необсъждане на доказателствата и становището на касатора по становище приложено на основание чл.209 ал.4 от ЗОП. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав от Четвърто отделение като прецени наведените касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и доказателствата по делото намира, че касационната жалба като подадена от надлежна страна по см. на чл. 210, ал. 1 АПК и в законоустановения в чл. 216, ал. 1 ЗОП 14-дневен срок от съобщаване на решението, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: На първо място, съгласно чл.218, ал.1 и ал.2 АПК Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. В касационната жалба не е посочено касационно основание съществено нарушение на съдопроизводствените правила по см. на чл.209, т.3 АПК. Поради това релевираните доводи за нарушение от КЗК на чл.209 ал.4 от ЗОП, възприети и от прокурора по делото не следва да бъдат обсъждани в настоящето производство в хипотезата на съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Независимо от това, настоящият състав се запозна с представеното ( на 29.09.2021 г.) становище, ден преди заседанието на КЗК и след анализа му се налага извод, в по същността си то представлява анализ на становището на ответника и съдържа отделно доводи и обстоятелства, които вече са били изложени в първоначалната жалба, по които КЗК е извършила проучване по чл.207 ЗОП, а ако са били нови, те са били недопустими за разглеждане и поради това, че КЗК не ги е разгледала не следва да се квалифицира като нарушение, още по-малко и като съществено по см. на чл.209, т.3 АПК. По съществото на касационните оплаквания: