Решение № 8328 от 4.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12017/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Е. П. Т. и И. А. Т., чрез адв. Б. Хаджолян, против решение 1107 от 26.07.2023 г. по адм. дело 2365/2020 г. по описа на Административен съд Варна, с което е оставено без уважение искането им за допълване на решение 1093/27.07.2021г. по адм. дело 2365/2020 г. на Административен съд - Варна. Касаторите излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за отмяната му и за връщане на делото на административния съд за постановяване на допълнително решение. Претендират се разноски за всички съдебни инстанции. Ответната страна Община Варна не изразява становище по касационната жалба. Ответната страна А. В. Ц., чрез адв. Н. Игнатова, представя писмен отговор със становище на неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноски по приложен списък. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството по делото пред административния съд е образувано по жалба на Е. П. Т. и И. А. Т., с която са предявени жалба с правно основание чл.292 АПК срещу действия /акт на община Варна по изпълнително производство РД18006441ВН/30.03.2018г., състоящо се в премахване на входна врата на имот с идентификатор 10135.2723.783 по КККР на гр. Варна и на метална оградна мрежа, с която имотът е преграден откъм улицата, както и отрицателен установителен иск по чл.292 АПК срещу община Варна за несъществуване на задължението, предмет на изпълнение в образуваното изпълнително производство. С решение 1093/ 27.07.2021г. по адм. дело 2365/2020г., Административен съд Варна е отхвърлил жалбата срещу действия /акт на община Варна и предявения отрицателен установителен иск. Според мотивите в съдебния акт, процесното изпълнително производство е надлежно образувано за изпълнение на заповед 2733/08.07.2019г. на зам. кмета на община Варна, с която на осн. чл.195, ал.5 вр. с чл.196, ал.3 ЗУТ е наредено да се премахнат като неподходящи по местонахождение, разположение и вид, ограда и врата, изградени от метални профили и телена мрежа, находящи се върху второстепенна улица с идентификатор 10135.2723.9534, ситуирани между ПИ 10135.2723.597 и ПИ 10135.2723.596, СО Траката , гр. Варна, като органът сочи, че разходите по премахването са за сметка на Е. П. Т. и И. А. Т. като собственици на ПИ на 10135.2723.783. Във връзка с предявения иск, съдът е приел, че не са налице факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание, поради което същият е неоснователен. С определение 4627/02.05.2023г. по адм. дело 1009/2022г., ВАС е оставил без разглеждане касационната жалба на Е. П. Т. и И. А. Т. против решение 1093/ 27.07.2021г. по адм. дело 2365/2020г., Административен съд Варна и е прекратил касационното производство. Съдът е приел, че в касационната жалба е обективирано искане за допълване на решението на административния съд, в мотивите на което съдът е констатирал факта на заявено обжалване на заповед 2733/08.07.2019г. на зам. кмета на община Варна, но не се е произнесъл по неговата допустимост, евентуално-основателност, поради което е изпратил делото на административния съд за провеждане на производство по реда на чл.176 от АПК. Оспореното по настоящото дело, решение 1107 от 26.07.2023 г. по адм. дело 2365/2020 г. по описа на Административен съд Варна, е постановено в производството по чл.176 АПК, като съдът е оставил без уважение искането на жалбоподателите, обективирано в касационната им жалба, за допълване на решение 1093/27.07.2021г. по адм. дело 2365/2020 г. на Административен съд - Варна. За да постанови този резултат, съдът е приел, че не е налице непълнота на съдебния акт, която да се преодолее по реда на чл. 176 АПК. Сочи се, че с решението си, съдът се е произнесъл по предмета на делото, определен с предявената жалба, поради което съдебният акт не подлежи на допълване. Отречена е възможността, чрез молби за уточняване на жалбата, респ. за отстраняване нередовности на жалбата, както и чрез устни изявления на жалбоподателите в съдебно заседание, да се разширява предмета на оспорване. Счита се за недопустим косвения съдебен контрол по отношение на административния акт, съставляващ изпълнително основание за провеждане на обжалваните изпълнителни действия. Оспореното решението е правилно, а наведените в касационната жалба оплаквания по чл. 209, т.3 АПК, са неоснователни, поради следното: Обосновани от преценката на предмета на оспорване и съответстващи на правната норма на чл.176, ал.1 АПК, са правните изводи на административния съд за това, че постановеното решение 1093/ 27.07.2021г. по адм. дело 2365/2020г., не е непълно. Непълнота на съдебния акт е налице само когато съдът не се е произнесъл по цялото оспорване, но само по това оспорване, което е процесуално допустимо. Затова, не представлява непълнота на съдебния акт непроизнасянето на съда по искания и оспорвания на страната, чието разглеждане и решаване в конкретното производство е недопустимо. В този смисъл са указанията на ВАС в определение 4627/02.05.2023г. по адм. дело 1009/2022г., с което е изпратил делото на административния съд за провеждане на производство по чл.176 АПК. Касационната инстанция изрично сочи, че съдът следва да се произнесе най-напред по допустимостта на обжалването на заповед 2733/08.07.2019г. на зам. кмета на община Варна. Констатациите в оспореното решение за отсъствие на надлежно предявена жалба срещу посочения административен акт, са обосновани и правилни. Във връзка с наведените от касаторите твърдения, следва да се проследят процесуалните им действия по делото, а именно: Видно от съдържанието на жалбата, по която е образувано производството по делото, оспорването по чл.294 АПК на незаконосъобразността на изпълнителните действия на община Варна, жалбоподателите свързват с противоречието им с влезли в сила съдебни решения по граждански и административни дела, с които са решени спорове с община Варна и А. В. Ц. относно правото на собственост и достъпа до процесните имоти, както и спорове във връзка с одобрени ПУП и КККР по отношение на същите имоти. До съда е предявено искане да се прогласи за нищожно или да се отмени извършеното действие в изпълнителното производство; да се възстанови положението преди извършването му, както и да се спре изпълнението до приключване на делото. Предявеният отрицателен установителен иск пък е обоснован с твърдения за липса на изпълнително основание като се отрича изпълнителната сила на влязлото в сила решение 831/22.04.2019г. на Административен съд Варна по адм. дело 163/2018г., а петитумът на иска е да се признае за установено по отношение на ответниците, че не съществува годно изпълнително основание. Няма данни изобщо за заповед 2733/08.07.2019г. на зам. кмета на община Варна. Същата е посочена с жалба на Е. П. Т. и И. А. Т. от 16.11.2020г., подадена в изпълнение на указанията на съда в постановеното разпореждане, да се уточни за кой акт или действие се иска да бъде спряно изпълнението до приключване на делото. В горната жалба, оспорващите заявяват, че на осн. чл.60, ал.5 от АПК, обжалват разпореждането за предварително изпълнение на заповед 2733/08.07.2019г. и правят искане да бъде спряно допуснатото от органа предварително изпълнение на акта. Във връзка с последното искане, съдът е преценил, че не е местно компетентен да се произнесе и е прекратил производството по делото, като го е изпратил на Административен съд София град по подсъдност. Там е постъпила уточнителна молба на 19.11.2022г. от жалбоподателите, в т.2 от която сочат, че оспорват заповед 2733/08.07.2019г., както и конкретно извършено действие по нейното изпълнение /цитат/ и правят искане да бъде спряно предварителното изпълнение на заповедта на осн. чл.60, ал.5 АПК. В този смисъл е искането и в молбата до АССГ от 25.11.2020г. След връщане на делото в Административен съд Варна, оспорващите са представили молба на 27.01.2021г., в която твърдят, че има две изпълнителни основания, вкл. заповед 2733/08.07.2019г., но не е формулиран петитум за отмяна на последната. Опит да ангажира съдът за произнасяне по законосъобразността на акта се прави от жалбоподателката с устно изявление в съдебното заседание на 21.04.2021г. Противно на поддържаната от касаторите теза, преценката на предявената жалба и на процесуалното поведение на оспорващите обосновава изводи за липса на надлежно сезиране на административния съд с жалба срещу заповед 2733/08.07.2019г. на зам. кмета на община Варна, с оглед на което същият не е дължал произнасяне по оспорването на този акт и постановеното решение не е непълно, респ. правилно е оставена без уважение молбата за допълването му с оспореното в настоящото производство, решение. Както основателно приема административният съд, в процедура по чл. 158 АПК за отстраняване нередовности на подадена жалба, е недопустимо да се сочи нов предмет на оспорване, съотв. да се разширява предмета на оспорване, както са процедирали в случая жалбоподателите. Такова процесуално действие е недопустимо да бъде осъществено и чрез устно изявление в съдебно заседание, доколкото не се касае за уточнение на предявена жалба, а очевидно се цели внасяне на нов предмет на съдебно оспорване. Проверка за законосъобразност на процесния административен акт е недължима и по реда на косвения съдебен контрол, както и във връзка с обжалването на изпълнителното действие на органа по изпълнението. Формираните в изложения смисъл доводи на административния съд са законосъобразни, а оспореното решение е правилно и следва да се остави в сила. Предвид изхода по делото, оспорващите нямат право на разноски, а в полза на ответника А. В. Ц. съдът присъжда разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00лв. Последното е съобразно с минималния размер, предвиден в чл. 8, ал.3 от Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съответства на фактическата и правна сложност на делото, поради което не следва да бъде намалявано във връзка с искането на касационните жалбоподатели. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение