Решение № 8068 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13851/2019 г.

Решение № 8068 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13851/2019 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "КАРП 64" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, представлявано от управителя Н. К., чрез пълномощника му адв. Р. Рачев, подадена против решение № 121 от 04.10.2019 г., постановено по адм. дело № 1/2019 г. от Административен съд - Габрово, с което е отхвърлено оспорването на търговското дружество на Уведомително писмо изх. № 02-070-2600/1407 от 12.11.2018 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" (ДФЗ), с което е отказано финансово подпомагане за кампания 2016 г. за имот с идентификатор 69451-282-3-1, код БРП 3, находящ се в землището на с. Столът, м. "Помашкото" и е наложена и санкция за бъдещ период в размер 3886. 57 лева.

В касационната жалба се мотивират съображения за неправилност на решението и наличие на отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на съдебния акт и постановяване на друг по съществото на правния спор. Прилагат се писмени доказателства. Основните твърдения в касационната жалба са следните:

При постановяването на съдебния акт съдът не се е съобразил с наличието на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, допуснати при издаването на акта, а именно:

• административният орган не е осигурил откритост, достоверност и пълнота на информацията в административното производство на участниците в него и гаранции за спазване на принципа на достъпност, публичност и прозрачност в дейността си – чл. 12, ал. 1 от АПК;

• административният орган не е осигурил на страните възможност да участват в производството, като преглеждат документите по преписката, да си правят бележки и извадки и според техническите възможности – копия за своя сметка – чл. 34, ал. 1 от АПК;

• административният орган не е осигурил пълно и всестранно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъждане на възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и организации, при наличието на такива, както и за служебно събиране на доказателства от административния орган и за тяхната проверка и преценка – чл. 36 от АПК;

Не е съобразено, че оспореният административен акт е издаден в противоречие с материално-правните разпоредби и в несъответствие с целта на закона, а именно:

• административният акт не е мотивиран – от него не става ясно нито защо е отказана изцяло финансова помощ и е наложена санкция за бъдещ период, нито как са получени стойностите в двете таблици на уведомителното писмо - нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор, в който излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски по делото.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Уведомително писмо изх. № 02-070-2600/1407 от 12.11.2018 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което на дружеството е отказано финансово подпомагане за кампания 2016 г. за имот с идентификатор 69451-282-3-1, код БРП 3, находящ се в землището на с. Столът, м. "Помашкото" и е наложена и санкция за бъдещ период в размер 3886. 57 лева.

Съдът е приел оспорването за неоснователно и е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат е приел за установено от фактическа страна следното:

"КАРП 64" ЕООД, с управител Н. К., е подало общо заявление за подпомагане за кампания 2016 г. с вх. № 18295955/11.05.2016 г. и му е присвоен УРН 668445, като в текста на самото заявление не е отразено, че кандидатства за подпомагане и по Мярка 11 "Биологично земеделие" /л. 31/.

След изтичане на срока по чл. 11, ал. 1 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба 5 или наредбата за настоящото изложение), т. е. на 06.06.2016 г. дружеството е подало друго заявление за подпомагане с приложена към него Таблица за използваните парцели 2016 г., в която на ръка е извършена корекция на ред 2, колона 14 (л. 56) и това е довело до попълване на трето заявление (л. 64 и сл.) от същата дата, в което вече е заявено подпомагане по Мярка 11 "Биологично земеделие" относно имот, находящ се в землището на с. Столът, общ. Севлиево, с № на БЗС от ИСАК 69451-282-3 и № на парцела от ИСАК 69451-282-3-1, с площ 2, 91 ха с код на култура 222010 - "сливи" (л. 65).

С Уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат изх. № 02-070-2600/717 от 13.09.2016 г. (л. 84-85) дружеството е уведомено, че при извършените административни проверки на подаденото заявление за подпомагане е установено наличие на площи, заявени от повече от един кандидат, поради което е указано в срок от 20 работни дни от датата на получаването му, но не по-късно от 01 декември в годината на кандидатстване да се яви в областната дирекция на ДФЗ, да заяви дали потвърждава тези площи или се отказва от тях и да представи документи удостоверяващи правното основание на ползването им. Писмото е получено на 25.10.2016 г. и в указания срок са представени четири договора за наем на земеделски земи, сключени на 20.01.2016 г. между наемодателя П. Петров и "КАРП 64" ЕООД, със срок на действие "една стопанска година 2015/2016 и предмет имоти № 180012; 180013; 180015, представляващи "овощна градина", съответно с площ от 9. 060 дка; 2. 185 дка и 7. 535 дка (л. 87-89).

С оглед на така представените писмени доказателства, с Уведомително писмо № 02-070-2600/1079 от 08.12.2016 г. (л. 118-122) дружеството е уведомено, че на основание чл. 43, ал. 1 от Наредба № 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014-2020 г., в резултат на извършени административни проверки в съответствие с Глава четвърта на същата наредба и декларираните от молителя данни, същият е одобрен за участие по направление Биологично растениевъдство за имот 69451-282-3-1, култура "сливи", с декларирана площ 2, 91 ха и отговаряща на всички изисквания площ от 2, 91 ха (Таблица на л. 121).

На 09.09.2016 г. е извършена специализирана теренна проверка на място (съгласно заповед № РД-09-582/12.08.2016 г. на зам. министъра на земеделието и храните – л. 157) на физически блокове в землищата на селата Млечево – ЕКАТТЕ 48742 и Столът – ЕКАТТЕ 69451, община Севлиево, за която проверка е съставен протокол № GAB-04-ID-8837 от 24.10.2016 г. (л. 155-156), в който е отразена причина за недопустимост в имота, заявен за подпомагане от търговското дружество, а именно: "няма над 70 % живи растения и неподдържани междуредия".

Това е довело до изключване на съответната площ (1. 5 ха) от специализирания слой "Площи допустими за подпомагане".

При тази фактическа обстановка е издаден оспорваният акт - Уведомително писмо изх. № 02-070-2600/1407 от 12.11.2018 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който на дружеството жалбоподател, по заявената мярка 11 – Биологично земеделие за 2016 г., е била оторизирана субсидия в размер на "0" лева, отказано е финансово подпомагане за имот с идентификатор 69451-282-3-1, код БРП 3 и е наложена и санкция за бъдещ период в размер 3886. 57 лева.

В обжалваното решение съдът е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, при правилно приложение на материалния закон и при спазване на процесуалните правила. Този извод на съда не е изцяло обоснован.

Настоящият съдебен състав не споделя извода на съда, че Уведомително писмо изх. № 02-070-2600/1407 от 12.11.2018 г. е мотивиран административен акт. От обстоятелствената му част, в която се съдържат фактическите и правни основания за издаване на акта не става ясно как се е получила площта от 0. 21 ха, която е допустима за подпомагане. В съдебното решение е прието, че на страница втора от писмото се съдържа таблица с подробни обяснения как се получават данните във всяка една колона. От тази таблица ставало ясно как се е получила разликата в площите равна на 0. 21 ха. В съдебното решение е показано и уравнение, което нагледно доказва това. В уравнението обаче присъства цифрата 1. 5 ха – площта от парцела, която експертизата, назначена по делото е установила, че не попада в специализирания слой и която следваше да е видна в колона 5 на Таблицата в момента на издаването на административния акт. Тази колона в таблицата обаче не съдържа никаква цифра. И поради това не става ясно, как се е достигнало до резултата 0. 21 ха площ от парцела, годна за финансиране. В административния акт няма и препращане към резултатите от специализираната теренна проверка на място, направена на 09.09.2016 г. от служители на ОС "Земеделие" Севлиево, отразени в Протокол № GAB-04-ID-8837/24.10.2016 г., която според експертизата назначена по делото е установила, че 1. 5 ха от процесния парцел не попадат в специализирания слой. Ето защо се налага изводът, че обжалваното уведомително писмо е немотивиран административен акт и като такъв е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Само на това основание жалбата срещу Уведомително писмо изх. № 02-070-2600/1407 от 12.11.2018 г. следва да бъде уважена и административният акт - отменен.

За пълнота следва да се отбележи, че в обжалваното решение съдът правилно е приел, че в частта за наличие на двойно деклариране по отношение на заявения за подпомагане парцел от 2, 91 ха административния орган е издал незаконосъобразен административен акт, тъй като по отношение на площта на парцела, одобрен за финансово подпомагане вече има влязъл в сила административен акт - уведомително писмо – изх. № 02-070-2600/1079 от 08.12.2016 г. (л. 118-122).

Не е правилен обаче изводът, че е налице законосъобразност на административния акт в частта му, с която се отказва финансово подпомагане и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 3886. 57 лв. Според съда това е така, защото в резултат на извършената специализирана теренна проверка, обективирана в протокол от 24.10.2016 г. е установено, че 1. 5 ха от заявения за подпомагане парцел не попада в специализирания слой и не подлежи на финансово подпомагане. Съгласно чл. 19, параграф 2 от Делегиран регламент /ЕС/ № 640/2014 на Комисията от 11.03.2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета ако разликата между декларираната за подпомагане площ и установената, годна за финансиране площ е повече от 50 % не се отпуска помощ или подпомагане на площ. Освен това на бенефициера се налага допълнителна санкция. Ако се вземат предвид резултатите от специализираната теренна проверка и заключението на приетата по делото експертиза това е така. Декларираната площ превишава с 50 % установената площ, за която може да се отпусне помощ. И ако беше мотивирал така и подкрепил с всички допустими и събрани в рамките на административното производство доказателства, при спазване изискванията на чл. 12, ал. 1, чл. 34, ал. 1 и чл. 36 от АПК, административният орган, издавайки обжалвания административен акт щеше да издаде законосъобразен такъв.

Това в случая не е така. В акта няма такъв мотив. Със съдебното решение не може да се мотивира обжалвания административен акт вместо органа, който го е издал. В този смисъл, изводът направен от решаващия състав за законосъобразност на обжалвания акт е необоснован и противоречи на закона.

По изложените съображения оспорваното уведомително писмо е незаконосъобразно и е следвало да бъде отменено от решаващия съд. Като е отхвърлил жалбата съдът е постановил неправилно решение, което ще следва да се отмени, а спорът да се разреши по същество, като се отмени административния акт.

При този изход на правния спор претенцията на касатора за присъждане на понесените по делото разноски за двете съдебни инстанции е основателна и следва да бъде уважена като ответникът по касация бъде осъден да ги заплати, съобразно приложения по делото списък (л. 283 от адм. дело № 1/2019 г. и л. 44 от настоящото дело) общо в размер на 1 070 лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,