Решение № 50067 от 19.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3016/2022 г.

Решение № 50067 от 19.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3016/2022 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Допуснато е касационно обжалване с определение № 50028 от 24.01.2022 г. по касационната жалба на "Енерго-Про Продажби"АД [населено място], представлявано заедно от всеки двама С., Я. Д. и Г. К., чрез процесуалният представител адвокат Банков против въззивно решение № 598 от 10.05.2022 г. по в. гр. д. № 2495 по описа за 2021 г. на Окръжен съд Варна, с което е потвърдено решение № 2516 от 22.06.2020 г. по гр. д. № 17264/2019 г. на Районен съд Варна в частта, с която е прието за установено в отношенията между страните, че Е. Е. Т. не дължи на "Енерго- Про Продажби"АД сумата над 1 615. 23 лв. до 6 575. 59 лв. /или 4 960. 36 лв. /, представляваща стойността на начислена електрическа енергия за периода 25.07.2017 г. -24.07.2018 г., въз основа на извършена корекция на сметката на потребителя, за обект, находящ се в [населено място], [жк][жилищен адрес] с абонатен № [ЕГН], клиентски № [ЕГН], за което е издадена фактура № [ЕГН] от 24.07.2019 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК и са присъдени разноски. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 по въпрос, касаещ значението на заявения от електроснабдителното дружество при формулиране на претенцията едногодишен период при наличие на данни за установена реално потребена, но неотчетена и незаплатена електрическа енергия, сочещи за основателност на иск по чл. 183 ЗЗД, за който е възможно да е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото в решения по гр. д. № 2206/2020 г. на ІV г. о. и гр. д. № 961/2017 г. на ІІ т. о. В проведеното открито съдебно заседание, единствено касаторът се представлява. Изразеното от процесуалният представител становище е за основателност на подадената касационна жалба, поради неправилност на постановения от въззивният съд акт. Желае същата да бъде уважена. Счита, че посочването на периода е от значение единствено за определяне на цената, по която следва да се изчислява установената като реално потребена електрическа енергия. Претендира разноските за цялото производство, съгласно приложен списък. Ответната страна изпраща писмено становище, в което изразява желанието си въззивния акт да бъде потвърден. Претендира направените разноски, съобразно представен списък. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изразените становища, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира следното: По въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване е налице установена практика /вж. например решение № 50057 от 10.05.2023 г. по гр. д. № 1789/22 г. на ІV г. о., решение № 50271 от 21.02.2023 г. по гр. д. № 4931/21 г. на ІV г. о., решение № 50015 от 7.02.2023 г. по гр. д. № 1771/2022 г. на ІV г. о., както и посочените в тях/, която се споделя от настоящият съдебен състав. Съгласно същата, при липса на специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметките за електрическа енергия за минал период от време поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената енергия, приложение намират общите правила на чл. 183 и чл. 200 ЗЗД за заплащане на измереното количество енергия, отчетено в невизуализирания регистър на СТИ. В тези случаи, за да възникне правно задължение за потребителя-купувач да заплати продажната цена, доставчикът следва да установи действително доставеното количество енергия за съответния период. Доколкото се касае за вземане за продажна цена за доставено количество енергия и тъй като отговорността на купувача се реализира по общите правила на чл. 183 и чл. 200 ЗЗД, регламентираният в специалния подзаконов нормативен акт /чл. 50 ПИКЕЕ(отм.), който е неприложим/ едногодишен период за корекция е ирелевантен за материалното продажбено правоотношение в тези случаи. Когато предмет на спора е възможността количеството неотчетена във визуализираните регистри ел. енергия, за която е издадена корекционна фактура, да е доставена и потребена за абоната за едногодишен период, съдът следва да определи размера на неотчетеното количество ел. енергия, преминало пред СТИ за исковия период, включително и по реда на чл. 162 ГПК. В конкретният случай, делото е за втори път пред касационната инстанция след като с решение по гр. д. № 4185/2020 г. на ІV г. о., състав на ВКС е отменил постановения въззивен акт, приемайки следното: Когато е доставено определено количество енергия, но е заплатено по-малко от реално дължимото, купувачът следва да заплати разликата като цена на доставената електроенергия въз основа на общите правила на чл. 183 и чл. 200 ЗЗД. При неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване /СТИ/, потребителят дължи заплащане на реално потребената енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер. Дружеството снабдител може да преизчислява сметките и при липса на приложима специална подзаконова уредба при случаи на неотчитане на действително потребена енергия, измерена в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване при крайния клиент за минал период. Делото е върнато за ново разглеждане с указания за назначаване на комплексна електротехническа и софтуерна експертиза, която да даде отговор на въпросите: кога и по какъв начин са възникнали показанията в регистрите 1.8.3 и 1.8.4 на процесното СТИ, налице ли е софтуерна намеса, осъществено ли е неправомерно софтуерно въздействие върху паметта на СТИ и по какъв начин, кога е извършена и с каква цел, възможно ли е да е преминало отчетеното в скрития регистър количество електроенергия за периода. При новото разглеждане на делото въззивният съд, след приемане на заключение на новоназначена софтуерна експертиза и на допълнителна техническа експертиза, е приел предявения отрицателен установителен иск за частично основателен. Независимо, че е установено, че измервателното устройство е монтирано ново през 2014 г., че то е от одобрен тип и е произведено през същата 2014 г., като е преминало задължителна проверка за метрологична годност в БИМ, към датата на извършената проверка - 24.07.2018 г. е било в срок на метрологична годност /която за този вид е шест години/ и е било безспорно, че отчетената в скритите регистри /1.8.3 и 1.8.4 електрическа енергия е реално преминала и е потребена, въззивният съд е счел, че потребителят не дължи заплащане на енергия на стойност 4 960. 36 лв., защото тя е консумирана извън претендирания едногодишен период. Според въззивният съд "спорното количество енергия от 35202 кВтч е преминало и е било консумирано за период по-голям от една година"– от 2014 г. до 2018 г. След като е направил собствени изчисления е приел, че за едногодишния период, за който е фактурирана енергията /25.07.2017 г. -24.07.2018 г. / е възможно да е преминала енергия от 8 646. 5 кВч /365х 23. 689 кВч/, която при цена от 0.1.8604 лв. за 1 кВч е на стойност 1 615. 23 лв. Пред вид даденият отговор на въпроса, във връзка с който е допусната касационно обжалване и приетите заключения на изготвените експретизи, настоящият съдебен състав не споделя този извод на въззивния съд. Съгласно заключението на основната приета техническа експертиза – в резултат на осъществена софтуерна намеса е извършена промяна на тарифния план, в резултат на което потребеното количество енергия е отчитано в скритите регистри 1.8.3 и 1.8.4. Вещото лице е категорично, че електромерът е монтиран нов, с нулеви показатели за тарифите. Констатираната от него последна параметризация е на 30.06.2014 г. /57 дни след монтирането му. / Посочва, че сумарното количество на потребената енергия, която е записана в двете невизуализирани тарифи е 35 202. 2 кWh и е категоричен, че е теоретично възможно отчетеното през скрития регистър на СТИ количество електро енерегия да премине и за едногодишен период /вж. стр. 20/. След като електромерът е монтиран през 2014 г. нов и е безспорно установено, че към този момент, е отговарял на всички технически изисквания, правилата на формалната логика изискват да се приеме, че всичките му тарифни регистъра са били с нулеви показатели. Установено е /със заключението на приетата експертиза/, че натрупването на енергия в невизуализираните регистри е станало, след монтиране на устройството /т. е. по време, когото то е ползвано от потребителя/, въз основа на оказано въздействие през инфрачервеният порт на устройството. Безспорно е установено и че енергията е потребена в обекта, защото тя е преминал през поставеното в него устройство. Следователно, абонатът дължи заплащане на реално потребената от него енергия. При преценка на количеството й, настоящият съдебен състав счита, че следва да се възприеме горепосоченото заключение на приетата основна експертиза. Следователно, предявеният отрицателен установителен иск следва да се отхвърли като неоснователен. Съобразно изхода от спора, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на касатора следва да се присъдят установените като реално направени разноски в общ размер на 7 726 лв., от които пред районния съд са 1 552 лв. /1 572 лв. за адвокатско възнаграждение и 200 лв. за експретиза/, пред окръжния съд 1 703 лв. / 1 572 лв. за адвокатско възнаграждение и 131 лв. за държавна такса/, пред първата касация 1 703 лв. /1 572 лв. за адвокатско възнаграждение и 131 лв. за държавна такса/1, пред въззивния съд 1 822 лв. /1572 лв. за адвокатско възнаграждение и 250 лв. за експретиза/ и при втората касация 946 лв. /816 лв. за адвокатско възнаграждение и 130 лв. за държавни такси/. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение