Решение № 8081 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14051/2019 г.

Решение № 8081 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14051/2019 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районната здравноосигурителна каса - Велико Търново против решение № 398 от 16.10.2019 г., постановено по адм. дело № 451 по описа за 2019 г. на Административен съд - Велико Търново, с което писмена покана изх. № 29-02-70/189/05.07.2019 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса – Велико Търново е отменена в частите по т. 1 и т. 2. Изложените съображения за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 350, ал. 1 от НРД МД 2018 г. са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът МБАЛ "Св. Иван Рилски Горна Оряховица" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, обл. Велико Търново е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Велико Търново е писмена покана изх. № 29-02-70/189 от 05.07.2019 г., издадена от Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) – Велико Търново на основание чл. 76а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), в частите по т. 1 и 2, с които на МБАЛ "Св. Иван Рилски Горна Оряховица" ЕООД – изпълнител на болнична медицинска помощ (БМП) по договор с НЗОК № 040459/25.05.2018 г., е разпоредено да възстанови неоснователно получени суми в размер общо на 1300 лв. (2 по 650 лв.) за отчетени дейности по клинична пътека (КП) № 45 Лечение на декомпенсирана хронична дихателна недостатъчност при болести на дихателната система, истории на заболяване (ИЗ) № 4728/2018 и № 4808/2018. Обжалваното съдебно решение, с което оспореният акт е отменен в частите по т. 1 и 2, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на чл. 350, ал. 1 във вр. чл. 378 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2018 г. (НРД МД 2018 г. - отм. от 01.01.2020 г.). Нормата на чл. 350, ал. 1 от НРД трябва да се тълкува в смисъл, че НЗОК заплаща този от двата случая, в който болничните медицински дейности са извършени и отчетени в съответствие с диагностично-лечебния алгоритъм на съответната КП и при спазване на останалите нормативни изисквания за хоспитализация, завършеност на КП и дехоспитализация. Затова са предвидени задължителни проверки, целта на които е да се установи дали при двете хоспитализации, извършени в рамките на срок от 30 дни, са допуснати нарушения, довели до занижено качество на предлаганата медицинска помощ или опит за злоупотреба с бюджета на НЗОК. При извършените нормативно изискуемите проверки и в двете лечебни заведения - МБАЛ "Св. Иван Рилски Горна Оряховица" ЕООД и МОБАЛ "Д-р Стефан Черкезов" АД, гр. Велико Търново, контролните органи изрично са установили, че и при двете хоспитализации е спазен диагностично-лечебният алгоритъм, критериите за хоспитализация и дехоспитализация. Няма нормативно основание да се приеме презумптативно, че при повторна хоспитализация на пациент в рамките на 30-дневен срок от дехоспитализацията му недължимо платени се явяват средствата, заплатени на лечебното заведение, в което е била първата хоспитализация. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи, релевиращи необоснованост на съдебното решение. Поддържаното от административния орган становище, че преждевременната дехоспитализация на здравноосигурените лица (ЗОЛ) от МБАЛ "Св. Иван Рилски Горна Оряховица" ЕООД е довела в рамките на 30 дни до нуждата от повторна хоспитализация в МОБАЛ "Д-р Стефан Черкезов" АД, не е подкрепено от доказателства. Ако "МБАЛ "Св. Иван Рилски Горна Оряховица" ЕООД не е изпълнил задълженията си по договора с НЗОК, съставляващи основание по чл. 378, ал. 1 – 3 от НРД МД 2018 г. (отм.); за удържане на заплатените суми за извършени медицински дейности, то този факт е следвало да бъде установен и доказан в контролното производство. Разпоредбата на чл. 350, ал. 1 от НРД МД 2018 г. (отм.); не въвежда нормативно предположение, че при две хоспитализации в течение на 30 дни следва да се счита, че при първото проведено лечение не са били спазени критериите за дехоспитализация на ЗОЛ. Предвидено е, че НЗОК заплаща само един от случаите по КП след провеждане на проверка, при която въз основа на данните от съставената медицинска документация следва да се установи кой от двамата изпълнители на БМП не е изпълнил диагностично-лечебния алгоритъм, приел е ЗОЛ за лечение при липсващи индикации за хоспитализация или го е изписал при неизпълнени критерии за дехоспитализация. Противно на приетото от първоинстанционния административен съд, в оспорената писмена покана са изложени подробни мотиви – фактически и правни основания. Както твърди и касационният жалбоподател, релевантните факти са установени, но тези факти неправилно са подведени в диспозицията на чл. 76а от ЗЗО във вр. с чл. 350, ал. 1 от НРД МД 2018 г. (отм.);. И по двете ИЗ не са установени нарушения по ЗЗО, обосноваващи основание за отказ за заплащане по чл. 378 от НРД МД 2018 г. (отм.);. Разпоредбата на чл. 350, ал. 1 от НРД МД 2018 г. (отм.); е непълна и недостатъчно ясна, но предвид санкционния й характер не може да бъде тълкувана разширително или празнотата да бъде преодоляна чрез прилагане на други разпоредби, уреждащи сходни случаи. Като е приел, че писмената покана в частта й по т. 1 и 2 е издадена в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност и поради това я е отменил, Административен съд – Велико Търново е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за юрисконсултско възнаграждение, което предвид сложността на спора и обема на оказаната защита се определя в размер на 100. 00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,