Решение № 9061 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5929/2010 г.
ВАСIII отделение30.06.2010 г.докладчик Таня Куцарова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Сателитни системи" ООД гр. София против Заповед № ЗС-30 от 04.03.2010 г. на министъра на отбраната на Република България, с която на осн. чл. 80а от ЗДС е разпоредено изземване на имот - публична държавна собственост, представляващ помещение № 41, в сградата на Гарнизонен военен клуб - гр. Самоков, бул. "Цар Борис III" № 12. Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховен административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването на страните.
Мотиви
Решение № 9061 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5929/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 80а от Закон за държавната собственост. Образувано е по жалбата на "Сателитни системи" ООД гр. София против Заповед № ЗС-30 от 04.03.2010 г. на министъра на отбраната на Република България, с която на осн. чл. 80а от ЗДС е разпоредено изземване на имот - публична държавна собственост, представляващ помещение № 41, в сградата на Гарнизонен военен клуб - гр. Самоков, бул. "Цар Борис III" № 12 от фактическата власт на дружеството-жалбоподател, която се осъществява без правно основание. В жалбата са развити доводи против обжалвана заповед, касаещи нейната материална незаконосъобразност, като се твърди, че държането на имота, чиято собственост не е спорна по делото, се извършва на правно основание - валиден договор за наем № 88 от 02.01.2008 г. Иска се отмяна на обжалваната заповед. Направено е искане за спиране изпълнението на заповедта, по което съдът се е произнесъл в открито съдебно заседание с определение. Ответникът по жалбата - министър на отбраната чрез процесуалния си представител, оспорва основателността й. Заинтересованата страна - Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерство на отбраната" чрез процесуалния си представител оспорва основателността на жалбата. Участващия по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, като се мотивира със законосъобразност на заповедта на министъра на отбраната. При липса на доказателства за датата на връчване на обжалваната заповед, следва да се приеме, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от адресат на обжалвания индивидуален административен акт, с пряк интерес от оспорване, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваната заповед, министърът на отбраната на Република България, е упражнил спрямо дружеството - жалбоподател - "Сателитни системи" ООД, гр. София правомощие по чл. 80а от ЗДС, като е разпоредил изземване на посочения в заповедта имот - публична държавна собственост от държането на жалбоподателя, за което се твърди, че е без правно основание. Правото на собственост на държавата върху имота, предмет на изземване, не се оспорва, същото се установява в представения по делото като доказателство Акт за публична държавна собственост - 278/30.07.2001 г. В графа "забележки " на същия е отбелязано, че процесният имот, на основание ПМС № 162 от 10.08.1999 г., изменено и допълнено с ПМС № 122 от 05.07.2000 г., е предоставен на Изпълнителна агенция "Военни клубове и информация" за изпълнение на функциите й. В мотивите е посочено, че договорът за наем на имота - № 88 от 02.01.2008 г. е сключен в противоречие с разпоредбата на чл. 13, ал. 4, вр. чл. 13, ал. 5 от ППЗДС, подписан е от служител на агенцията без представителна власт, вместо от компетентния за това ръководител на ведомството, нарушена е процедурата по провеждане на търговете за отдаване под наем на имотите - държавна собственост, регламентирана в чл. 13 от ППЗДС, което сочи на липса на правно основание за осъществяваната върху имота фактическа власт. Съгласно разпоредбата на чл. 80а, ал. 1 от ЗДС държавен имот, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната. Предвид цитираната норма, в приложената от органа хипотеза, обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му законови правомощия. Спазена е изискуемата форма, липсват доказателства за нарушение на административнопроизводствените правила при издаването й. От представените доказателства, находящи се в приетата по делото преписка, се установява, че заповедта съответства на приложимия материален закон, т. е. същата е издадена при наличие на фактическо основание, посочено в закона - липса на правно основание, на което жалбоподателят да осъществява фактическата власт върху процесния имот. Между Изпълнителната агенция "Военни клубове и информация" и жалбоподателя няма валидно възникнало наемно правоотношение, което да представлява правното основание за държане на имота. Съгласно разпоредбите на глава трета - Отдаване под наем на имоти-частна държавна собственост на Правилника за прилагане на ЗДС, фактическият състав, от който възниква наемно правоотношение за имот - частна държавна собственост, е регламентиран изцяло от нормата на чл. 13 от ППЗДС. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ППЗДС, доколкото процесният имот е предоставен на Изпълнителна агенция "Военни клубове и информация", чийто правоприемник е Изпълнителна агенция "Социални дейности при МО", имотите - държавна собственост или части от тях, се предоставят под наем от ръководителя на ведомство - изпълнителен директор на ИА "Военни клубове и информация", след провеждане на търг или конкурс. Видно от доказателствата по делото, наемодателят - Изпълнителната агенция "Военни клубове и информация", представлявана от ръководителя на ведомството, не е взела участие в нито една фаза от формиране на елементите на наемното правоотношение. Наемното правоотношение като гражданско правоотношение за имотите - държавна собственост, предвид разпоредбата на чл. 13 от ППЗДС, възниква след осъществяване на сложен смесен фактически състав, включващ административнопроизводствени действия по провеждане на търг, издаване на индивидуален административен акт, приключващ административната процедура по провеждане на търга и гражданскоправен елемент - договор за наем на имота. Валидността на съществуването на наемното правоотношение, като правна последица от осъществяването на фактическия състав по възникването му, е функция от спазването на всички законови изисквания досежно всеки един от елементите му - административноправен и гражданскоправен. Търгът се открива със заповед на ръководителя на ведомството, чието съдържание е предписано от нормата на чл. 13, ал. 2, т. 1-6 вкл., а самият той се провежда по реда на глава пета от ППЗДЗС. Съгласно чл. 13, ал. 5 от ППЗДС, освен посоченото в ал. 2 съдържание, заповедта следва да съдържа и мотив относно необходимостта от отдаване под наем на имота - публична държавна собственост, какъвто е процесният. Тръжната процедура включва утвърждаване на Тръжната документация, условия за оглед на обекта, определяне състав на комисията по провеждане на търга, краен срок за приемане на заявления за участие. Всички тези административнопроизводствени действия, съгласно чл. 13, ал. 2, вр. чл. 43, ал. 2 от ППЗДС, се извършват от ръководителя на ведомството. Съгласно чл. 44, вр. чл. 13, ал. 3 от ППЗДС, условията за търга се публикуват поне в един национален и в един местен всекидневник, както и интернет страницата на съответната администрация най-малко 30 дни преди крайния срок за подаване на заявление за участие. След провеждане на всички процесуални действия по провеждане на търга, посочени в чл. 45 - чл. 54 от ППЗДС вкл., въз основа на резултатите от него, отразени в протокол на комисията по провеждането й, ръководителят на ведомството, издава заповед по чл. 55, ал. 1 от ППЗДС, с която определя спечелилия търга, цената и условията за плащането й. Заповедта се съобщава на участниците в търга, които могат да я обжалват по реда на АПК. Въз основа на влязлата в сила заповед, на осн. чл. 13, ал. 4 от ППЗДС ръководителят на ведомството, чиито посочени по-горе правомощия не е предвидено да се предоставят по делегация на друго длъжностно лице или орган, сключва договор за наем. От представената по делото преписка е видно, че процесуални действия по провеждане на търг и сключване на договор, са извършени не от ръководителя на ведомството - изпълнителен директор на ИА "Военни клубове и информация", а от старши експерт по управление на военен клуб - Самоков. Същият няма качество на административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, не може да действа в рамките на административната процедура нито в осъществяване на свои правомощия, нито по делегация от ръководителя на ведомството, тъй като нормите на чл. 13 и глава пета от ППЗДС не допускат такава. Издадените от него заповеди - Заповед № 26 от 15.10.2007 г. за назначаване на комисия от специалисти за определяне на първоначална наемна цена, Заповед № 28 от 16.11.2007 г. за откриване на процедура за провеждане на търг с тайно наддаване и Заповед № 33 от 17.12.2007 г., с която на осн. чл. 55 от ППЗДС за спечелил търга е обявен жалбоподателят, като волеизявления, изходящи от същия не следва да се приемат за административни актове, изходящи от административен орган. В преписката липсват доказателства за изобщо за осъществена процедура по провеждане на търг - подготвителни действия, брой на участници, допуснати за същия, действия на по наддаване и т. н., липсват протоколи на комисията по провеждане на търг. Сключен е договор за наем № 88/02.01.2008 г., подписан от старши експерта по управление на военен клуб Самоков, в качеството му на представител на Изпълнителна агенция "Военни клубове и информация", към който пълномощно не е представено, нито е описано в договора. С анекс от 30.07.2008 г., изпълнителният директор на ИА "Военни клубове и информация" потвърждава действията, извършени от пълномощника при подписването на договор № 88 от 2.01.2008 г., като страните са приели за валидни всички клаузи на същия договор до изтичане на срока на действието му. Основната теза на жалбоподателя, че волеизявлението на изпълнителния директор, с което действията старши експерта от Военен клуб Самоков се потвърждават валидират наемното правоотношение за обект - публична държавна собственост и по този начин обвързват държавата, не може да бъде споделена. Наемното правоотношение, което като правна последица е с гражданскоправен характер, не може да възникне, ако някой от елементите от фактическия състав не бъде спазен, тъй като не може да бъде заместен по право от повелителни разпоредби на закона, а също така и поради обстоятелството, че сделката не може да се сключи и без недействителните й части - чл. 26, ал. 3 от ЗЗД. Договорът, подписан без представителна власт, представлява нищожен договор, сключен при липса на съгласие на страната / чл. 26, ал. 2 от ЗЗД/, но при него е налице т. нар. висяща недействителност, при която съгласно на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, лицето, от името на което е сключен договорът, може да го потвърди. Нормата на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД изрично поставя изискване за потвърждаването да се спази формата, която е предвидена за упълномощаването на сключване на договора. Волеизявлението на лицето, действащо без представителна власт, потвърдено от страната по договора, ще доведе до възникване на гражданското правоотношение, само ако сделката е консенсуална и волеизявлението е достатъчен елемент за възникването й. Потвърждаването на действията на старши експерта по управление на военен клуб Самоков по подписване на договора № 88 от 2.01.2008 г. не могат да доведат до валидно възникнало наемно правоотношение, тъй като договорът е само един от елементите от фактическия състав. Освен това, законовото правомощие да се сключи договор, след провеждане на процедурата по търга, не може да се предоставя по пълномощие, тъй като разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ППЗДС предписва, в отношенията с наемателите, ведомствата да се представляват единствено от представителите си по закон. Предвид изложеното, следва да се приеме, че наемното правоотношение не е валидно възникнало, което сочи на липса на правно основание за осъществяване на фактическата власт върху имота- публична държавна собственост. Като издадена в съответствие с посоченото в нея фактическо и правно основание, обжалваната заповед е материално законосъобразна, а жалбата следва да се отхвърли. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение