Решение № 10408 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16395/2011 г.

Решение № 10408 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16395/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби против решение № 1522/06.10.2011 г., постановено по адм. дело № 1365/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив. С касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /"ОУИ"/ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, се обжалва решението в частта, с която съдът е отменил ревизионен акт № 26-1003468/10.02.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, офис Хасково, потвърден с решение № 353/03.05.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. Пловдив. В касационната жалба се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението на бъде отменено в обжалваната от него част и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против ревизионния акт. С касационна жалба, подадена от Джамиле Джефер Мехмедали от гр. Хасково се обжалва решението в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата й против ревизионен акт № 26-1003468/10.02.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Хасково, потвърден с решение № 353/03.05.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. Пловдив относно определените задължителни осигурителни вноски за Държавното обществено осигуряване /ДОО/ за 2004 г. в размер на 527 лв. и начислена лихва - 866,54 лв. и осигурителни вноски за допълнителното задължително пенсионно осигуряване - универсален пенсионен фонд /ДЗПО - УПФ/ за 2004 г. - 66 лв. главница и 96,80 лв. - лихва. В касационната жалба се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението на бъде отменено в обжалваната от него част и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен ревизионния акт в съответната част. Като ответник по касационната жалба на Джамиле Мехмедали, директорът на дирекция "ОУИ" гр. Пловдив изразява становище за нейната неоснователност. В писмени бележки от пълномощника юрисконсулт Нели Новакова се излагат подробни съображения за правилност на решението в частта, която се обжалва от другата страна. Като ответник по касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ" гр. Пловдив, Джамиле Мехмедали не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Двете касационни жалби са подадени в преклузивния срок и от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо които първоинстанционното решение е неблагоприятно в съответната част, поради което са допустими. С обжалваното решение на Административен съд - гр. Пловдив е отменен по жалба на Джамиле Джефер Мехмедали ревизионен акт № 26-1003468/10.02.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, офис Хасково, потвърден с решение № 353/03.05.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. Пловдив, в частта, с която на Джамиле Джефер Мехмедали са установени задължения за: задължителни осигурителни вноски за фонд ДОО за периода от 01.01.2003 г. до 30.11.2003 г. в размер на 648 лв., ведно със законната лихва върху тях в размер на 1096,01 лв., за фонд ДЗПО - УПФ за периода от 01.01.2003 г. до 30.11.2003 г. в размер общо на 48 лв., ведно със законната лихва в размер на 76,27 лв. и за фонд "Здравно осигуряване" /ЗО/ за периода от 01.01.2003 г. до 30.11.2003 г. в размер общо на 132 лв., ведно със законната лихва в размер на 128,73 лв. Съдът е отхвърлил жалбата в останалата част. За да постанови това решение първоинстанционният съд е приел, че оспорените пред съда публични задължения за период от 01.01.2003 г. до 30.11.2003 г. са погасени по давност, както е прието и в решение № 353/03.05.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. Пловдив, с което е потвърден процесния ревизионен акт № 26-1003468/10.02.2011 г. В тази връзка съдът е изложил, че за тези периоди относно давността е приложима разпоредбата на чл. 115, ал. 1 КСО в съответната редакция, като за всички месеци от този период задълженията за внасяне на вноски за ДОО, както и останалите задължения - за ЗО и за фонд ДЗПО-УПФ, са били изискуеми до 10-то число на следващия месец, по аргумент от чл. 7, ал. 3 КСО, респективно - чл. 3, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, както и чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ и чл. 158 КСО. Ревизията е възложена със заповед за възлагане на ревизия № 900729/28.12.2009 г. и няма данни до тази дата давностният срок да е спиран или прекъсван, затова към датата на възлагането е бил изтекъл 5-годишният давностен срок, предвиден в чл. 115, ал. 1 КСО, съответно чл. 140 ДПК (отм.). Съдът е приел, че с оглед изтеклата давност и изричното искане на оспорващата, процесният акт като незаконосъобразен следва да бъде отменен в частта, в която са установени задължения за осигурителни вноски за ДОО за 2003 г., за ЗО и за ДЗПО-УПФ също за 2003 г. в посочените размери. В частта относно определените задължения за 2004 г. съдът е приел възражението за изтекла погасителна давност за неоснователно, като се е позовал на разпоредбата на чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК, която предвижда, че давността спира, когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаване на акта. Според съда в случая давността е спряла с издаването на заповед за възлагане на ревизия № 900729/28.12.2009 г. до издаването на ревизионен акт № 261001045/14.07.2010 г. /отменен при административното обжалване/, от тази дата давността е продължила да тече, но е спряла с издаването на заповед за възлагане на ревизия № 1003468/23.09.2010 г. до издаването на процесния РА. Затова в случая съдът е направил извода, че определените с РА задължения за 2004 г. не са погасени по давност. Настоящият касационен състав намира следното по така постановеното решение: Ревизионното производство относно задължението на Джамиле Джефер Мехмедали е започнало въз основана на заповед за възлагане на ревизия № 900729/28.12.2009 г., в резултата на която е издаден ревизионен акт № 261001045/14.07.2010 г., който е отменен при обжалването по административен ред с решение № 692/13.09.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. Пловдив и преписката е върната за извършване на нова ревизия. Издадена е заповед за възлагане на ревизия № 1003468/23.09.2010 г., в резултат на проведената ревизия е издаден ревизионен доклад № 1003468/11.12.2010 г. и съответно ревизионен акт № 26-1003468/10.02.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, който е предмет на обжалването пред съда и е потвърден при обжалването по административен ред с решение № 353/03.05.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. Пловдив. По касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ" гр. Пловдив: От фактическа страна по делото не съществува спор. И двете страни по делото не спорят по релевантните факти и обстоятелства относно определените задължения за 2003 г., така както са изложени в ревизионния акт. Не съществува спор и относно правните изводи, направени в решението на директора на дирекция "ОУИ", че установените с ревизионния акт задължения за периода 01.01.2003 г. - 30.11.2003 г. са погасени по давност към датата, на която е издадена заповедта за възлагане на ревизия № 900729/28.12.2009 г. Спорът по делото е правен и е свързан единствено с отговора на въпроса дали при безспорното погасяване на задълженията по давност и при направеното възражение от страна на задълженото лице, следва тези задължения да бъдат включени в ревизионния акт или не. Отговорът на този въпрос, който е даден от първоинстанционния съд се споделя от настоящия състав. В касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ" се поддържа, че изтеклият давностен срок погасява правото на приходната администрация да претендира публичното задължение, т. е. погасява се правото да събере дълга по принудителен ред, но не се заличава самото задължение. Твърди се, че задълженията правилно са установени с ревизионния акт и следва да бъдат отразени в данъчно-осигурителната сметка на лицето, след което да бъдат отписани по реда на чл. 173 ДОПК, като според изричното отбелязване в решението тези задължения не следва да се включват в размера на задълженията, за които може да се образува производство за принудително събиране. Правилни са съображенията на първоинстанционния съд, че относно погасителната давност в случая следва да намерят приложение разпоредбите на ДПК, отменен, който е бил в сила към момента на възникване на спорните публични задължения за 2003 г. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ДПК (отм.) публичните задължения се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от първи януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Поради това че в случая посочените задължения са погасени по давност, определянето им като дължими с обжалвания ревизионен акт е незаконосъобразно. При наличието на възражение за погасяване на задълженията по давност още с жалбата против РА, същият е следвало да бъде отменен при административното обжалване. Съдът е постановил правилно решение, като е отменил РА в частта, с която са установени задължения за 2003 г., които са погасени по давност. Неправилно е становището на директора на дирекция "ОУИ", че погасяването на задълженията по давност има значение само в производството по принудително изпълнение. След като задълженото лице е направило своевременно възражение за давност, очевидно е, че няма намерение да плати погасеното по давност задължение. Поради това в случая съдът правилно е приложил правните последици на изтичането на давността, като е отменил ревизионния акт в частта, с която тези задължения са установени. Поради горните съображения, посочените задължения за ДОО, ЗО и ДЗПО -УПФ за 2003 г., макар и да са били дължими, са погасени по давност преди издаване на ревизионния акт, включително преди започване на ревизията, поради което първоинстанционният съд правилно е постановил отмяната на РА в съответната част. Съдебното решение в частта, която е обжалвана от директора на дирекция "ОУИ" е правилно и следва да бъде оставено в сила. Относно жалбата на Джамиле Мехмедали: По тази част от делото също няма спор относно релевантните факти и обстоятелства. Същите са правилно установени и съответно отразени в мотивите на първоинстанционното решение. Жалбата на Джамиле Мехмедали са отнася до авансовите вноски за ДОО за периода от 01.01.2004 г. до 30.11.2004 г. в размер общо на 527 лв., за вноските за ДЗПО - УПФ за същия период в размер общо на 66 лв., както и за начислените лихви върху тези задължения, съответно в размер на 866,54 лв. и 96,80 лв. Според съдържанието на акта за констатации /стр. 4-5/, които са възприети в ревизионния акт, месечните авансови задължителни осигурителни вноски за ДОО за посочения период са общо в размер на 572 лв., а начислената лихва върху тях - 846,97 лв., размерът на авансовите вноски за ДЗПО - УПФ за същия период е в размер на 66 лв., а лихвата върху тях - в размер на 94,54 лв. /стр. 18 от акта/. За 2004 г. Джамиле Мехмедали е подала годишна данъчна декларация по чл. 41 ЗОДФЛ с вх. № 63000817/15.04.2005 г. Срокът за внасяне на вноската върху окончателния размер на осигурителния доход за 2004 г. е до 15.05.2005 г. В чл. 6, ал. 7 КСО /в приложимата редакция съгласно ДВ, бр. 112/2003 г., в сила от 01.01.2004 г./ е предвидено, че осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово, като според т. 1 за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 /каквото е ревизираното лице Джамиле Мехмедали/ - върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. В ал. 8 на чл. 6 КСО /в същата редакция/ е предвидено, че окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 7 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗОДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход; окончателната осигурителна вноска се дължи върху годишния осигурителен доход, определен като разлика между декларирания доход и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Предвид тази законова регламентация се налага извода, че задължението за задължителни осигурителни вноски не е месечно задължение, а е годишно задължение, което се внася авансово по посочения ред и съответно - размери. В този смисъл правилен е извода на първоинстанционния съд, че давността за сумите по авансовите вноски, които са включени в окончателния размер на задължението за съответната година, тече по начина, по който тече давността за окончателната осигурителна вноска. Относно погасителната давност в случая следва да намерят приложение разпоредбите на ДПК, отменен, който е бил в сила към момента на възникване на спорните публични задължения. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ДПК (отм.) публичните задължения се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от първи януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Поради това, че задължението за окончателна задължителна осигурителна вноски за ДОО за 2004 г. следва да бъде платено през 2005 г., то давността за това задължение започва да тече от 01.01.2006 г. и би следвало на изтече на 01.01.2011 г., при положение че не е спирана и прекъсвана през този период. В случая е налице спиране на давността със започване на данъчната ревизия, която е възложена със заповед за възлагане на ревизия № 900729/28.09.2009 г., считано от датата на връчване на връчването й - до датата на издаване на РА № 161001045/14.07.2010 г., както и от започване на ревизията възложена със ЗВР № 1003468/23.09.2010 г. до датата на издаване на процесния РА. Същественото за случая е, че към датата на започване на ревизията не е бил изтекъл 5-годишният давностен срок по чл. 140, ал. 1 ДПК (отм.). Поради това, авансовите задължения за задължителни осигурителни вноски за ДОО за периода 01.01.2004 г. - 30.11.2004 г. не са погасени по давност. Изложеното се отнася и за вноските за същия период за ДЗПО - УПФ, които съгласно чл. 158 КСО се превеждат едновременно с осигурителните вноски за ДОО. Предвид изложеното по-горе относно естеството на задължението за задължителни осигурителни вноски за ДОО и съответно за ДЗПО - УПФ като годишно задължение, а не месечно, следва да се приеме, че не се дължи лихва върху авансовите вноски, считано от датата, на която е следвало да бъдат внесени /10-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят/ до датата, на която е станало дължимо задължението, определено в окончателен годишен размер, или в случая до 15.05.2005 г. Лихвата за останалата част от периода е дължима, поради невнасянето на задълженията в срок. Поради това, по жалбата на Джамиле Джефер следва да бъде отменено задължението за лихви за посочения период, а за останалата част от лихвата и за главницата решението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение