Решение № 7883 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4140/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет – Правец, чрез адв. Петрова като процесуален представител, против решение № 262 от 27.02.2026 г., постановено по адм. дело № 1171/2024 г. по описа на Административен съд - София област. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отхвърлят жалбите срещу административния акт, както и присъждане на направените разноски в двете инстанции. Ответниците – Ц. С. Ц. и В. И. В., чрез пълномощника им адв. Бенлиян, в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на направените разноски в първоинстанционното производство. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по жалби на Ц. С. Ц. и В. И. В. срещу pешение № 197 по протокол № 11 от 16.10.2023 г. на Общински съвет - Правец за одобряване на подробен устройствен план – план за улична регулация (ПУП –ПУР) на улици и поземлени имоти за обекти - публична общинска собственост, на територията на кв. 99, град Правец, с който: отваря се нов участък от улица „Серпухов“, определен от о.т. 2375 - о.т. 2374 и с обща ширина от 8.0 м., от които 6 м. улично платно и 2.0 м. тротоар; споделени алеи ширина 5.0 м. за пешеходно и велосипедно движение, определени от о.т. 2344 - о.т. 2371 - о.т. 2366 - о.т. 2372 и от о.т 2363 до о.т. 2375; новообразуваните улици в обхвата на кв. 99 обособяват нови квартали с №№ 99, 232, 233, 234, 235, 236 и 237; за обществено обслужване, техническа инфраструктура и озеленяване са урегулирани поземлени имоти, както следва: в кв. 99 – УПИ I - за техническа инфраструктура и озеленяване; в кв. 234 – УПИ I - за техническа инфраструктура и озеленяване и УПИ II - за техническа инфраструктура и озеленяване; в кв. 236 – УПИ I - за обществено обслужване; в кв. 237 – УПИ I - за озеленяване и УПИ II - за техническа инфраструктура и озеленяване; определени са трасета за две мостови съоръжения, както следва: мостово съоръжение за автомобилен достъп като част от уличната мрежа, определено с о.т. 2367 - о.т. 252а; мостово съоръжение за пешеходен достъп над новообразуван УПИ II - за озеленяване и техническа инфраструктура в новообразуван кв. 237 по регулационния план на гр. Правец, по отношение на имотите, собственост на оспорващите. С определение № 611/19.3.2025 г. на основание чл. 218, ал. 3 ЗУТ, съобразявайки представените писмени доказателства и приетото заключение на съдебно-техническата експертиза (СТЕ), първоинстанционният съд определя предмета на делото, а именно: решение № 197/16.10.2023 г. на Общински съвет - Правец за одобряване на ПУП – ПУР на улици и поземлени имоти за обекти на публична общинска собственост на територията на кв. 99, гр. Правец в частта му, засягаща поземлени имоти (ПИ) с идентификатори 58030.84.35, 58030.84.36 и 58030.84.37. С обжалваното решение оспореният административен акт е отменен в тази част и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне с указания да извърши необходимия експертен анализ относно възможните варианти за регулация по отношение на имотите, собственост на оспорващите и надлежно да мотивира избора си. За да постанови този резултат, съдът приема, че подадените пред него жалби на Ц. С. Ц. (собственик на ПИ 58030.84.37) и В. И. В. (собственик на ПИ 58030.84.35 и 58030.84.36) са допустими, тъй като изхождат от заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 ЗУТ – собственици на имоти, попадащи в обхвата на оспореното решение, които са подадени в определения в чл. 179 АПК едномесечен срок от съобщаване на издадения общ административен акт. Обосновава извод, че оспореното решение е взето от компетентен орган и в изискуемата от закона писмена форма, поради което не са налице основания за обявяване на неговата нищожност. Счита също, че актът е постановен без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочва, че ПУП, одобрен с оспореното решение, е процедиран по реда на чл. 16а във вр. с чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗУТ, като същият няма за предмет цялостно регулиране на имотите, нито застрояването им, а урегулира само улици и поземлени имоти за обекти на публичната собственост по смисъла на чл. 205, ал. 1 ЗУТ. Приема за установено, че в случая оспореното решение освен ПУР, с който е планирана уличната мрежа, включва и ПР за новообразувани според заключението на вещото лице шест УПИ, отредени за публична общинска собственост, сред които и УПИ I - за обществено обслужване с обхват части от ПИ с идентификатори 58030.84.36 и 58030.84.37. Излага съображения, че планът по чл. 16а ЗУТ е приложим за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план. Достига до заключение, че тази предпоставка е налице, доколкото ПИ с идентификатори 58030.84.35, 58030.84.36 и 58030.84.37 представляват земеделска земя, попадаща в квартал 99 – за резервни терени, които наред с други имоти не са урегулирани съгласно действащия план, одобрен с решение № 170/19.12.2008 г. Приема, че при изработване на план по чл. 16а ЗУТ е от съществено значение да се съобрази изискването на чл. 108, ал. 5 ЗУТ за икономичното му осъществяване и за обезпечаване на възможността за целесъобразно устройство на поземлените имоти в неговия обхват, като общинският експертен съвет по устройство на територията следва да изложи конкретни съображения относно съответствието на предложеното проектно решение с тези изисквания. Във връзка с посочените от вещото лице различни възможности приема, че в случая е налице друг вариант за регулация, който е по-икономичен и по-благоприятен за имотите, собственост на оспорващите в първоинстанционното производство и настоящи ответници. Счита, че самото съществуване на друго по-благоприятно от одобреното решение обосновава нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК и чл. 108, ал.5 ЗУТ. Достига до заключение, че като не изпълнява задължението си да изследва различните целесъобразни възможности административният орган издава материално незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен в оспорената му част по отношение на трите ПИ, а преписката – върната на Общински съвет - Правец за анализ на възможните варианти за регулация и мотивиране на направения избор. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Настоящият състав намира, че при извършване на преценката за срочност на подадените пред него жалби първоинстанционният съд неправилно съобразява нормата на чл. 179 АПК, определяща срока за оспорване на общи административни актове. Тази разпоредба в случая е неприложима. За разлика от общия административен акт, с който се създават права или задължения, или непосредствено се засягат права или законни интереси на лица, които не са определени, но са определяеми по общ техен признак, одобреният ПУП представлява съвкупност (множество) от индивидуални административни актове, насочени към различни адресати - собствениците на поземлените имоти, попадащи в неговия обхват, които дори да не са посочени изрично са конкретно определени. При оспорване на актовете за одобряване на ПУП се прилагат сроковете, предвидени в ЗУТ, който е специален закон спрямо АПК. В случая оспореният план е съобщен чрез обнародване в ДВ, бр. 71/23.08.2024 г. Съгласно нормата на чл. 215, ал. 4 ЗУТ, когато актът се съобщава чрез обнародване в "Държавен вестник", срокът за обжалване е 30-дневен, считано от обнародването му, освен ако се одобрява ПУП за общински обект от първостепенно значение, в който случай срокът за обжалване е 14-дневен. Дефиниция на „общински обект от първостепенно значение“ се съдържа в § 1, т. 73 ДР ЗУТ, като в тази категория се включват общински пътища, метрополитени, трамвайни трасета, улици от първостепенната улична мрежа, депа или други съоръжения за третиране на отпадъци, гробищни паркове, както и други обекти - публична общинска собственост, определени в програмата по чл. 8, ал. 9 от Закона за общинската собственост за обекти от първостепенно значение. С оглед предмета на спора, определен от съда с влязлото в сила определение № 611/19.3.2025 г., при преценката на сроковете по чл. 215, ал. 4 ЗУТ следва да се съобрази и начинът, по който имотите, собственост на оспорващите, са засегнати от предвижданията на одобрения ПУП. Съгласно заключението на вещото лице ПИ с идентификатор 58030.84.37 попада в новообразуван УПИ I – за обществено обслужване, отреден за публична собственост, новопланирани общински улици в североизточната и в югоизточната му част; ПИ с идентификатор 58030.84.36 попада в новообразуван УПИ I – за обществено обслужване, новопланирана общинска улица в югоизточната му част и ивица с ширина около 2 м в кв. 236 извън границите на урегулираните с плана поземлени имоти и улици; ПИ с идентификатор 58030.84.35 попада в общинска улица в югоизточната му част и в кв. 236 извън границите на урегулираните с плана поземлени имоти и улици. При тези данни административният съд е следвало да установи дали УПИ I – за обществено обслужване в новообразувания кв. 236 е определен за обект - публична общинска собственост в програмата по чл. 8, ал. 9 от Закона за общинската собственост, както и дали улиците, в които попадат посочените поземлени имоти, са част от първостепенната или второстепенната улична мрежа по смисъла на чл. 77, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУТ. Въз основа на тази проверка следва да се определи приложимият срок за обжалване на оспорения план по чл. 215, ал. 4 ЗУТ (30-дневен или 14-дневен, считано от обнародване на решението в ДВ), съответно да се прецени допустимостта на подадените пред първоинстанционния съд жалби. Доказателства в тази насока не са събрани. Принципно правилен е изводът на административния съд, че планът по чл. 16а ЗУТ представлява самостоятелен план, различен от този по чл. 16 ЗУТ, който има за предмет улична регулация, определяща само външните (към улица) регулационни линии, както и имоти за обекти на публичната собственост. Планът по чл. 16а ЗУТ е такъв по чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗУТ. Той няма за предмет цялостното урегулиране на имотите, нито застрояването им. Като приема, че в разглеждания случай е налице по-икономичен и по-благоприятен вариант за план на улична регулация, препращайки към заключението на допълнителната СТЕ, без да обсъди констатациите на вещото лице във връзка с направените от него предложения и без да изложи съображения защо ги възприема, съдът постановява съдебен акт в нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК. Липсват мотиви и по направените от административния орган възражения, че предложеното от експерта решение относно ПИ с идентификатори 58030.84.35, 58030.84.36 и 58030.84.37 не е по-благоприятно и по-икономично доколкото не е съобразено със специфичните особености на терена, изградените вече отводнителни съоръжения и подпорни стени, преминаващите през тях трасета на 20 kV електропроводи, както и че същото излиза извън определения предмет на делото и засяга не само процесните имоти, но и цялостното решение за улична регулация в кв. 99 и начинът на свързване на територията със съществуващата улична мрежа на гр. Правец. Настоящият състав споделя наведения в касационната жалба довод, че не може да се възприеме като друго техническо решение предложението на вещото лице за създаване на план по чл. 16 ЗУТ. Законът предвижда изготвянето на план по чл. 16 ЗУТ или чл. 16а ЗУТ като две алтернативни възможности за урегулиране на територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план. Изборът между двата плана се прави от административния орган в рамките на оперативната му самостоятелност, като преценката е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. В случая е одобрен план по чл. 16а ЗУТ, който е такъв за улична регулация и поземлени имоти за обекти на публичната собственост по чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗУТ. Въз основа на този план за разлика от плана по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, следва да се извърши отчуждаване по реда на Закона за държавната собственост и на Закона за общинската собственост. Двата плана имат различен предмет, предхождат се от различни процедури и имат различно вещноправно действие. Предвиденото в закона ограничение за отчуждаване до 25% от имотите се отнася само до плана по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, какъвто процесния не е. Извън цитираната съдебна практика в обжалваното решение липсват фактически установявания, въз основа на които първата инстанция достига до заключение за незаконосъобразност на административния акт в оспорената част. Това представлява пречка касационният състав да се произнесе по съществото на спора. Действително определящо за правилното решаване на спора е да се установи съответствието на решението в оспорената част с изискванията на чл. 108, ал. 5 ЗУТ, според който предвижданията на плана трябва да са икономично осъществими и да позволяват целесъобразно устройство на урегулираните поземлени имоти и на кварталите. В случая липсват мотиви в какво се изразява по-благоприятния вариант от възприетия от административния орган и какви други възможности за улична регулация съществуват предвид вида и спецификите на одобрения план и при съобразяване между цялостното устройствено решение и правата и интересите на конкретните адресати на неговите предвиждания, макар формално съдът да е отговорил на това възражение. Липсата на фактически установявания за релевантните за спора факти и съответни правни изводи относно посочените имоти, предмет на плана, необсъждането на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и доводите на страните обосновават извод, че оспореното решение е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, поради което същото следва да се отмени, а делото - да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане съдът следва да укаже на страните да представят доказателства за посочените по-горе обстоятелства, след което да извърши повторна преценка на допустимостта на оспорванията, респ. на тяхната основателност. По претенциите за присъждане на разноски, включително за настоящата инстанция, следва да се произнесе първоинстанционният съд на основание чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,