Решение № 646 от 26.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 495/2009 г.

Решение № 646 от 26.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 495/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Стойчо Пейчев Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С. В. С. от с. В., общ. Стралджа, обл. Ямболска е подал на 18.03.2009 г. молба за отмяна на влязлото в сила решение № 109 от 04.02.2008 г. по гр. дело № 951/2007 г. на Върховния касационен съд, V г. о., с което е потвърдено решение № 266 от 08.12.2006 г. по в. гр. дело № 350/2006 г. на Я. окръжен съд. С последното е оставено в сила решение № 683 от 21.07.2006 г. на Я. районен съд, с което е отхвърлен предявения от молителя, както и от Д. С. П., Т. Д. Я. и Г. Д. С., иск срещу ЗКП"П", с. В. и ЗКП"Б", с. В. за установяване правото на имуществен дял, равняващ се на насилствено отнет от наследодателя им трактор. Поддържа се, че е налице ново писмено доказателство - протокол от 09.11.1993 г. за разпределени дадено имущество и парични средства от ликвидационния съвет с. В. на ЗКП"Б", с. В. срещу дялове за внесена земя и трудово участие на собствениците, членуващи в ЗКП"Б" и според който протокол ЗПК"Б" следва да изготви и представи на ликвидационния съвет поименен списък на кооператорите, упълномощили председателя на З. С. Х. С. да получи дяловия им капитал, трудово участие и полагащите им се инвентарни вноски от ЛС на ТКЗС, с. В.. С молбата за отмяна се представят още: протокол от 01.12.1994 г. на комисия за доразпределение на дялове; нотариално заверено обяснение от Д. И. Б. от 18.04.1994 г.; нотариално заверена декларация от 28.02.2005 г. на Г. И. Х. и удостоверение № 5 от 08.01.2007 г. на кметството на с. В., общ. Стралджа. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че молбата за отмяна е подадена от заинтересувана страна и в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което е допустима и подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. За да е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо да се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която е постановено решението. Новооткрити обстоятелства са юридически или доказателствени факти, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, след които решението е влязло в сила. Фактите, на които се позовава заинтересуваната страна следва да са нови, т. е. да не са били включени във фактическия материал по делото, докато последното е било висящо. За да е налице ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо заинтересуваната страна да не е знаела за съществуването им или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа, без незнанието или непредставянето му да се дължат на липса на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. В случая, за молителя не са съществували пречки да издири и представи пред първоинстанционния съд или най-късно до приключване на устните състезания във въззивното производство представения едва с молбата за отмяна протокол от 09.11.1993 г., съставен въз основа на инвентаризационни описи, съставляващи неразделна част от протокола за дадено имущество и парични средства от ликвидационния съвет - с. Войника, на ЗПК"Б", с. В. срещу дялове за внесена земя и трудово участие от собствениците, членуващи в ЗПК"Б", с. В.. Т., още в заседанието пред въззивната инстанция на 14.11.2006 г. представителят на ответната ЗПК"П", с. В. е заявил, че "всички, които не са потърсили дяловете си са били предадени с протокол към ЗПК"Б", където членува и самия въззивник". Очевидно е, че е ставало дума за отразеното в протокола от 09.11.1993 г./представен с молбата за отмяна/, доколкото в същото заседание по делото пред въззивния съд е бил представен и протокол от 01.12.1994 г., според който комисия в състав: кметът на с. В., председателят на ТКЗС, Я. Д. на ЛС на ТКЗС, председателите на ЗПК"Б", ЗПК"П" и на РПК"В" и представител на частно сдружение е доразпределила дяловете между трите юридически лица и частното сдружение. В този смисъл, протоколът от 09.11.1993 г. не представлява ново писмено доказателство, което да удостоверява новооткрито обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. От друга страна, въпросният протокол не удостоверява обстоятелство, което да се окаже от съществено значение за делото. Дори и да беше взет предвид от съдилищата, този документ не би могъл да доведе до промяна в решаващия извод на въззивната и на касационната инстанция за отхвърляне на иска. Претенцията, квалифицирана от съдилищата по чл. 50в, ал. 1 ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 27 ЗСПЗЗ, е намерена за неоснователна, защото при установения към 1968 г. регистрационен режим и невъзможността физически лица да притежават трактори, ищците не са могли да докажат със свидетелски показания правото на собственост на своя наследодател В, за който са твърдели, че закупил трактор "З". Прието е въз основа на това, че липсва първата предпоставка, без която не би могъл да се определя дял от имуществото на ТКЗС, равняващ се на инвентарна вноска, съставляваща иззетия от наследодателя на ищците трактор. Предвид изложеното, с представения протокол от 09.11.1993 г. не се удостоверява новооткрито обстоятелство, касаещо принадлежността на правото на собственост върху процесния трактор към момента на твърдяното от ищците негово насилствено отнемане през 1970 г. Въпросът за пасивната материалноправна легитимация на двете ответни кооперации не е бил решаващ за основателността на иска по чл. 50в, ал. 1 ППЗСПЗЗ, за отхвърлянето на който е било достатъчно, че ищците не са доказали правото на собственост на своя наследодател върху трактора към момента на приобщаването му към имуществото на ТКЗС. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не допуска отмяна на влезли в сила решения въз основа на писмени декларации на лица, които не са разпитвани като свидетели по делото /срвн., т. 4 от П. на Пленума на Върховния съд № 2 от 29.09.1977 г./. По смисъла на закона, новият писмен документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, а не да доказва, че има лице, което ще следва да бъде разпитано в качеството на свидетел, за да потвърди твърдяните от него в декларацията факти. Законът не допуска отмяна на влезли в сила решения въз основа на свидетелски показания или заключения на вещи лица. Ето защо, представените с молбата за отмяна декларации с нотариална заверка на подписите на лицата Д. И. Б. и Г. И. Х. изобщо не следва да бъдат обсъждани като нови писмени доказателства. Удостоверение № 5 от 08.01.2007 г. на кметството на с. В., общ. Стралджа, според което В. С. Г. е бил приет за член-кооператор на 17.03.1956 г., не е пряко относимо към изхода на делото и не може да послужи като ново писмено доказателство, удостоверяващо обстоятелство от съществено значение. В обобщение, не е налице основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влезлите в сила решения, поради което Върховният касационен съд, състав на II г. о.