Решение № 4957 от 3.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 224/2018 г.

Решение № 4957 от 3.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 224/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационен протест на прокурор при Окръжна прокуратура /ОП/ – Ш. и по касационен протест на заместник на главния прокурор при Върховна административна прокуратура /ВАП/, чрез прокурор при ВАП, със заповед за заместване РД-08-1396/04.12.2017 г. на главния прокурор, и двата, против решение № 114 от 30.11.2017 г. по адм. дело № 300/2017 г. на Административен съд Ш. С касационните протести се поддържа искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основния за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: Общински съвет - В. П., редовно призован, не се представлява и не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните протести. Двата касационни протеста са подадени от надлежни страни по чл. 210, ал. 1 и чл. 211, ал. 2 АПК, и в срока по чл. 211, ал. 1 за първия и по ал. 2 - за втория, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение 3-тричленен състав на Административен съд Ш. е отхвърлил протеста на прокурор при ОП - Ш., срещу разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество /НРПУРОИ/, приета с Решение № 187 по Протокол № 17/20.01.2009 г. на Общински съвет /ОбС/ - гр. В. П., като неоснователен. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че атакуваната разпоредба напълно съответства на нормативен акт от по-висок ранг, а именно на чл. 38, ал. 2 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, поради което не е незаконосъобразна. Приел е още, че неспазването на процедурното правило по чл. 26 ЗНА/ в редакцията към 2009 г. / е несъществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като по никакъв начин не е повлияло на органа за приемане на оспорената разпоредба от НРПУРОИ на ОбС-В. П. Извел е краен извод, че оспорената разпоредба от подзаконовия нормативен акт е приета от компетентен орган, при спазване на формата, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му, поради което е отхвърлил оспорването. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предмет на оспорване е разпоредба от подзаконов нормативен акт по чл. 75, ал. 1 АПК, какъвто е приетата Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на ОбС-гр. В. П. Съгласно чл. 185, ал. 2 АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни разпоредби, като правомощието на прокурора за това е изрично разписано в чл. 186, ал. 2 АПК. Оспорената разпоредба на чл. 57, ал. 1 от НРПУРОИ, приета с решение на ОБС В. П. през 2009 г. е със следното съдържание: " Право на надстрояване и/или на пристрояване на сграда, построена върху имот – частна общинска собственост, се учредява от кмета на общината без търг или конкурс на собственика на сградата, както и на собственици на жилища в сгради – етажна собственост, или на техни сдружения". Разпоредбата е приета на основание законова делегация по чл. 38, ал. 2 ЗОС. Същата възпроизвежда буквално текста на законовата разпоредба на чл. 38, ал. 2 ЗОС, която допуска учредяване на вещното право на пристрояване и/или надстрояване на сграда, построена върху имот- ЧОС, без търг или конкурс на собственика на сградата и на останалите изброени лица, по ред определен в Наредбата по чл. 8, ал. 2 ЗОС. Поради това законосъобразен е извода на съда, че чл. 57, ал. 1 от НРПУРОИ на ОбС-В. П. е в съответствие със законовата норма на чл. 38, ал. 2 ЗОС, поради което липсва несъответствие и противоречие с нормативен акт от по-висока степен, в случая със ЗОС. Т. е така, защото разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗОС е специална спрямо разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗОС и чл. 38, ал. 1 ЗОС и урежда специална, по-благоприятна хипотеза за учредяване на посочените вещни права спрямо собственик на сграда /която ще се надстроява или пристроява/ и която не е общинска собственост, върху частен общински имот, за което не се изисква провеждането на търг или конкурс, както и решение на Общинския съвет. Поради това чл. 38, ал. 2 ЗОС е изключение от общия принцип на учредяване на право на строеж, уреден в разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗОбС, като при него учредяването на вещното право става със заповед на кмета на общината, а не с решение на Общинския съвет. Като е съобразил специалният характер на законовата норма по чл. 38, ал. 2 ЗОС и съответствието на оспорената подзаконова норма от приетата НРПУРОИ на ОбС-В. П. с нея, съдът не е допуснал нарушение на материалния закон. Изводите му, че чл. 57, ал. 1 от същата наредба не противоречи на чл. 38, ал. 2 ЗОС, са обосновани и поради това правилни. Предвид изложеното оплакванията в двата протеста за неправилност на решението, са неоснователни. Цитираната във вторият протест съдебна практика е неотносима към предмета на настоящия спор, поради което и не следва да бъде коментирана. Като правилно обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение