Решение № 13170 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8750/2025 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма "Региони в растеж" (ОПРР) 2014 - 2020 г., подадена чрез процесуален представител главен юрисконсулт Л. Любенов, срещу Решение 20274/12.06.2025 г., постановено по адм. дело 1106/2025 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с което е отменено негово Решение РД-02-14-2966/30.12.2024 г. за определяне на финансова корекция в размер на 5% от стойността на допустимите разходи, финансирани със средства от Европейските фондове при споделено управление (ЕФСУ), по засегнатия от нарушението Договор 40/12.10.2023 г., сключен с избрания за изпълнител по проведената обществена поръчка участник "ЕМТ Строй" ЕООД, гр. Пловдив, на стойност 59 927,00 лева без ДДС, респ. 71 912,40 лева с ДДС. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за законосъобразност на отменения индивидуален административен акт. Поддържа становище, че първоинстанционният съд не е обсъдил доводите на страните и всички събрани доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, въз основа на което е формирал правните си изводи в противоречие с материалния закон. Развива съображения, че оспореното пред АССГ Решение РД-02-14-2966/30.12.2024 г. за определяне на финансова корекция, представлява "коригиран" акт на предходно издадено Решение РД-02-14-350 от 26.03.2024 г., което е било отменено с влязло сила Решение 11670/11.07.2024 г., постановено по адм. дело 4247/2024 г. на АССГ по съображения за неправилна правна квалификация, а не поради липса на допуснато нарушение от страна на бенефициера. Сочи, че отмяната на акта, по аргумент от чл. 173, ал. 2 АПК, задължава органа да предприеме корективни действия в случаите, когато е установено нарушение, което отговоря на критериите за "нередност". След като нередността е била установена и регистрирана и доколкото не е засегнато правото на защита на бенефициера, УО на ОПРР е счел, че е необходимо да се издаде ново решение за определяне на финансова корекция. По същество намира за неправилни изводите за липса на констатираното с акта нарушение на чл. 59, ал. 2, чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), квалифицирано като нередност по т. 11, б. "б" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г. (Наредба за посочване на нередности/Наредбата). Сочи, че обектът, макар и функциониращо лечебно заведение по смисъла на чл. 2 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), не предполага специфика при изпълнение на предвидените по процедурата строително-монтажни дейности (СМР). Противопоставя се на заключението на решаващия състав на АССГ, че СМР, които се извършват по отношение на жилищните сгради не се идентифицират с тези, които се осъществяват при сградите с обществено предназначение. Не е налице според касатора и обосновка на въведеното изискване с оглед предмета, стойността, сложността, количеството и обема на поръчката. По изложените съображения претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата срещу атакувания индивидуален административен акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, в това число и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претенцията на касатора за адвокатско такова, с оглед фактическата и правна сложност на делото Ответникът по касационната жалба МЗ, в писмен отговор, подаден чрез адв. Б. Христова от Софийска адвокатска колегия (САК), оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира присъждане на разноски съгласно приложен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт, по жалба на МЗ е отменено Решение РД-02-14-2966/30.12.2024 г. на РУО на ОПРР 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция в размер на 5% от стойността на допустимите разходи, финансирани със средства от ЕФСУ, по засегнатия от нарушението договор 40/12.10.2023 г., сключен с избрания за изпълнител по проведената обществена поръчка участник "ЕМТ Строй" ЕООД, гр. Пловдив, на стойност 59 927 лева без ДДС, респ. 71 912,40 лева с ДДС. За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че МЗ е бенефициер по сключен с Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) BG16RFOP001-9.001 "Мерки за справяне с пандемията", с от ИСУН - BG16RFOP001-9.001-0002-C01, РД-02-37-6/20.05.2022 г., приоритетна ос 9 "Подкрепа за здравната система за справяне с кризи", за изпълнение на проектно предложение BG16RFOP001-9.001-0002 "Укрепване капацитета на болничната мрежа за реакция при кризи". Видно от чл. 46 ал. 1 ДБФП, бенефициерът изпълнява проекта при условията на приложение Е2 и партньорско споразумение с 61 партньори, като под номер 19 е посочена община Белоградчик. Договорът е подписан от МЗ и ръководителя на УО на ОПРР, но не и от посочените в него партньори. Съгласно чл. 6, ал. 2 от Общите условия към АДБФП, бенефициерът е отговорен пред УО на ОПРР за действията на партньорите и външните изпълнители при изпълнение на проекта/бюджетната линия (финансовия план) чрез поемане за собствена сметка на всички рискове, включително недопустими разходи и финансови корекции, за сметка на безвъзмездната финансова помощ от бюджета на проекта/бюджетната линия (финансовия план). А съгласно чл. 31, отговорност за нередности по националното и/или европейското законодателство, носи единствено и само бенефициерът, включително чред неверифициране на разходи или налагане на финансови корекции. За разходване на средствата по така сключения договор Община Белоградчик е провела открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Текущ ремонт и преобразуване на Хирургично отделение в Сектор Covid към Вътрешно отделение на МБАЛ "проф. Д-р Георги Златарски", одобрени по процедура BG16RFOP001-9.001. В резултат на проведената процедура е сключен Договор 40/12.10.2023 г. с избрания за изпълнител участник - "ЕМТ Строй" ЕООД с предмет "Текущ ремонт и преобразуване на Хирургично отделение в Сектор Covid към Вътрешно отделение на МБАЛ "проф. Д-р Георги Златарски" на стойност 59 927 лв. без ДДС. Обществената поръчка е била предмет на последващ административен контрол, при който е констатирано, че в Раздел III.1.3 "Технически и професионални способности", възложителят е поставил следното изискване: "Участникът за последните 5 (пет) години от датата на подаване офертата да е изпълнил минимум 1 (една) дейност (строителство) с предмет, идентичен или сходен с този на поръчката" За строителство с предмет и обем, "идентично или сходно с това на поръчката" възложителят ще приема е приема строителство с предмет" изграждане и/или реконструкция, и/или рехабилитация, и/или основен ремонт, и/или текущ ремонт на сгради за обществено ползване". Според проверяващите с поставянето на изискванията за предходен опит на участника възложителят е допуснал нарушение на чл. 59, ал. 2 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 ЗОП, т.к. е ограничил участието в процедурата на икономически оператори, придобили своята експертиза при строителството на друг тип сгради от същата категория. Като мотив е посочено, че категоризацията на сградите по чл. 137 ЗУТ и Правилника за реда за вписване и водене на централния професионален регистър на строителя, издаден от Камарата на строителите в България (обн., ДВ. бр. 100 от 15.12.2017 г.) е в зависимост от характеристиките, значимостта, сложността и рисковете при експлоатация, а не според начина на ползването им. По тези съображения контролните органи са завършили проверката с констатация за наличие на елементите от състава на нередността по т. 11, б. "б" Приложение 1 към Наредбата, за което е предложено и определянето на финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по засегнатия договор за възлагане на обществена поръчка. След проведена процедура по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, в рамките на която бенефициерът е подал своето възражение, РУО на ОПРР 2014 - 2020 г. е издал Решение РД-020-14-350/26.03.2024 г., с което възприемайки изцяло изводите, обективирани в изпратеното до бенефициера уведомление, на основание чл. 73, ал. 1, вр. с чл. 69, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ, за допуснато нарушение по смисъла на чл. 59, ал. 2, чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 11, б. "б" Наредбата, е определил финансова корекция в размер на 5 % от допустимите разходи по договор 40/12.10.2023 г. с изпълнител "ЕМТ Строй" ЕООД. Същото е било предмет на съдебен контрол, като с Решение 11670 от 11.07.2024 г., постановено по адм. дело 4247/2024 г. на АССГ административният акт е бил отменен поради разминаване между фактическите и правните основания за определяне на финансовата корекция. С Решение 13642 от 16.12.2024 г. по адм. дело 9351/2024 г. по описа на ВАС, първоинстанционното съдебно решение е било оставено в сила. С оспореното в хода на първоинстанционното производство Решение РД-02-14-2966/30.12.2024 г. на РУО на ОПРР 2014 - 2020 г. отново е била определена финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по същия Договор 40/12.10.2023 г., сключен с избрания за изпълнител участник "ЕМТ Строй" ЕООД. Въз основа на описаната фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба решаващият съд е счел оспореният индивидуален административен акт за издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, с посочване на релевантните фактически обстоятелства и правни основания за постановяването му. Наред с това е посочил, че доколкото преписката не е била върната за ново разглеждане по определяне на финансова корекция за същата нередност и след като производството не е било инициирано от жалбоподателя, административният орган неправилно се е позовал на отменителното съдебно решение и постановявайки нов административен акт е допуснал "съществено процесуално нарушение" - вероятно се има предвид съществено нарушение на административнопроизводствените правила (Сравн: чл. 146, т. 3 АПК). Посочил е, че когато решение за определяне на финансова корекция по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ бъде отменено по съдебен ред и са налице основания за провеждане на нова процедура за определяне на финансова корекция, проверката по сигнала за нередност следва да се възобнови при необходимост от събиране на нови доказателства. Приел е, че в оспореното Решение РД-02-14-2966/30.12.2024 г. не е отразено, че същото се постановява в процедура по възобновяване на производството по сигнал 2410, нито е проведена такава процедура. Акцентирал е, че ако беше извършена нова самостоятелна проверка за установяване на нередност, компетентният административен орган е могъл да стигне до други правни изводи, респ. до друг правен резултат, а не да преповтаря изложеното в сигнала за нередност, разгледан в предходното производство. В допълнение съдът е посочил, че съгласно приложимите нормативни разпоредби за една и съща установена нередност може да бъде приложена само веднъж финансова корекция. На следващо място, решаващият състав е приел, че доколкото МЗ не е възложител на обществената поръчка, може само да се предполага, че отговорността е продиктувана от неосъществен контрол върху партньора по програмата Община Белоградчик. В тази връзка е счел за основателно възражението на МЗ, че не е наясно в какво качество му е наложена финансовата корекция, доколкото не е възложител по обществената поръчка, както и в оспорения акт не се изяснява този факт. При преценката за съответствието на наложената финансова корекция с материалния закон, съдът е формулирал заключение, че с оглед предмета и сложността на обществената поръчка, както и с нейния обхват, подробно очертан в техническата й спецификация, като е въвел спорното изискване за притежаван от кандитите опит в строителство на сгради с обществено предназначение, възложителят не е допуснал нарушение на чл. 59, ал. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 ЗОП. По тези съображения съдът е стигнал до извод за неустановеност на сочените в акта нарушения на ЗОП, респ. липса на елементите на нередността по т. 11, б. "б" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности, и е отменил оспореното решение на РУО на ОПРР 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция в тежест на Министерство на здравеопазването. Решението е правилно като краен резултат, макар и не по изложените от АССГ мотиви. Страните не спорят по фактите, както и относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт и спазването на установената форма за произнасяне, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Спорът, предвид застъпените пред касационната инстанция защитни тези, е по приложението на материалния закон в контекста на осъщественото от административния орган властническо правомощие. 1) Преди всичко и в контекста на довода за некоректно определяне адресата на атакувания индивидуален административен акт настоящият състав намира за необходимо да посочи следното: Със свое решение от 6 март 2025 година по съединени дела C-471/23 и C-477/23 СЕС е приел, че чл. 2, т. 36 и т. 37 Регламент 1303/2013, изменен с Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) 1296/2013, (ЕС) 1301/2013, (ЕС) 1303/2013, (ЕС) 1304/2013, (ЕС) 1309/2013, (ЕС) 1316/2013, (ЕС) 223/2014 и (ЕС) 283/2014 и на Решение 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) 966/2012 (Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, според която адресат на решение за определяне на финансова корекция за нарушение на правилата при възлагане на обществени поръчки може да бъде икономически оператор, различен от извършилия нарушението, а също така допуска отговорността за тази финансова корекция да бъде солидарна, да може да се разпредели договорно между този икономически оператор и извършилия нарушението, или посочената отговорност да се носи от последния, стига финансово отговорните икономически оператори да са могли да знаят, че в случай на нередност при изпълнението на разглеждания проект те ще отговарят по този начин за финансовата корекция пред съответния управляващ орган. В мотивите си Съдът е пояснил, че предмет на проверка от националните съдилища в тези случаи следва да бъде, от една страна, кои икономически оператори поемат финансовата отговорност спрямо съответните управляващи органи в съответствие с националното право и с клаузите на разглежданите договори и от друга - дали тези финансово отговорни икономически оператори са могли да знаят, че в случай на нередност при изпълнението на съответния проект те ще носят отговорност - индивидуално, солидарно или по друг начин - за финансовата корекция пред тези управляващи органи. В случая АДПБФП е сключен между МЗ като бенефициер и МРРБ като УО на ОПРР 2014 - 2020 г., като действително МЗ е поело задължението да изпълни проекта с помощта на други правни субекти (Вж.: чл. 46, ал. 1 АДПБФП), но съглашението е подписано единствено от него. Нещо повече в чл. 6, ал. 2 от Общите условия към АДПБФП изрично е определена отговорността за извършени нарушения, съставляващи нередности, за които РУО може да определя финансови корекции. В посочения текст ясно е посочено, че бенефициерът в случая МЗ, е отговорен пред УО на ОПРР за действията на партньорите и външните изпълнители. Следователно не е налице връзка между УО и партньорите, която да обуславя ангажирането на тяхната отговорност, макар това действително да е възможно с оглед отговора на другия въпрос, поставен пред СЕС, според който чл. 2, т. 10 Регламент (ЕС) 1303/2013, изменен с Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046, трябва да се тълкува в смисъл, че в обхвата на понятието "бенефициер" по смисъла на тази разпоредба може да попада организация, която отговаря за започването или за започването и изпълнението на съответните операции, но която не получава държавна помощ по член 2, точка 10, буква а) от същия регламент, както и организация, която не е подписала административен договор за безвъзмездна финансова помощ като "водеща". Ясната воля на страните по АДПБФП, че единственият подписал съглашението бенефициер отговаря за извършените от партньорите нередности, е достатъчна, за да бъде определен именно той като адресат на акта, както е и в случая. 2) Неправилен е и изводът на съда, че волеизявлението на РУО на ОПРР не съответства на материалния закон. ЗОП предоставя оперативна самостоятелност на възложителя при определянето на изискванията към потенциалните участници в процедурите по възлагане на обществена поръчки. Тази нормативно регламентирана свобода е логично отражение на факта, че лицата, които организират провеждането на една обществена поръчка, най-добре познават нуждите си и могат да преценят по какъв начин те биха били задоволени в най-голяма степен. При спазване на разпоредбите на чл. 59, ал. 2 и чл. 2, ал. 2 ЗОП е необходимо поставяните критерии за подбор да са необходими за установяване възможността на участниците да изпълнят възлаганата дейност, да са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка, както и да не ограничават конкуренцията, давайки необосновано предимство или необосновано ограничавайки участието на други стопански субекти в обществените поръчки. Изборът на чл. 59, ал. 2 и чл. 2, ал. 2 ЗОП като правна квалификация на нарушението предполага преценката за законосъобразност на извършената финансова корекция чрез отмяна на финансова подкрепа със средства от ЕФСУ да бъде обусловена от проверка доколко възложителят при въвеждане на разглежданите критерии е спазил границите на оперативната самостоятелност и не е нарушил забраната, въведена с императивната разпоредба на чл. 2, ал. 2 ЗОП, както и тази, съдържаща се в чл. 59, ал. 2 с.з. Ограничената с посочените норми свобода на възложителя при определяне на изискванията към участниците е била предмет на анализ от Съда на Европейския съюз (СЕС), който със свое Решение от 31 март 2022 г. по дело С-195/21, т. 53, е приел, че разпоредбата на чл. 58, § 1 и 4 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (Директива 2014/24) трябва да се тълкува в смисъл, че допуска възможността в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка възлагащият орган да наложи като критерии за подбор, свързани с техническите и професионалните способности на икономическите оператори, изисквания, които са по-стриктни от минималните изисквания, поставени от националната правна уредба, стига такива изисквания да са необходими, за да се гарантира, че кандидатът или оферентът има техническите и професионалните способности да изпълни възлаганата поръчка, да са свързани с предмета на поръчката и да са пропорционални на този предмет. В този смисъл според СЕС очевидно надграждането над минималните нормативни изисквания, поставени от съответната национална правна уредба, е допустимо, стига то да бъде наложено от предмета на поръчката и да способства за установяване на способността участникът да изпълни възлаганата дейност. В случая обаче, видно от утвърдената техническа спецификация, за изпълнението на процесната поръчка, касаеща текущ ремонт за преобразуване на хирургичното отделение в Сектор COVID на МБАЛ "Проф. Д-р Георги Странски", гр. Белоградчик, е предвидено да се извършат дейности, подробно описани по видове в 25 пункта: разваляне на стенна облицовка от керамични плочки на вароциментов или циментов разтвор; сваляне на стара вътрешна мазилка със събиране на отпадъци; вътрешна варова мазилка по тухлени стени; грундиране с готов грунд при ремонти; полагане на фина гипсова мазилка с готова смес; облицовка с керамични плочки с лепило по стени на фуга 2 мм; боядисване с латекс; демонтиране на всички видове канели; доставка и монтаж на проточен бойлер; бойлер 80 л., демонтаж на тоалетни мивки среден формат и чугунени тоалетни клекала; доставка и монаж на тоалетен моноблок, смесителна материя за мивка и душ батерия; ремонта на кухнески асансьор; тънък изкоп до 0,5 м. за фундамент с ел. къртач; кофраж за стоманенобетонови плочи от дъски; изработка и монтаж на армировка за фундамент; доставка и полагане на армиран бетон за фундамент; ръчно изкопаване на улеи в тухлената зидария, вътрешна водопроводна инсталация от полипропиленови тръби за студена и топла вода. Както правилно е посочил РУО, строежите в българското законодателство се разделят на категории в зависимост от характеристиките, значимостта, сложността и рисковете при експлоатация (Арг.: чл. 137 ЗУТ), а не спрямо начина, по който ще бъдат използвани след завършването им. В този смисъл макар да им бива отредено различно предназначение впоследствие, сградите за обществено ползване и жилищните сгради попадат в една и съща категория в зависимост от параметрите, заложени от специалния ЗУТ. Затова и доколкото видно от предвидените за изпълнение дейности, същите не се отличават със специфика, която да характеризира единствено сградите с обществено предназначение, стесняването на изискуемия опит и професионална експертиза на изпълнителя и неговия екип единствено до такъв в сферата на СМР по отношение на сгради за обществено ползване, противоречи на ограниченията, предвидени в чл. 59, ал. 2 и чл. 2, ал. 2 ЗОП. По изложените съображения заключението на АССГ за липса на нарушение на чл. 59, ал. 2 и чл. 2, ал. 2 и ал. 2 ЗОП е неправилно. Относима е и квалификацията на нередността по т. 11, б. "б" Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности (в приложимата редакция ДВ, бр. 102 от 23.12.2022 г., в сила от 23.12.2022 г.) "Използване на основания за отстраняване, критерии за подбор, критерии за възлагане, условия за изпълнение на поръчката, или технически спецификации, които не са дискриминационни по смисъла на т. 10 от настоящото приложение, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците.", б. "б" - "случаите, при които са приложени дискриминационни критерии/условия/спецификации, но е налице минимално ниво на конкуренция, т.е. получени са две или повече оферти, които са допуснати и отговарят на критериите за подбор". Предвид констатираните релевантни за спора факти, на анализ подлежи и третият елемент на фактическия състав на понятието за "нередност" по смисъла на Регламент 1303/2013, а именно - вредата. Практиката на Върховния административен съд и на СЕС е категорична, че нито националното законодателство, нито законодателството на Съюза поставят като изискване единствено наличието на реална вреда. Нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. Това тълкуване на разпоредбата на чл. 2, т. 36 Регламент 1303/2013 е трайно установено по повод на идентичните дефиниции в Регламент 2988/1995, Регламент 1083/2006, както и други секторни регламенти (Виж например: Решение Ireland v Commission, С-199/03, EU: C: 2005:548, т. 31; Решение Chambre LТIndrе, С-465/10, EU: C: 2011:867, т. 47; Решение Firma, С-59/14, EU: C: 2015:660, т. 24; както и Решение Wrocуaw, EU: C: 2016:562, т. 44). Доколкото не може да се изключи възможността допуснатите нарушения да имат отражение върху бюджета на съответния фонд, то налице е основание за определяне на финансова корекция. Т.к. естеството на допуснатите нарушения не позволява да се определи тяхното точно финансово отражение върху изразходваната безвъзмездна финансова помощ, административният орган в съответствие с чл. 72, ал. 3 ЗУСЕФСУ е приложил пропорционалния метод. Правилно е определена и основата за наложената корекция, формирана спрямо стойността на допустимите разходи по засегнатия договор, в какъвто смисъл е изричното предписание на чл. 71, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Ето защо и противно на заключението на АССГ, съставът на нередността е правилно установен. 3) Неправилен е и изводът на АССГ за допуснато от органа съществено "процесуално" нарушение (вероятно се има предвид нарушение на административнопроизводствените правила), предвид липсата на самостоятелна проверка за установяване на нередност, респ. предприета процедура по възобновяване на производството по сигнал за нередност 2410. Определянето на финансова корекция за установена нередност произтича от задължението на държавата членка да разследва нередностите и да извършва необходимите финансови корекции и възстановяването на дължимите суми, съгласно чл. 143, § 1 Регламент 1303/2013, в съответствие със своите национални законови, подзаконови и административни разпоредби. Процедурата по определяне на финансова корекция намира своята правна регламентация в ЗУСЕФСУ и Наредбата за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове (НАНЕСИФ, приета с ПМС 173/13.07.2016 г., обн., ДВ, бр. 57/22.07.2016 г.). Същата се реализира изцяло от РУО по Програмата, като сигналите на други лица относно твърдени нередности са извън производството по определяне на финансова корекция и не представляват нито констатации на ръководителя, нито са етап от процедурата. Съгласно чл. 69, ал. 2 ЗУСЕФСУ, процедурата по администриране на нередност започва по инициатива на управляващия орган на съответната програма или по сигнал. Същото е предвидено и в чл. 4, ал. 1 НАНЕСИФ. Всяко лице може да подаде сигнал за нередност във връзка с изпълнението на програми и проекти, съфинансирани от ЕСИФ - Арг.: чл. 4, ал. 2 НАНЕСИФ. В чл. 8, чл. 9 и сл. от наредбата е регламентиран редът за извършване на проверка по сигнала и техническото администриране на същия. Определени са обстоятелствата, подлежащи на вписване в регистъра на постъпилите сигнали и установени нередности, засягащи средства от ЕСИФ, редът за извършване на проверка за установяване на нередност и докладването на нередностите пред дирекция "Защита на финансовите интереси на Европейския съюз" (АФКОС) в структурата на Министерството на вътрешните работи (чл. 1, ал. 1). Съгласно чл. 1, ал. 2, извършването на дейностите, посочени в ал. 1, представлява администриране на нередности, а в чл. 3 са изброени дейностите, които процедурите за администриране на нередности включват. С разпоредбата на чл. 29, ал. 1 НАНЕСИФ се уреждат случаите, в които компетентният орган следва да издаде решение за прекратяване на процедурата по администриране на нередност, а ал. 3 на същия член регламентира възобновяването й при настъпване на нови обстоятелства, като също е предвидено издаването на нарочен акт. Съгласно чл. 14, ал. 1 НАНЕСИФ, установяването на наличие или липса на нередност се обективира в първа писмена оценка на компетентния орган по чл. 13, ал. 1, т. 1 или в съдебен акт. Първата писмена оценка съдържа мотивирано заключение въз основа на конкретни факти, че е извършена или не е извършена нередност, без да се засяга възможността това заключение впоследствие да бъде преразгледано или отменено в хода на административната или съдебната процедура. Актът по чл. 14 Наредбата установява наличие на нередност, но по отношение на бенефициера няма никакви последици, докато не бъде издадено решение за определяне на финансова корекция. Ето защо разглеждането на сигнала не е част от производството по определяне на финансова корекция. Релевантни за законосъобразността на процедурата по определянето й са разписаните в чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ задължения на РУО да осигури възможност на бенефициера да представи възражения по констатациите за нередност, а не по движението на регистрацията на сигнала и констатациите по същия. След като наличието на сигнал не е абсолютна процесуална предпоставка за стартиране на процедура по установяване на нередност и определяне на финансова корекция, извършваните действия при процедирането на сигнала, респ. движението и приключването му, са ирелевантни за законосъобразността на акта по определяне на финансова корекция. Те имат отношение към самото администриране на нередността, предприемането на корективните мерки (такава е самата финансова корекция), докладването на националните органи (като АФКОС), или на OLAF по системата IMF, или на ЕК, но нямат отношение към предвиденото в националния закон производство по издаване на индивидуален административен акт за определяне на финансова корекция. В този смисъл практиката на ВАС е константна с близо десетгодишна давност - виж: Определение 10292/04.10.2016 г., постановено по адм. дело 10342/2016 г. Ето защо и противно на приетото от АССГ, без значение за спора е обстоятелството, че в мотивите на административния акт е цитиран сигнала за нередност с 2410 от Регистъра за сигнали и нередности на ГД "Стратегическо планиране и програми за регионално развитие" в МРРБ, по който е постановено и предходното отменено решение на административния орган. Движението и приключването на този сигнал нямат никакво отношение към производството по постановяване на оспорения административен акт. 4) Не е налице и припознатото от съда нарушение на чл. 71, ал. 4 ЗУСЕФСУ, съгласно чието предписание за една и съща нередност може да бъде приложена само веднъж финансова корекция. Систематичното тълкуване на нормата налага извод, че забраната касае прилагането на повече от една финансова корекция за една и съща нередност. За да е реализиран фактическия й състав е необходимо да е установена нередност, за която да е определена финансова корекция с мотивирано решение на органа. В конкретния казус, предвид отмяната на предходно издаденото Решение РД-02-14-350/26.03.2024 г. на РУО на ОПРР е отпаднало с обратна сила правното основание за прилагането на финансовата корекция. След отмяната на решението за посочената нередност няма приложена друга финансова корекция, поради което липсва и нарушение на чл. 71, ал. 4 ЗУСЕФСУ. 5) В хода на дължимата проверка за спазването на административнопроизводствените правила от РУО, извършена в контекста на заявеното касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК и с оглед задължителния обхват на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховният административен съд установи наличие на друго допуснато от органа нарушение по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, водещо до отмяна на административния акт, което е съществено и единствено годно да обоснове постигнатия с решението правен разултат, макар и да е убягнало от вниманието на решаващия съд. В ЗУСЕФСУ са регламентирани специални правила в процедурата по администриране на нередности и извършване на финансови корекции. Административният орган, разполагащ с правомощието да определи финансова корекция при установяване на основание за това, по силата на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ е императивно задължен да осигури възможност на бенефициера да изложи своите съображения относно направените изводи за наличие на нарушения. Цитираната норма вменява задължение преди издаването на решението за определяне на финансова корекция УО да осигури възможност бенефициерът да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. Нормативното предписание от една страна, цели да осигури правото на защита на бенефициера, а от друга страна, е проявление на въведения в чл. 12, ал. 1 АПК принцип за откритост, достоверност и пълнота на информацията в производството по издаване на индивидуалния административен акт. Разпоредбата на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ е съответна на тази по чл. 26, ал. 1 АПК, задължаваща административният орган да уведоми заинтересованото лице за започване на административното производство, както и на чл. 34, ал. 3 АПК, според която административният орган осигурява на страните възможност да изразят становище по събраните доказателства, както и по предявените искания, като страните могат да правят писмени искания и възражения. Цитираните процесуални норми са гаранция за спазване изискването на чл. 35 АПК преди издаване на индивидуалния административен акт да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и да се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите лица. Неизпълнението на тази процедура винаги представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, т.к. правото на получателя на помощта да възрази срещу констатациите на засягащия го акт, е не само законово регламентирано, но и изрично изведено като основен принцип в практиката на Съда на Европейския съюз т. 36 и 37 от Решение от 18 декември 2008, Sopropй, С-349/07, EU:C:2008:746. СЕС е наложил императива правните субекти да бъдат изслушани преди спрямо тях да се издаде акт, налагащ им неблагоприятна мярка, като общо правило в правото на Съюза, независимо дали това право изрично е предвидено в съответния акт, регламентиращ процесните правоотношения. СЕС изрично приема, че "това задължение тежи върху административните органи на държавите членки, когато те вземат решения, попадащи в приложното поле на общностното право, дори когато приложимото общностно законодателство не предвижда изрично подобно изискване" (Решение от 18 декември 2008, Sopropй, С-349/07, EU:C:2008:746, т. 38; решение от 01 октомври 2009, Foshan Shunde, С-141/08, EU:C:2009:598, т. 83). По силата на чл. 633 от Гражданско-процесуалния кодекс, вр. чл. 144 АПК, решението на СЕС е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. В конкретния случай процедурата за налагане на ФК е започнала по инициатива на административния орган, а не по искане на бенефициера за признаване или защита на негови права или законни интереси (както е в случаите по исканията за верифициране или плащане на суми по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ). Поради това отмяната на волеизявлението, обективирано в Решение РД-02-14-350 от 26.03.2024 г. не възстановява висящността на производството, което да е необходимо да приключи с нов административен акт, т.е. в този случай с произнасянето на съда спорът е изчерпан изцяло. Цитирането на съдебното решение в мотивите на новия административен акт не променя това положение. С отмяната от съда на оспорения административен акт е получена търсената от бенефициера защита. Действително, ако прецени, позовавайки се на релевантните фактически обстоятелства, органът може да издаде нов акт за определяне на ФК (тази възможност не е отречена от първоинстанционния съд), но тогава органът следва да инициира и проведе отделно производство, самостоятелно и независимо от предходното. В тази "нова" процедура за налагане на ФК органът следва да гарантира участието на получателя на помощта, като го уведоми за започналото производство и осигури правото му на защита в изпълнение на изискванията на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ. В разпоредбата на чл. 173 АПК са посочени изрично правомощията на съда при нищожност или отмяна на административния акт. Съгласно ал. 1, когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество. В тази хипотеза съдът действа "вместо" административния орган и решението му замества отменения административен акт с разрешението на въпроса, предмет на отмененото волеизявление. Извън тези случаи, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона (чл. 173, ал. 2 АПК). Във втората хипотеза на закона, изпращането на преписката има за правна последица създаване на висящност на административното производство, което следва да приключи с нов административен акт. При фактите по делото, след отмяна на акта за определяне на ФК в хипотезата на чл. 173, ал. 1 АПК, органът няма възможност да се позовава на извършените производствени действия в предходната процедура, включително тази по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, преди да формира волеизявление за прилагане на същата мярка, съобразено с мотивите на съда при отмяна на първото му произнасяне. Касаторът не отрича, че преди да издаде процесното Решение РД-02-14-2966/30.12.2024 г. не е уведомил получателя на помощта за предстоящата административна мярка (и няма как предвид краткото време, в което е произнесъл след постановяване на решението на ВАС). При това органът неоснователно реферира към изпратеното в предходното административно производство уведомление (писмо изх. 99-00-6-77/11.03.2024 г.). Изпълнението на процедурата по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ не е поставено в зависимост от това дали в друго производство бенефициерът се е информирал за евентуалното основание и размер на ФК, която органът има намерение да му определи. Цитираната разпоредба ясно сочи, че преди да издаде акт, с който определя по основание и по размер ФК, органът следва да осигури възможност на бенефициера да представи своите писмени възражения. Грешното процедиране, довело до постановяване на незаконосъобразния административен акт е в резултат на направеното от органа неправилното тълкуване на мотивите на съдебното решение на ВАС и най-вече от неразбирането, че мотивите на съдебния акт не са източник на правни последици и не се ползват със сила на пресъдено нещо. Посоченото нарушение не може да бъде санирано, предвид факта, че в предходната процедура за определяне на финансова корекция, на МЗ е предоставена възможност за възражение по основателността и размера на финансовата корекция. Идентичността на установените в предходния и в обжалвания административен акт нарушения на ЗОП и квалификация на нередността по Наредбата за посочване на нередности не отменят задължението на органа при стартиралата нова процедура за определяне на финансова корекция на бенефициера да бъде предоставена възможност за възражение. Доказателствата по делото сочат, че в производството по издаване на оспореното волеизявление получателят на помощта е бил лишен от възможността да участва и да вземе становище. Несподелима е тезата, че с предоставянето на възможност за възражения в предходно проведено административно производство за определяне на финансова корекция, УО е изпълнил императивното изискване на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ. Предвид изложеното, като е отменил оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение като краен резултат, което следва да се остави в сила. С оглед на изхода от спора, направено от страните искане и на основание чл. 143 АПК съдът следва да осъди МРРБ юридическото лице, в чиято структура е органът - издател на акта, да заплати на МЗ направените и своевременно претендирани по делото разноски. Видно от доказателствата по делото същите са за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 792 лв. Претенцията за заплащане на сумата от 50 лева - заплатена държавна такса пред АССГ е неоснователна, доколкото сумата вече е била присъдена с първоинстанционното решение. Неоснователно е направеното в касационната жалба възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Първо, защото е немотивирано и второ, защото размерът съответства на правната сложност на делото. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,