Решение № 2092 от 10.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14626/2010 г.

Решение № 2092 от 10.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14626/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 122е, ал. 1 от ЗОП. Образувано е по жалба, подадена от "Запрянови 03" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, бул. "Васил Левски" № 5, чрез представляващия дружеството управител Васил Запрянов, против решение № 1290 от 19.10.2010 г., постановено по преписка № КЗК-755/2010 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), с което оставена без уважение жалбата на дружеството против решение № А-1415 от 18.08.2010 г. на кмета на община Асеновград за класиране на участниците и определяне на изпълнител в проведена процедура за възлагане на малка обществена поръчка - открит конкурс, с предмет: "Текущ ремонт на улици в община Асеновград през 2010/2011 г., обособена в две позиции", касаеща обособена позиция № 1, открита с решение № А-324 от 01.03.2010 г. на възложителя. В жалбата са развити доводи за необоснованост на изводите на КЗК, съответно за неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението на КЗК и да се установи незаконосъобразност на решението на възложителя или да се отмени същото и да се върне процедурата от етапа на последното законосъобразно действие. Представени са писмени бележки. Ответната КЗК не взема становище по жалбата. Ответникът - кметът на община Асеновград, в писмено възражение оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Заинтересованата страна - "Илва - ХГ" ООД, гр. Пловдив, в писмено становище оспорва жалбата, като иска отхвърлянето й по подробно изложените съображения. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото, приема за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 122е, ал. 1 от ЗОП, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред КЗК е по реда на чл. 120 и сл. от ЗОП. Образувано е по жалба, подадена от настоящия жалбоподател, против решение № А-1415 от 18.08.2010 г. на кмета на община Асеновград за класиране на участниците и определяне на изпълнител в проведената процедура за възлагане на малка обществена поръчка, с цитирания по-горе предмет, в частта по първата обособена позиция, с което жалбоподателят е класиран на трето място. За другата обособена позиция същият е класиран на първо място. Твърденията в жалбата са, че решението е незаконосъобразно, тъй като конкурсната комисия и съответно възложителят не са се съобразили със собствените си разяснения, съгласно които класираните на първо и второ място участници е следвало да бъдат оценени с 0 точки по показателя "гаранционен срок" в комплексната оценка, тъй като предложенията им надвишават максималният определен от Наредба № 2/2003 г. на МРРБ и определеният от възложителя гаранционен срок. Освен това по отношение гаранционните срокове, в частта за хоризонталната маркировка, са предложени срокове, които надвишават, тези посочени от производителите на боите за полагането й. От писмените доказателства в приложената административна преписка, КЗК е приела за установено, че процесната процедура за възлагане на малка обществена поръчка е открита с решение № А-324 от 01.03.2010 г., на кмета на община Асеновград, с което са одобрени обявлението и конкурсната документация. В обявлението първата обособена позиция, която е спорна понастоящем, е описана - текущ ремонт на улиците в гр. Асеновград (вкл. кв. Горно и Долно Воден), в това число изкърпване на асфалтова настилка, ремонт тротоарна настилка и бордюри и хоризонтална маркировка. Критерий за оценка на предложенията е икономически най-изгодна оферта, с два показателя - предлаган гаранционен срок с тежест от 30% и цена с тежест от 70%. Видно от образеца на техническа оферта - приложение № 6, участниците следва да посочат отделни гаранционни срокове за изпълнените асфалтови настилки, тротоарни настилки и маркировка. По този повод, на основание чл. 10, ал. 1 от НВМОП, жалбоподателят е отправил до възложителя (двукратно) запитване по отношение гаранционните срокове, и по-конкретно ще бъде ли отстранен участник, който предлага 600 години (нереалистични) гаранционни срокове. В отговор възложителят е посочил, че в Наредба № 2/2003 г. на МРРБ за въвеждане в експлоатация на строежите в България и минимални гаранционни срокове за изпълнени СМР, съоръжения и строителни обекти, за процесните дейности е посочен срок от 2 години. Съгласно практиката гаранционните срокове за настоящата поръчка не би следвало да надвишават три пъти минималния срок за съответният вид работи. Всички участници предложили над този срок ще получат 0 точки. В офертата си класираният на първо място участник е предложил както за асфалтовите и тротоарни настилки, така и за маркировката гаранционен срок от 72 месеца. Жалбоподателят е предложил гаранционен срок за асфалтови настилки за пътища I, II и III клас от четири години, за асфалтови настилки за останалите пътища и улици от 3 години и за изпълнена маркировка - прекъснати и непрекъснати широки и тесни линии - 9 месеца и за пешеходни и забранени за движение площи - 6 месеца. Надлежно назначената конкурсна комисия за отваряне, разглеждане, оценка и класиране на офертите на участниците в процедурата е обективирала работата си в протоколи № 1 от 08.04.2010 г., протокол № 2 от 20.04.2010 г. и протокол № 3 от 27.04.2010 г. Жалбоподателят и класираният на първо място участник са допуснати до отваряне на ценовите предложения, като видно от оценителната карта, неразделна част от протокола, класираният на първо място кандидат е получил по спорния показател 30 точки, а жалбоподателят е получил 17, 65, т. По спорната позиция съответно е класиран на трето място. Възложителят е възприел предложението на комисията и позовавайки се на протокола й е класирал участниците и е определил за изпълнител на обществената поръчка по първата обособена позиция класирания на първо място - "Ивал-ХГ" ООД. При тези данни, КЗК е приела, че подадената жалба е неоснователна. Приела е, че е неоснователно първото възражение, тъй като класираният на първо място се е съобразил с разяснението на възложителя и е предложил не по-дълъг от три пъти предвидения срок по Наредба № 2/2003 г. гаранционен срок за работите, предмет на поръчката - 2 години, съответно 6 години. При това положение правилно не са му присъдени нула точки, а оценката е изчислена по методиката по този показател. Освен това за неоснователно е прието и възражението, че предложения от класирания на първо място участник гаранционен срок на маркировката надвишава срока на гаранция на производителя на боята, тъй като възложителят не е визирал в документацията никакво ограничение по отношение максималния срок на гаранционния срок, предложен от изпълнителя или от производителя. С оглед посоченото възложителят е длъжен да приеме всеки срок равен или по-голям от този по Наредба № 2/2003 г., - за основни ремонти и рехабилитация, доколкото маркировката е вид ремонтна дейност. Освен това в документацията липсва и конкретно изискване по отношение боята, като в случая липсват данни за гаранционен срок на производителя. В рамките на предложения от изпълнителя срок, дефектите, обхванати от гаранцията, следва да бъдат отстранени за негова сметка. По тези съображения, КЗК е приела, че оспореният акт на възложителя е законосъобразен и е отхвърлила жалбата. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Като неоснователно следва да бъде отхвърлено възражението, че КЗК не се е съобразил с изискванията на Наредба № 2/2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортни системи на урбанизирани територии и Наредба № 2/2003 г. на МРРБ, за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени СМР, съоръжения и строителни обекти. Безспорно, в случая предмет на поръчката е ремонт на улици, като възложителят в обявлението и документацията не е направил каквото и да е уточнение относно вида на уличната мрежа, с оглед легалните дефиниции на чл. 5, 6 и 11 от Наредба № 2/2004 г., тъй като става дума за ремонт на улици от всички функционални, транспортни и технически характеристики и класове/подкласове. Очевидно невъзможно е подобно уточнение в документацията. При дадените разяснения по повод въпрос на жалбоподателя обаче, възложителят е посочил, че минималният гаранционен срок за изпълняваните ремонтни работи е от 2 години. При това положение, правилно КЗК е приела, че не е налице нарушение на изискванията на Наредба № 2/2003 г., тъй като в нормата на чл. 20, т. 8 са посочени минималните срокове за гаранция. Възложителят при условията на оперативна самостоятелност може да определи и да изиска от участниците да оферират и по-дълъг гаранционен срок от минимално визирания, като по този начин ги задължи да използват по-качествени материали или технологии, стига сроковете да не са определени така че да нарушават принципа за лоялна и честна конкуренция. В случая, възложителят е посочил и изискванията си за ненадвишаване на определения от него срок от 2 години повече от три пъти, т. е. гаранционните срокове, които предлагат участниците не могат да надвишават повече от 6 години (72 месеца). Несъстоятелно е твърдението, че възложителят е длъжен да определи само и единствено минималния срок по Наредба № 2/2003 г. Освен това евентуалните пороци, свързани с твърдяното неуточняването на посоченото изискване, както и въведените изисквания към кандидатите или липсата на такива изисквания с оглед гаранционните срокове, са относими към решението за откриване на процедурата и одобрените с него обявление и документация. Жалбоподателят не се е възползвал от възможността на оспори решението за откриване на процедурата, съответно въведените с него условия и същото е влязло в сила, като съответно определените с него и допълнително разяснени изисквания са станали задължителни. Не е налице и второто твърдяно нарушение относно необоснованост на изводите на КЗК за липса на нарушение при оценяването на гаранционните срокове за хоризонталната маркировка. В тази насока правилно КЗК е посочила, че възложителят не е поставил изисквания към боята за полагане на маркировката, поради което напълно голословни са и твърденията за нейните гаранционни срокове от производителя, както и по отношение изпълнението на конкретните работи. Впрочем при абсолютно същите изисквания и оценяване, жалбоподателят е определен за изпълнител по другата обособена позиция. КЗК правилно е съобразила данните по делото и изводите й са съответни на закона. Не са налице сочените в жалбата нарушения и същата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения, Върховният административен съд, четвърто отделение