Решение № 8924 от 22.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1064/2015 г.

Решение № 8924 от 22.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1064/2015 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Здравко Василев Шарков от гр. София, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Бистра Тодорова Иванова от същия град, срещу решение № 7154 от 25.11.2014 г. по адм. дело № 5800/2014 г. на Административен съд - София град.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С посоченото решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Здравко Василев Шарков срещу решение № РО-144 от 13.03.2014 г. на директора на ТП на НОИ - София град, с което са оставени без уважение подадените от него жалба вх. № ЖП-113 от 14.02.2013 г. и жалба вх. № МП-15856 от 3.02.2014 г., и двете срещу разпореждане № 2510316322 от 10.01.2014 г. на Ръководител "ПО" (длъжностно лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО) при ТП на НОИ - София град. За да постанови този резултат съдът е приел, че:

а) производството пред пенсионния орган е започнало по искане на Здравко Василев Шарков за преизчисляване на размера на отпуснатата му пенсия за осигурителен стаж и възраст въз основа на осигурителен доход от друг тригодишен период по чл. 70, ал. 3 КСО преди 31.12.1996 г. (от м. 11.1982 г. до м. 10.1985 г.) и след преизчисляване на осигурителния стаж, който според жалбоподателя неправилно бил определен в размер на 33 години 7 месеца и 16 дни вместо в размер на 39 години;

б) според писменото заключение на вещото лице Мариета Найденова-Георгиева, изпълнила съдебно-счетоводна експертиза в хода на съдебното производство, при заявения от жалбоподателя друг базисен период (от м. 11.1982 г. до м. 10.1985 г.) индивидуалният коефициент по чл. 70 КСО, чрез който се определя дохода, от който се изчислява пенсията, е по-малък от индивидуалния коефициент, получен от базисния период м. 01.1971 г. - м. 12.1973 г. (2.191 срещу 2.303) и оттук преизчисляването на пенсията въз основа на посочения от жалбоподателя нов базисен период води до по-нисък размер на пенсията, а това е по-неблагоприятно за него, поради което законосъобразно е постановен отказ по искането му за преизчисляване на пенсията.

Решението е правилно, а доводите за неправилност, инвокирани в касационната жалба, изготвена от адвокат Бистра Иванова и оплакванията за съществени нарушения на правилата за изчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст, изложени в изготвеното от Здравко Василев Шарков писмено изложение са неоснователни, поради следните съображения:

1. С решение № 00048189 от 29.12.1985 г. на Градска дирекция за пенсионно осигуряване - София град на Здравко Василев Шарков е отпусната, считано от 01.11.1985 г., пенсия за изслужено време и старост по чл. 2 от Закона за пенсиите (ЗП - отменен с § 12, т. 2 ПЗР на КСО), с който са били установени следните правила, приложени при определянето на размера от 219,30 лв. на пенсията, отпусната на Здравко Василев Шарков:

а) право на пенсия по чл. 2 ЗП (отм.) възниква при 60-годишна възраст за мъжете и 25 години трудов стаж от трета категория, от която категория е бил трудовия стаж на Здравко Василев Шарков;

б) според чл. 10, ал. 1 ЗП (в редакцията му към датата, от която се отпуска пенсията - 1.11.1985 г.) размерът на пенсията се определя като процент от месечното брутно трудово възнаграждение, който процент при възнаграждение над 220 лв. е 55 (%); месечното брутно трудово възнаграждение на Здравко Василев Шарков е било според посоченото решение 356,05 лв., а 55 % от него са 195,82 лв;

б) според чл. 10, ал. 2 ЗП (отм.) за трудов стаж над предвидения за съответната категория труд размерът на определената пенсия се увеличава с 2% за всяка прослужена година, но не с повече от 12%, т. е. от значение са само 6 години трудов стаж над предвидения трудов стаж от 25 години трета категория или това прави 31 години трудов стаж; пенсията на Здравко Василев Шарков е била отпусната за 31 години и 28 дни трудов стаж от трета категория, а по силата на посоченото правило определения по правило на чл. 10, ал. 1 ЗП (отм.) размер на пенсията от 195,82 лв. е бил увеличен с 23,49 лв. (12 % от 195,82 лв.) и така на Здравко Василев Шарков е била отпусната пенсия за изслужено време и старост в размер на 219,30 лв.

1. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за пенсиите, приет от 36-то Народно събрание на 12.06.1992 г. и обнародван в "Държавен вестник", бр. 52 от 26.06.1992 г., (ЗИДЗП от 1992 г.) в Закона за пенсиите се правят съществени допълнения и изменения, в резултат на които се създават нови правила и се изменят съществено действащите дотогава правила за отпускане, определяне, изменение и прекратяване на различните видове пенсии. За правния спор, предмет на адм. дело № 5800/2014 г. на Административен съд - София град, значение имат правилата на § 33 и § 34 от допълнителните разпоредби на ЗИДЗП от 1992 г., според които:

а) Актуализират се пенсиите, отпуснати до 30.04.1992 г. включително (§ 33).

б) Личните пенсии за изслужено време и старост се актуализират, като към социалната пенсия се дава добавка, определена съобразно трудовия стаж и трудовото възнаграждение (§ 34, ал. 1):

• добавката е по едно на сто за всяка година трудов стаж от осъвремененото средно месечно брутно трудово възнаграждение, а

• средното месечно брутно трудово възнаграждение се осъвременява с коефициент за последната година на периода, от който е определена пенсията, като за 1985 г. този коефициент е 5,62.

1. Отпуснатата на Здравко Василев Шарков с решение № 00048189 от 29.12.1985 г. лична пенсия за изслужено време и старост в размер на 219,30 лв. впоследствие е била изменявана и към 30.04.1992 г. нейният размер е бил 602 лв; получаваната от Здравко Василев Шарков пенсия от 602 лв. е била актуализирана по правилата на § 34 ДР на ЗИДЗП от 1992 г. с разпореждане № 2511016248 от 21.08.1992 г. така:

а) средното месечно възнаграждение 356,05 лв, от което е бил определен първоначалният размер на пенсията (виж по-горе т. 1.б.), осъвременено с коефициент 5,62 (в разпореждането записан така: К = 5.62), е станало 2001 лв (356,05 х 5,62 = 2001,001); тук следва изрично да се посочи, че съвсем произволно и голословно в многобройните си жалби и искания за преизчисляване на пенсията жалбоподателят твърди, че посочените в това разпореждане от 21.08.1992 г. 2001 лв. представляват сбор от негови средномесечни възнаграждения от 1645 лв., получавано в "Здравпроект" и 356,05 лв., получавано в "Металургремонт", което очевидно не е вярно - 2001 лв. е размерът на осъвремененото средно месечно брутно трудово възнаграждение по § 34 ДР на ЗИДЗП от 1992 г., въз основа на което е била актуализирана пенсията в изпълнение на § 33 от същия ЗИДЗП;

б) въз основа на така полученото осъвременено средно месечно брутно трудово възнаграждение от 2001 г. е изчислена добавката по едно на сто за всяка година трудов стаж или при признатите на жалбоподателя 31 години трудов стаж добавката за него е 31 на сто от 2001 лв или тази добавка е в размер на 620,31 лв., но според § 44, ал. 2 ДР на ЗИДЗП от 1992 г. увеличението на пенсиите по този закон не може да бъде по-голямо от 350 лв., поради което получаваната от Здравко Василев Шарков към 30.04.1992 г. пенсия в размер на 602 лв. е била увеличена с 350 лв., а не с цялата добавка от 620,31 лв.

1. Така актуализираната с разпореждане № 2511016248 от 21.08.1992 г. пенсия на Здравко Василев Шарков е в размер 952,00 лв (602 + 350).

1. От този момент обаче започват и споровете за размера на дохода, от който се изчислява пенсията и за размера на трудовия (осигурителния) стаж. Тези спорове се усложняват от обстоятелството, че пенсионната преписка за жалбоподателя е била изгубена. На 10.02.1998 г. е изготвена справка за възстановена преписка, но твърдяният от жалбоподателя документ, издаден според него през 1985 г. от "Металургремонт" и удостоверяващ доход за базовия тригодишен период (от м. 11.1982 г. до м. 10.1985 г.) около 18600 - 18640 лв., не е описан като възстановен.

1. По искане на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО жалбоподателят е представил нов документ за доходите си през този базов период - удостоверение обр. УП-2 с изх. № 202 от 22.12.1997 г. на "РМО-Металургремонт" АД, според което за времето от 1.11.1982 г. до 30.10.1985 г. Здравко Василев Шарков, главен специалист по капитално строителство, е получил брутно трудово възнаграждение в размер на 16243,17 лв.

1. С молба вх. № 10000205 от 12.01.2006 г., допълнена с молба - жалба вх. № 10000846 от 10.02.2006 г. Здравко Василев Шарков е представил "допълнителни документи за увеличаване на трудовия стаж и брутен доход", общо 22 стр., и е направил искане на основание чл. 102, ал. 1 КСО да бъде преизчислена пенсията му за осигурителен стаж след пенсиониране. Тези документи обаче не са описани в молбата и поради тази причина (че не е ясно кои са те от намиращите се в пенсионната преписка граждански договори и назначения като извънщатен служител) не могат да бъдат коментирани сега. Но по повод това искане е била извършена проверка по разходите на ДОО в "РМО Металургремонт" АД, за резултатите от която е изготвен констативен протокол рег. № УП-219 от 14.11.2006 г. на СУСО (сега ТП на НОИ - София град). В този протокол контролният орган е посочил, че:

а) лицето фигурира в платежно-разплащателните ведомости за времето от 1.11.1982 г. до 30.10.1985 г.;

б) включеният осигурителен доход по издаденото УП-2 изх. № 202 от 22.12.1997 г. отговаря на сумите по разплащателните ведомости за този период;

в) в предприятието не се намира архив за издадени образци за пенсиониране от закрития СК Металургремонт.

1. При тези данни в констативния протокол с разпореждане № 4 от 24.11.2006 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО е отказало да измени личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, но не на основание чл. 102, ал. 1 КСО, а на основание чл. 21, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО. Отказът е мотивиран така: "Лицето е уведомено (...) за нередовността представените документи - копия на служебни бележки, договори, възлагателни заповеди и др. подобни документи - но в срока по чл. 1, ал. 5 НПОС същият не ги представя. А във връзка със заявление № 10000846 от 10.02.2006 г. е изпратен сигнал (...) за проверка на данните в обр. УП-2 изх. № 202 от 22.12.1997 г. за периода 1.11.1982 г. - 30.10.1985 г. След извършена проверка на осигурителя РМО "Металургремонт" АД се установи, че данните в обр. УП-2 изх. № 202 от 22.12.1997 г. отговарят на разплащателните ведомости. Предвид това претенцията на лицето, че неправомерно е определена личната му пенсия от по-нисък осигурителен доход за периода 1.11.1982 г. - 30.10.1985 г. е неоснователна, тъй като същият (доход) отговаря на разплащателните ведомости."

По делото няма данни това разпореждане да е било оспорено пред директора на СУСО по реда на чл. 117 КСО.

1. На 18.09.2007 г. Здравко Василев Шарков е подал молба по адм. д. № 1104/2007 г. на Софийски градски съд в т. 3 на която е заявил, че обжалва разпореждането от 24.11.2006 г., но производството по делото е било прекратено с определение от 11.03.2008 г., което е оставено в сила с определение № 8346 от 7.07.2008 г. по адм. дело № 8491/2008 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Така спорът между страните е останал неразрешен по съдебен ред.

1. С жалба вх. № ЖП-1024 от 27.12.2013 г. Здравко Василев Шарков поставя два въпроса:

а) работил ли е в "Здравпроект" през периода 1982 - 1985 г. и внасяни ли са суми в СУСО за брутния доход, и в тази връзка кой от двата документа на СУСО е верен - № 128 от 1995 г. или новият от 2013 г. (тук вероятно жалбоподателят е имал предвид удостоверение изх. № ОАС-02-10202 от 14.12.2013 г. на ТП на НОИ - гр. Кюстендил, на л. 24 и 25 от делото на АССГ, с което се удостоверява, че е работил в "Здравпроект" ЕООД, гр. София и има данни за изплатени му възнаграждения за 1976 г. 366 лв., за 1978 г. 857 лв., за 1980 г. 960 лв., а след пенсионирането му през 1985 г. - за 1986 г. 1319,92 лв., за 1987 г. 984,74 лв. и за 1989 г. 1116 лв. или общо за времето след пенсионирането му е получил 3420,66 лв.);

б) защо внесените суми от "Здравпроект" за периода след пенсионирането не са включени в брутния доход, определящ пенсията.

1. С разпореждане № 3 (а също и № 2510316322) от 10.01.2014 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО отново е отказало да преизчисли личната пенсия за осигурителен стаж и възраст с мотиви, че "няма представени нови доказателства, въз основа на които да бъде преизчислена пенсията".

Подадените от Здравко Василев Шарков възражение № МП-15856 от 03.02.2014 г. и жалба вх. № ЖП-113 от 14.02.2014 г. са приети и разгледани от директора на ТП на НОИ като жалби по чл. 117 КСО срещу това разпореждане. С оспореното пред Административен съд - София град решение № РО-144 от 13.03.2014 г. директорът на ТП на НОИ е оставил жалбите без уважение. Решението е подробно мотивирано.

1. На поставените от жалбоподателя въпроси са дадени следните отговори:

а) От какъв доход се определя размера на пенсията:

Във възстановената пенсионна преписка се намират две удостоверения обр. УП-2, удостоверяващи релевантен осигурителен доход. Това са:

• удостоверение изх. № 04 от 30.01.2002 г. на "Главпроект" ЕООД, гр. София, с което е удостоверен осигурителен доход в размер на 10961,40 лв., получен от жалбоподателя за времето от 1.01.1971 г. до 31.12.1973 г. като проектант;

• удостоверение изх. № 202 от 22.12.1997 г. на "РМО - Металургремонт" АД, гр. София, с което е удостоверен осигурителен доход в размер на 16243,17 лв., получен от жалбоподателя за времето от 1.11.1982 г. до 30.10.1985 г. като специалист по капитално строителство.

Други удостоверения обр. УП-2 в пенсионната преписка и в делото на Административен съд - София град няма. Достатъчно подробно и съвсем ясно и разбираемо директорът на ТП на НОИ - София град в оспореното решение и вещото лице Мариета Найденова-Георгиева в представеното по делото писмено заключение са обяснили защо осигурителния доход за базисен период 1971 - 1973 г. е по-благоприятен за жалбоподателя, въпреки че като номинален размер е по-малък от осигурителния доход за базисен период 1982 - 1985 г. Жалбоподателят разбира тези обяснения, но счита възприетото от пенсионния орган (длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО) и от директора на ТП на НОИ разрешение за неправилно, защото:

• той лично не е посочил базисен период, от който да му бъде определен размера на пенсията, а такъв е определен служебно;

• "през 1997 г. определиха пенсията само от брутния доход на "Металургремонт", взет от документа за пенсиониране, където са дадени 2 стойности за 3 г. период (1982-85 г.) - 12918 лв: 36 = 356 лв/месец и 18640: 36 = 517 лв/месец - и СУСО избира 12818 лв (356); тази приета стойност важи за стария пенсионен закон, а за новия пенсионен закон е невалидна - значи определената след 1997 г. пенсия е незаконна; на възраженията, че не се взема предвид 18640 лв (517 лв) СУСО твърди, че в документа имало само 12818 лв (356 лв), но не представят с пенсионната преписка този документ" (цитатът е от т. 2 на ръкописните писмени бележки, представени от Здравко Василев Шарков в съдебното заседание на 2.06.2015 г. пред касационната инстанция).

Тези аргументи са неоснователни. При липса на други релевантни доказателства за осигурителен доход, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО законосъобразно е определило индивидуалния коефициент по чл. 70 КСО и оттук и размера на пенсията въз основа на по-благоприятния за жалбоподателя вариант от единствените 2 удостоверения обр. УП-2. Твърдението му, че брутния му доход е бил 2001 лв месечно, формиран от 1645 лв. в "Здравпроект" и 356 лв в "Металургремонт" е неоснователно - то не намира опора в релевантните за осигурителен доход доказателства по делото, а за произхода на месечното възнаграждение от 2001 лв. съображения бяха изложени по-горе в тези мотиви (виж по-горе т. 3.а).

Съществено е и обстоятелството, че Здравко Василев Шарков не е оспорил решение № 00048189 от 29.12.1985 г. на Градска дирекция за пенсионно осигуряване - София град, с което първоначално е отпусната пенсията, в частта, с която е прието за доказано средно месечно трудово възнаграждение от 356 лв., а от 517 лв.

б) Какъв е размерът на осигурителния стаж, въз основа на който се определя размера на пенсията:

Както се каза и по-горе, за съжаление оригиналната пенсионна преписка е била изгубена, поради което не са налични представените от жалбоподателя при първоначалното отпускане на пенсията документи. В решение № 00048189 от 29.12.1985 г. на Градска дирекция за пенсионно осигуряване - София град, с което първоначално е отпусната пенсията, е посочен трудов стаж от 31 години. Обяснението на жалбоподателя, защо не е оспорил този размер на релевантния трудов стаж, е приемливо - според правилата на чл. 2 и чл. 10 ЗП (отм.) за правото на пенсия са необходими 25 години трудов стаж, а за добавката от 2 % годишно, но не повече от общо 12 %, са необходими 6 години и всичко над този общ размер от 31 години е без значение за правото на пенсия и за нейния размер.

При развилия се след това спор за размера на трудовия (осигурителния) стаж длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО е взело предвид всички документи, които жалбоподателят е успял да представи повторно - трудова книжка № 161 (за която жалбоподателят изрично е декларирал, че я получава обратно) и удостоверения. Тези документи и удостовереният с тях трудов стаж са описани в доклада, изготвен при изменението на пенсията, направено с разпореждане № 6 от 18.09.2002 г., с което за първи път се признава за надлежно удостоверен трудов стаж от 33 години 7 месеца и 16 дни.

Във възстановената пенсионна преписка и въобще по делото няма доказателства за трудов стаж, респ. за осигурителен стаж, от изброените в чл. 101 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите, респ. от изброените в чл. 40 НПОС. Представените от жалбоподателя договори, заповеди за привличането му като извънщатен сътрудник и пр. не са такива документи, поради което с тях не може да бъде установен (доказан) твърдяният от него трудов, респ. осигурителен стаж, придобит след пенсионирането му. При липса на надлежно вписване в трудова книжка на такъв стаж и при липса на други документи по чл. 101 ППЗП, респ. по чл. 40 НПОС, които да го удостоверяват, осигурителен стаж по Кодекса за социално осигуряване може да бъде установен единствено по реда и правилата на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. Затова правилно Административен съд - София град е приел, както и директорът на ТП на НОИ с оспореното решение, че твърдението на жалбоподателя Здравко Василев Шарков за доказани от него 39 години трудов стаж, е неоснователно, защото не се подкрепя от релевантни за установяването му писмени доказателства. По съ щите съображения е неоснователно и оплакването му, че не е взет предвид за преизчисляване на пенсията му по реда на чл. 102 КСО и чл. 21, ал. 3 НПОС положеният от него труд след пенсиониране. Писмените доказателства, съдържащи индиции за такъв труд, не го определят като трудов стаж за пенсиониране, респ. като осигурителен стаж по КСО. Затова този твърдян от жалбоподателя осигурителен стаж следва да бъде доказан чрез писмени доказателства от изброените в чл. 101 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (сега отменен), респ. в чл. 40 НПОС или да бъде установен по реда на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно (законосъобразно и обосновано), поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,