Решение № 13100 от 22.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5475/2020 г.

Решение № 13100 от 22.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5475/2020 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "УМБАЛ Софиямед" ООД, гр. София против решение № 7408/28.11.2019 г. по адм. дело № 7982/2019 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 76а, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в незаконосъобразен отказ за назначаване на експертиза, имаща съществено значение за изясняване и оценка на фактите по спора – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Ответникът по касационната жалба - директорът на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК) чрез юрисконсулт Йорданова изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че съдът правилно е приел, че нарушението на срока за издаване на акта по чл. 24, ал. 7 от Инструкцията за условията и реда за осъществяване на контрол не е съществено по своя характер и не опорочава проведеното производство, приключило с поканата. Срокът е инструктивен и изтичането му не води до невъзможност компетентният орган да се произнесе по същество. Неоснователно е и оплакването за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради неуваженото искане за назначаване на съдебно-медицинска експертиза. Съдът се е произнесъл с определение, в което е обосновал отказа с обстоятелството, че за фактите, за които се иска назначаване на експертиза са налице писмени доказателства, а правни изводи е недопустимо да се извеждат от експертизата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. С решение № 7408/28.11.2019 г. по адм. дело № 7982/2019 г. Административен съд София – град е отхвърлил жалбата на "Университетска многопрофилна болница за активно лечение Софиямед" ООД, гр. София срещу писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание изх. № 29-02-61/24.06.2019 г., издадена от директора на Столичната здравноосигурителна каса. Административният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт не страда от пороците по чл. 146 АПК. Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила. Директорът на СЗОК е издал оспорената в съдебното производство писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание, с която на основание чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО е поканил изпълнителя на болнична медицинска помощ да възстанови получената без правно основание сума в размер на 6 000 лева за м. април 2018 г. Поканата е мотивирана с извършени медицински нарушения, констатирани в протокол № РД-18-191-1/04.02.2019 г. и протокол за неоснователно получени суми № РД-18-191-2/04.02.2019 г. по КП № 51 "Диагностика и лечение на исхемичен инсулт с тромболиза". Процесните нарушения касаят ИЗ № 9612/2018 г и ИЗ № 10362/2018 г. и се изразяват в неспазване диагностично - лечебния алгоритъм на КП № 51. Квалифицирани като такива по чл. 286, т. 6, б. "б" и чл. 280, ал. 1, във вр. чл. 345, ал. 1, т. 3 и чл. 347, ал. 1 от НРД за МД 2018 г. Законосъобразно административният съд е посочил, че диагностично-лечебният алгоритъм (ДЛА) съставлява основен компонент, който е задължителен за изпълнение от лечебното заведение. В случая и двете ИЗ от процесната писмена покана касаят КП № 51 "Диагностика и лечение на исхемичен инсулт с тромболиза". В приложение 17б към НРД за МД 2018 г. изрично е посочено изискването, задължителната диагностична процедура - Компютърна томография на мозък да се извърши двукратно, като втората се провежда след 24 час от началото на инсулта, след приключване на инфузията с тромболитик. По делото е установено, че и при двамата пациенти второто изследване не е проведено точно на 24 часа по-късно. Налице е спор и досежно неговото извършване. При така очертания предмет на спора мотивите, с които административният съд е отхвърлил искането на жалбоподателя за назначаване на съдебно-медицинска експертиза са, че същата касае установяване на факти, за които по делото са налице писмени доказателства, както и за правни изводи въз основа на такива факти. Част от спорните въпроси между страните касаят времевия диапазон на извършването на компютърната томография, връзката на това изследване със започналата венозна тромболиза при всеки един от ЗОЛ, значението на моментното здравословно състояние на пациента за извършване на изследването. Това са медицински въпроси и са свързани и с целесъобразността на проведеното лечение като времево изпълнение, по които може да се произнесе единствено експерт. Същите следва да бъдат анализирани през изискванията на ДЛА на КП. Важна е преценката за тяхното своевременно извършване, което има критично значение за правилното протичане на лечението. Макар и идентични като медицинска същност заболяванията протичат различно при всеки човек. Необходими са медицински познания, за да се отговори забавянето от няколко часа на провеждането на ДЛП в полза на лечението ли е или в негова вреда и какво влияние е оказало върху лечебния процес. Първоинстанционният съд е направил извод, за който са необходими специални знания без да е ползвал такива, като е приел, че провеждането на КТМ на по-късен етап, във всеки случай нарушава диагностично - терапевтичния алгоритъм, тъй като целта на това второ изследване е своевременно да се оцени състоянието на болния, с оглед извършване на необходимите медицински дейности в зависимост от конкретното му състояние. Лечебния процес е дейност, чиято основна цел е възстановяване здравето на пациента, а не изпълнението на ДЛП. Последните предполагат на базата на достиженията на медицинската наука и практика оптималност при извършването на лечебните процедури. По изложените съображения предмета на спора не е изяснен от фактическа страна, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствени правила – отказ за назначаване на съдебно-медицинска експертиза със задача формулирана от жалбоподателя и очертания кръг от спорни въпроси в мотивите на настоящото съдебно решение. Съгласно чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, когато установи съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Въпросът за разноските за настоящата съдебна инстанция следва да бъде разрешен при условията на чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение