Решение № 275 от 11.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4941/2015 г.

Решение № 275 от 11.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4941/2015 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Л. А. Л. против заповед № 8121К-476/20.02.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на заповедта, като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните норми на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Жалбоподателят моли за отмяната й и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й настоящият състав на Върховния административен съд приема за установено следното: Със заповед № 8121К-2287/21.10.2014 г. министърът на вътрешните работи, във връзка с постъпили данни за извършено дисциплинарно нарушение от жалбоподателя и на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР, образува дисциплинарно производство, определя състава на дисциплинарно-разследващия орган и разпорежда да се изготви становище относно наличие на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на Л. А. Л. На 03.11.2014 г. държавният служител е запознат със заповедта, което обстоятелство е удостоверено с подписа му. Със заповед от 26.11.2014 г. и по повод искане за продължаване срока за разследване на дисциплинарното производство, същият е удължен да 21.01.2015 г. В дисциплинарното производство дисциплинарно-разследващият орган събира доказателства - обяснения от служителите на полицейското управление, от граждани, участващи в репатрирането на противозаконно отнетите автомобили и склонявани от жалбоподателя да дадат неверни показания и иска обяснения от жалбоподателя, които са приети от дисциплинарно наказващия орган. В резултат на проведеното дисциплинарно производство на 15.12.2014 г. е изготвена обобщена справка, с която е установено, че е подаден сигнал за отнети четири МПС, находящи се на паркинг в С., ж. к. "Дианабат", от който автомобилите са изнесени с репатриращ автомобил с участието на жалбоподателя и придружаващо го лице, което разбива стъклото на един от автомобилите, а другия отваря с отвертка, за да бъдат освободени от скорост и натоварени в репатриращия автомобил. Установено е, че Л. уговаря В. Ц. - полицейски служител в 01 РУ СДВР, работещ по преписката за противозаконно отнетите автомобили, да прикрие данни по преписката относно участието на лицето, управляващо репатриращия автомобил. Констатирано е, че на 28.08.2014 г., без да е призован жалбоподателят лично се явява в 01 РУ СДВР като води със себе си лицето Г. Л. с цел последния да поеме вината за кражбата на автомобилите. Направен е извод, че Л. нарушава чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, които са станали достояние на служителите на МВР и на обществеността. Жалбоподателят е запознат с обобщената справка на 22.12.2014 г., което е удостоверено с подписа му и на същия е дадена възможност да даде писмени обяснения и възражения. Такива са дадени на 23.11.2014 г., на 06.11.2014 г. и на 07.11.2014 г. и са приети от дисциплинарно наказващия орган. На 09.01.2015 г. дисциплинарно-разследващият орган изготвя и становище. На 20.02.2015 г. министърът на вътрешните работи издава оспорената заповед, с която налага на Л. А. Л. дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратява служебното му правоотношение. Като фактически основания за издаване на заповедта е посочено, че на 27.08.2014 г. и 28.08.2014 г. Л. Л. в качеството си на разузнавач V степен в 01 група "престъпления против личността" на сектор "Противодействие на криминалната престъпност" при 03 РУП СДВР е присъствал на извършена на 09.08.2014 г. и на 13.08.2014 г. кражба на четири броя автомобили, направил е опит да въздейства на В. Е. Ц. - разузнавач VI степен в 02 група "Престъпления против собствеността" към сектор "Противодействие на криминалната престъпност" при 01 РУП - СДВР да прикрие факти и обстоятелства за извършено престъпление - кражба на 4 бр. автомобили, за което е образувано досъдебно производство, опитва да склони Д. В. Д. и Г. Г. Л. да дадат неверни показания по досъдебното производство, като срещу Л. е отправил и заплахи спрямо личността и семейството му, ако не поеме вината за откраднатите автомобили, а случаят е станал достояние на широк кръг служители и граждански лица и е уронен престижа на службата. С действията си Л., нарушава т. 15, 19 и 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед № 8121з-348/25.07.2014 г. Фактическите основания за издаване на оспорената заповед, установени в обобщената справка и описани в оспорената заповед се подкрепят от всички събрани в административното производство доказателства - обяснения на служителите, на водача на репатриращия автомобил и Г. Л. Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля Л., дадени в съдебното производство, тъй като същите са взаимно изключващи се и са в противоречие с всички останали доказателства, както и с факта, че Л. отива в 01 РУП - СДВР, без да е призован и води със себе си Л., който дава показания, че участва в кражбата на автомобилите, но след разпита му в 01 РУП се установява, че показанията му са противоречиви като свидетелят не дава отговори относно местоположението на откраднатите автомобили и други конкретни факти, свързани с кражбата, с които да се установи, че същият участва в нея. Със събраните в административното производство обяснения на служители на 01 РУП СДВР В. Е. Ц., А. П. Н., К. П. А., П. Д. С., Д. В., А. Д., А. В., както и от водача на репатриращия автомобил по несъмнен начин се установява, че жалбоподателят извършва описаните в заповедта действия, с които нарушава правилата на Етичния кодекс за поведение на служителите в МВР и уронва престижа на службата. С оглед на така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, направи следните правни изводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 204, т. 1 ЗМВР и в предписаната от закона форма, като съдържа всички реквизити съобразно изискването на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. При постановяването на административният акт не са допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила. Дисциплинарното производство започва със заповед на дисциплинарно наказващия орган, съобразно изискването на чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Жалбоподателят е запознат със заповедта и обобщената справка, дадена му е възможност да участва в производството и да представя доказателства, с което е спазена нормата на чл. 207, ал. 8 ЗМВР. Спазено е и изискването на чл. 207, ал. 10 ЗМВР като на служителя е дадена възможност след запознаване с обобщената справка да даде допълнителни възражения или обяснения. В съответствие с правилото на чл. 207, ал. 2 дисциплинарното производство приключва в определения срок, като е изготвено становище за наличието на основания за реализиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя. Съгласно чл. 210, ал. 1 ЗМВР служителят дава писмени обяснения, които са приети от дисциплинарно наказващия орган. Дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 195, ал. 2 вр. чл. 196 ЗМВР. Следователно при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Доводът на жалбоподателя, че заповедта за образуване на дисциплинарното производство е нищожна, тъй като в нея дисциплинарно наказващият орган се позовава на правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, който е отменен, е неоснователен. В заповедта изрично са цитирани нормите на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед от 25.07.2014 г., които са нарушени. Доводите, че нарушението на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР не е основание за налагане на дисциплинарно наказание, са неоснователни. Съгласно чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР дисциплинарно нарушение е неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а съгласно чл. 150, ал. 1 и 2 ЗМВР Министърът на вътрешните работи утвърждава Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, който се обнародва в "Д. вестник", като държавните служители са длъжни да спазват правилата, определени в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за нарушение на чл. 9, ал. 1 от Инструкцията за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР (отм.). Извършването на проверка не е условие за образуване на дисциплинарно производство. Такава се назначава от дисциплинарно наказващия орган, когато са налице данни за извършени нарушения, за които се налагат по-леки дисциплинарни наказания. Доводите за нарушение на 207, ал. 12 ЗМВР също са неоснователни. Налице е заповед от 26.11.2014 г., с която срокът за приключване на дисциплинарното производство е удължен, а фактът, че служителят не е запознат с тази заповед не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В случая правата на жалбоподателя не са нарушени, като целта на удължаване срока на дисциплинарното производство е да се даде възможност на дисциплинарно разследващия орган да изясни напълно фактите и обстоятелствата от значение за случая, което в случая е сторено, а правото на защита на Л. не е нарушено. Твърдението на жалбоподателя за несъразмерност на наложеното наказание, е неоснователно. След като по несъмнен начин е установено, че служителят нарушава цитираните в заповедта правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с които уронва престижа на службата, то нормата на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР императивно определя, че за този вид нарушение се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон. По несъмнен начин по делото е установено, че служителят извършва описаните в оспорената заповедта тежки нарушения на служебната дисциплина. Установено е, че Л. се свързва с фирма, репатрираща автомобили, участва в репатрирането на откраднати МПС, като в негово присъствие автомобилите са разбити, за да се освободят от скорост и се натоварят на репатриращия автомобил. Впоследствие жалбоподателят склонява водача на репатриращия автомобил да даде неверни сведения и се опитва да въздейства на свой колега да не предприема действия по повод образувано досъдебно производство за кражбата на автомобилите. С това поведение държавният служител нарушава етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и уронва престижа на службата, тъй като същото става достояние на гражданите, на служители на МВР и на обществеността. Следователно по отношение на служителя е осъществена хипотезата на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР за налагане на дисциплинарното наказание. Оспорената заповед е и в съответствие с целта на закона като службата в МВР се упражнява от служители, които спазват законите и опазват обществения ред, а не ги нарушават. С оглед на изложеното съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР и целта на закона, поради което жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 4 АПК вр. чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се осъди Л. А. Л. да заплати на министерството на вътрешните работи сумата 400 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,