Решение № 3973 от 26.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7659/2021 г.

Решение № 3973 от 26.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7659/2021 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на кмета на Столична община срещу решение № 2821 от 27.04.2021 г. по адм. д. № 8572/2020 г. на Административен съд – София-град. Изложени са аргументи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение – нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се, че по делото са представени писмени доказателства, които безспорно доказват, че процесният имот попада в границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът – "Марива Сю" ЕООД, в писмен отговор оспорва касационната жалба, като моли съда да остави решението в сила. Претендират се разноски. По делото е подадена и частна жалба от "Марива Сю" ЕООД, чрез адв. Кръстев, против определение № 4375/15.06.2021 г. по адм. д. № 8572/2020 г. на АС - София-град, с което решение № 2821/27.04.2021 г., постановено по същото производство е изменено в частта за разноските, като Столична община е осъдена да заплати разноски в размер на 528 лв. Частният жалбоподателя не се споделя изводите на съда за недоказаност на платеното адвокатско възнаграждение, с оглед на което иска предявената претенция за разноски да бъде уважена изцяло. Представителят на Върховна административна прокуратура, изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване акт, който е неблагоприятен за нея и в рамките на преклузивния срок по АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил акт за прихващане или възстановяване № 7218000080/02.06.2020 г., издаден от орган по приходите Я. И., на длъжност старши инспектор в отдел "ОП-Панчарево" на дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и здравеопазване" при Столична община, потвърден с решение № СОА20-РД28-22/2/10.07.2020 г. на кмета на Столична община и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по искането за възстановяване на платената сума за задължения за ТБО. С оспорения АПВ е постановено възстановяване на сума в размер на 0 лв. на "Марива Сю" ЕООД при подадено искане за възстановяване на недължимо платена такса "смет" за периода 2014 – 2019 включително в общ размер на 21 468, 65 лв. Съдът е установил, че "Марива Сю" ЕООД е собственик на имот /земя и сграда/, находящ се на административен адрес: с. Казичене, "Околовръстен път" № 422, представляващ търговски обект /складова база/, придобит на 11.11.2014 г. и въведен в експлоатация на 20.11.2014 г. По делото са представени декларация по чл. 14 от ЗМДТ подадена от дружеството на 25.11.2014 г. и декларации по чл. 23, ал. 1 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община /НОАМТЦУПС0/, подадени през 2014 г., 2015 г., 2016 г. 2017 г. и 2018 г., които са послужили като основание за определяне на дължимите ТБО. Приложени са и заповеди на Столична община № СО-РД09-1828/30.10.2014 г., № С015-РД09-1221/30.10.2015 г., № СО-РД09-1341/31.10.2016 г., № СО-РД09-937/30.10.2017 г. и № СО-РД09-1196/30.10.2018 г., в които са определени границите на територията на район "Панчарево", в които се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване. В т. 1 от цитираните заповеди е посочено, че организирано сметосъбиране и сметоизвозване се извършва по Околовръстен път – целия, като в т. 2 от същите заповеди изрично е уточнено, че извън границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване попада индустриална зона "Север" (между с. Казичене и с. Кривина) без общежитие "Стела Благоева" с № 2, 4, 8, 29 и 999, общежитие "Млада гвардия" и имот с пл. № 24, кв. 79 (склад на "Хеликон"АД) По делото е приета и СТЕ, която е установила, че конкретният имот, собственост на ответника, попада в индустриална зона "Север" между с. Казичене и с. Кривина, кв. 79, като не е идентичен с имот пл. № 24 (склад на "Хеликон"), предвид което експертът е извел извод, че процесният имот попада извън границите на организирано сметосъбиране и сметоизвозване. Вещото лице е извършило анализ на представените по делото договор с Титан София, графици за дейността по сектори, както и ежедневните констативни протоколи за периода 2015 г. – 2019 г., въз основа на които е извело извод, че имотът на "Марива Сю" ЕООД е включен в графика за сметосъбиране и сметоизвозване, но от приложените материали не може да се установи, дали действително е извършвано сметосъбиране и сметоизвозване от процесния имот, тъй като представените отчети за извършена дейност са обобщени и в тях не се посочват конкретни адреси, а представените графици, в които като адрес фигурира имота на дружеството са в табличен вид без подписи или друг вид удостоверяване, че същите са изпълнени в цялост. Наред с това вещото лице е установило разминаване между подадените от жалбоподателя декларации по чл. 23, ал. 1 от НОАМТЦУПСО, в които е вписано събирането на битов отпадък от имота в контейнер от 1100л. – тип бобър един път седмично, докато в графика, предоставен от Столична Община е вписано събирането на отпадък 2 пъти седмично. Вещото лице е извършило и оглед на място, като в имота и около него не е установило наличност на контейнер от 1100л. – тип бобър, чрез който да се извършва сметосъбиране и сметоизвозване от фирмите, сключили договор със Столична община. Единствените съдове за отпадъци, които вещото лице е установило на място при огледа на имота са били на фирми различни от тези, с които Столична община е имала сключен договор, като същите са се намирали във вътрешността на имота. По протежение на околовръстен път, както и около околните имоти контейнери на Консорциум Титан София Изток 1 или фирмите от консорциума – Нелсен чистота ООД и АйЕс Ви трейд АД не са били налични при огледа. Приложен е и снимков материал към експертизата. Тези констатации на експерта кореспондират със събраните в хода на развилото се съдебно производство гласни доказателствени средства. Разпитаният в качеството на свидетел – К. Ч. – диспечер във фирма "Евро Импекс" ЕООД заявява, че извършва извозване на контейнери на територията на този район един път седмично по изготвен от него график, като сочи на снимките от експертизата контейнер собственост на фирмата, в която работи. За да отмени оспорения АПВ, решаващият съд е приел, че акт за прихващане или възстановяване № 7218000080/02.06.2020 г. е постановен от компетентен орган, но при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви, тъй като липсват фактически основания, въз основа на какво органа е приел, че имотът попада в обхвата на т. 1 от заповедите, нито е описано, къде точно попада имота. Съдът е установил, че имотът попада в индустриална зона Север, която съгласно т. 2 от приложените заповеди на Столична община е извън границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване. По същество на спора е прието, че от представените доказателства не може да се установи реалното извършване на дейности по посочените компоненти на услугата, тъй като въпреки включването на процесния имот в графика за сметосъбиране и сметоизвозване, в представените отчети се съдържат обобщени данни за сектора и липсват конкретни адреси. Въз основа на установените по делото факти и след извършен анализ на относимите правни разпоредби, съдът е обосновал извод за незаконосъобразност на оспорения АПВ и е върнал преписката за ново произнасяне със задължителни указания. Решението е валидно, допустимо и правилно, като не са налице релевираните с касационната жалба основания за неговата отмяна. В тежест на ответника, като издател на акта и изпълнител на въпросните услуги, е да установи обстоятелствата, на които основава дължимостта на такса за битови отпадъци. Затова и негово е задължението да установи, че имотът на задълженото лице се намира на негова територия и съответно реално са предоставени определените видове услуги. Спорът е изяснен от фактическа страна и е извършена дължимата проверка за законосъобразност на обжалвания АПВ. В мотивите на решението си съдът подробно е посочил условията, при които се определя и събира такса "битови отпадъци", като въз основа на цитираните нормативни разпоредби е извел правни изводи относно възникването на задължение за ТБО, които се споделят от настоящата касационна инстанция. За да бъде дължима такса "битови отпадъци" е необходимо кумулативно да са налице следните предпоставки: първо, общинският съвет да е приел решение, че общината ще предоставя услугите, да е определил начина на определяне на размера на таксата и размера на таксата съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, кметът на общината да е определил със заповед по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ границите на районите, в които общината ще предоставя услугите, както и честотата на тяхното предоставяне; трето, имотът на лицето да попада в границите на район, в който общината е декларирала, че ще предоставя услугата; и четвърто, общината фактически да е престирала услугата. Противно на изложеното твърдение в касационната жалба, в процесния случай видно от т. 2 на заповеди № СО-РД09-1828/30.10.2014 г., № С015-РД09-1221/30.10.2015 г., № СО-РД09-1341/31.10.2016 г., № СО-РД09-937/30.10.2017 г. и № СО-РД09-1196/30.10.2018 г. на Столична община, както и от констатациите в приетата по делото СТЕ се установява, че имотът попада извън границите на организирано сметосъбиране и сметоизвозване, а именно индустриална зона Север между с. Казичене и с. Кривина. Въпреки изричното включване на имота в графиците за сметосъбиране и сметоизвозване, правилен е извода на административния съд, че не е доказано от административния орган реалното предоставяне на услугата "сметосъбиране и сметоизвозване", тъй като представените ежедневни отчети са общи, без да съдържат информация за конкретни адреси, като липсват други съпътстващи документи като маршрутни графици, схеми и периодичност на обслужване към констативните протоколи, удостоверяващи извършването на услугата от сочения изпълнител. Действително в сключения с Титан София договор е уговорено сметосъбиране и сметоизвозване от територията на район Панчарево, но съгласно т. 2 от приложените заповеди от Столична община процесният имот попада извън границите на организирано сметосъбиране и сметоизвозване, а доказателства от които да се установи реалното извършване на твърдяната услугата не са представени. Наред с това вещото лице е констатирало съществено несъответствие между декларираната от жалбоподателя периодичност на събиране на битов отпадък /1 път седмично/ и този заложен в графиците, предоставени от Столична Община /2 пъти седмично/. Кметът на Столична община не е представил писмени доказателства, които по безспорен начин да установят реалното извършване на услугата, предвид което законосъобразно административният съд е отменил издаденото АПВ. В допълнение следва да се посочи, че законосъобразно органът е приел, че искането за прихващане и възстановяване за 2014 г. е погасено по давност, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 1, пр. първо от ДОПК искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. В случая искането е подадено на 04.05.2020 г., следователно петгодишният давностен срок, визиран в цитираната разпоредба, е започнал да тече от 01.01.2015 г. и е изтекъл на 31.12.2019 г., от който момент е преклудирана възможността на дружеството да иска възстановяване на недължимо платени суми за ТБО за 2014 г. Предвид гореизложените съображения правилно съдът е отменил оспорения АПВ, като издаден в противоречие с материалния и процесуалния закон и е върнал преписката за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуване на закона. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Неоснователна е частната жалба против определение № 4375/15.06.2021 г. по адм. д. № 8572 от 2020 г. на АС – София-град, с което решение № 2821/27.04.2021 г. постановено по същото производство е изменено в частта за разноските, като Столична Община е осъдена да заплати разноски в размер на 528 лв. Обосновано първоинстанционият съд е приел, че на жалбоподателя следва да се присъдят и разноските за банкови комисионни по извършените преводи за държавна такса и депозит за вещо лице в общ размер на 18 лв., тъй като разноските включват всички суми, които страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия в процеса. Споделят се изложените мотиви на административния съд относно липса на доказателства за договорено и платено адвокатско възнаграждение от страна на дружеството, с оглед на което правилно искането в тази част е прието за неоснователно. Видно от доказателствата по делото процесуалният представител на "Марива Сю" ЕООД е представил саморъчно попълнен бланков договор серия А 0739011 от 14.08.2020 г., в който нито е посочено договореното възнаграждение, нито е конкретизиран предмета на оказваната правна защита. Към приключване на съдебното производство съгласно представен списък са претендирани разноски за адвокатски хонорар в размер на 2400 лв., но доказателства за реалното им заплащане не са представени. Чак към момента на подаване на искането с основание чл. 248 ГПК е представен друг договор с различна дата /17.07.2020 г. / с предмет обжалване на решение № СОА20-РД28-22/10.07.2020 г. и защита пред АССГ с уговорено възнаграждение 2400 лв. В тази връзка съдът напълно възприема изложените съображения относно разноските за адвокатско възнаграждение, предвид което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в настоящото производство в полза на ответника следва да се присъдят разноски за адвокат в размер на 2200 лв. платени в брой, в доказателство на което е представен бланков договор за правна защита и съдействие серия А 0739019 /л. 26/. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,