Решение № 15876 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5824/2018 г.

Решение № 15876 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5824/2018 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на М. Х., чрез проц. представител адв. Георгиев, против решение № 142/29.03.2018 г., постановено по адм. дело № 25/2018 г. по описа на Административен съд С.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от М. Х. срещу заповед № 373 з-44/31.01.2018 г. по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП на началника на РУ към ОДМВР- С., РУ гр. Ч., с която му е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца" за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП- управление на автомобил след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта 1, 56 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство "Алкотест дрегер 7510". Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразен извод, че са изпълнени предпоставките по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП за прилагане на оспорената принудителна административна мярка "отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца". Мярката е нормативно предвидена като съответстваща на нарушението "управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда". По делото не се спори, че на 31.01.2018 г. М. Х. е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта 1, 56 на хиляда. Следователно към момента на издаване на обжалваната заповед мярката е наложена законосъобразно. Не се споделя възражението на касатора за неправилност на съдебния акт във връзка с поставения въпрос за неосигурен преводач на чужденеца от гръцки език. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 2 АПК лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг, посочен от тях език. В тези случаи се назначава преводач. По делото е установено, че в хода на проверката от контролните органи е осъществен превод от гръцки гражданин, владеещ български език. Освен това обжалваната заповед, АУАН и НП съдържат изрично отбелязване, че при съставянето съдържанието им е преведено от преводач, като същите са подписани М. Х. без възражения. Поради това не може да се приеме, че водачът не е разбрал същността на извършеното от него нарушение. Във връзка с изложеното в касационната жалба следва да се посочи, че наложената ПАМ не е наказание и следва да се разграничава от наказанието, което не се налага с административен акт. Производството по жалба срещу наказателното постановление не е преюдициално спрямо производството по жалба срещу наложената ПАМ, дори и в хипотеза на едно нарушение. Поради това не е налице нарушение на изискването на чл. 17 ЗАНН. С оглед изложеното, не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,