Решение № 14308 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10025/2014 г.

Решение № 14308 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10025/2014 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Борис Любенов Попов от с. Герман, чрез адв. Занев като процесуален представител, против решение № 3503 от 26.05.2014 г., постановено по адм. дело № 8517/2013 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му. Касаторът претендира присъждане на направените за тази инстанция разноски. Ответниците - изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) - София и район "Панчарево" - Столична община не вземат становище. Ответниците - Георги Иванов Георгиев, Александър Иванов Асенов, Ивайло Иванов Асенов, тримата чрез адв. Дъров като процесуален представител, Марина Иванова Георгиева и Мария Иванова Симова изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците Георги Иванов Георгиев, Александър Иванов Асенов и Ивайло Иванов Асенов претендират разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е заповед № КД-14-57/23.04.13 г., с която изпълнителният директор на АГКК - София на основаие чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) е одобрил изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Герман, район "Панчарево", одобрени със заповед № РД-18-37/04.07.2011 г., в частта относно промяната на границата между имоти с идентификатори 14831.6501.638 и 14831.6501.1031. Заповедта е издадена в изпълнение на влязло в сила решение № 4323 от 24.07.2012 г. по адм. дело № 8449/2011 г. на Административен съд София-град. За да отмени оспорената пред него заповед, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимите материалноправни норми. Обосновал е извод, че е налице визираното в заповедта правно основание, но същата не съответства на дадените с отменителното решение по адм. дело № 8449/2011 г. на Административен съд София-град указания, тъй като границата между двата поземлени имота не е съобразена със съществуващата на място ограда, в какъвто смисъл е приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза. Обжалваното решение е правилно по следните съображения: Няма спор, че със заповед № РД-18-37/04.07.2011 г. изпълнителният директор на АГКК - София на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР е одобрил кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на с. Герман, район "Панчарево" - Столична община. По оспорване на Георги Иванов Георгиев, Александър Иванов Асенов и Ивайло Иванов Асенов срещу тази заповед в частта относно имоти с идентификатори 14831.6501.638 и 14831.6501.1031 е образувано производство по адм. дело № 8449/2011 г. на Административен съд София - град, с решението по което актът е отменен в обжалваната му част и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Това решение е влязло в законна сила на 25.08.2012 г. Оспорената в настоящето производство заповед № КД-14-57/23.04.13 г. е издадена в изпълнение на влязлото в сила решение по посоченото административно дело. При отменена кадастрална карта в частта на имоти с идентификатори 14831.6501.638 и 14831.6501.1031 и върната преписка за изработване на кадастралната карта в тази отменена част съобразно указанията по влязлото в сила съдебно решение, административният орган е следвало да издаде новия административен акт на основанието по чл. 49, ал. 1 ЗКИР. Това е така, защото след отмяната й в частта на двата поземлени имоти кадастрална карта липсва и новото административно производство се провежда именно поради отмяната на първоначално одобрената в частта на тези имоти кадастрална карта. Разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР, посочена като правно основание в оспорената заповед, визира предпоставките за изменение на действащи, влезли в сила кадастрална карта и кадастрален регистър и е неприложима в настоящия случай. Независимо че административният орган е издал заповед при неправилно вписаното правно основание, вместо това по чл. 49, ал. 1 ЗКИР, и е провел процедурата по чл. 53 ЗКИР, обжалваната заповед макар и постановена при нарушение във формата и на административнопроизводствените правила, не е незаконосъобразна поради наличието на тези констатирани пороци. Те не са от категорията съществените. При съобразяване с фактическите основания за издаване на оспорения акт, съдът е достигнал до правилното заключение за постановяването му в противоречие с материалния закон. С влязлото в сила съдебно решение, послужило като основание за издаване на оспорената заповед, Административен съд София-град е дал указания за спазване на приоритетно установения критерий в чл. 14 от Наредба № 3, а именно границата между двата имота да бъде нанесена по материализираната на място ограда. Изводът на съда за материална незаконосъобразност на оспорения акт е направен въз основа на приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно - техническата експертиза, съгласно което границата между двата поземлени имота не е нанесена по съществуващата на място ограда, т. е. не съвпада с указанията по влязлото в сила решение по адм. дело № 8449/2011 г. на Административен съд София-град. По тези съображения, а не по изложените от първоинстанционния съд мотиви за незаконосъобразност на заповедта на посоченото в нея правно основание по чл. 53 ЗКИР, съдебният акт като краен резултат е правилен. Възражението в касационната жалба за неправилно посочено в мотивите на обжалваното решение становище на касационния жалбоподател по оспорването не се отразява на правния извод на съда за основателност на жалбата. Твърдението на касатора, че поставената между двата имота ограда е преместена от ответниците - физически лица след одобряване на кадастралната карта със заповед № РД-18-37/04.07.2011 г. е следвало да се наведе и да бъде установено в производството по оспорването й, което е приключило с влязло в сила съдебно решение, а не в настоящото производство с предмет административен акт, издаден въз основа на това влязло в сила решение. Касационният довод за незаконосъобразност на съдебния акт поради наличието на висящ спор по гражданско дело № 4928/2912 г. на СРС, е неоснователен. Този имуществен спор между касационния жалбоподател и ответниците Георги Иванов Георгиев, Александър Иванов Асенов и Ивайло Иванов Асенов няма отношение към законосъобразността на административния акт за одобряване на кадастралната карта в частта на двата процесни имота. Разрешаването му с влязъл в сила съдебен акт би било основание за изменение на кадастралната карта по реда и при условията на чл. 54 ЗКИР. По изложените съображения и при извършената по чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което решението следва да бъде оставено в сила. При този резултат претенцията на ответниците Георги Иванов Георгиев, Александър Иванов Асенов и Ивайло Иванов Асенов за разноски е основателна и следва да се уважи. Касаторът следва да бъде осъден да им заплати по 666 лв. за всеки от тях, съставляващи реално заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението на процесуалния представител на касатора за неговата прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, е неоснователно. Като съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото, както и размера на възнаграждението, определено в незначителна степен над минималното, предвидено в нормата на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размера на адвокатските възнаграждения за дела по ЗКИР за процесуално представителство и защита за една инстанция, настоящият съдебен състав приема, че същото не е прекомерно. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,