Решение № 8351 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13724/2018 г.

Решение № 8351 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13724/2018 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на И. Хаджимустафа срещу решение № 407/28.09.2018 г. по адм. д. № 629/2017 г. на Административен съд - Велико Търново. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба -кметът на община Велико Търново чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна. Ответницата по касационната жалба-Ш. Хаджиева не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № РД 22-1269/24.07.2017 г. на кмета на Община Велико Търново, с която на основание чл. 224а, ал. 1 ЗУТ е спряно изпълнението на строеж "Навес в южна посока към съществуваща страда" гр. Велико Търново и забранен достъпът до него, като строежът е разположен в имот УПИ XI-2713 с индификатор 10447.504.407 по КК и КР на гр. ВеликоТърново. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи за наличие на строеж, който е незаконен и за липса на предпоставките за търпимост на установения като незаконен строеж. Според съда заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните и материални норми и е в съответствие с целта на закона. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че строежът представлява едноскатен навес в южна посока към съществуваща двуетажна сграда. Изпълнен от дървена конструкция от колони, стоици и ребра с дъсчена обшивка с покривно хидроизолационно фолио /покривно покритие не е изпълнено/. Към датата на съставяне на констативни актове актове № ВТ-2199-448/22.06.2017 г. и ВТ-2203-452/22.06.2017 г., съставени от работна група на Община Велико Търново строежът е съществувал във вид, технически характеристики и степен на завършеност на СМР, подробно описани в цитираните актове. Към датата на огледа от вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза, строежът съществува като напълно завършен, с изградена конструкция, състояние и степен на завършеност-изпълнена е дървена обшивка, като покривното покритие на навеса е изградено и изпълнено от ламарина, включително е изпълнена снегозащитна преграда. Касае е за строеж, за който следва да бъдат издадени строителни книжа. В случая такива строителни книжа липсват, което сочи, че се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Съгласно чл. 224а, ал. 1 ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед спира изпълнението и забранява достъпа до строеж или до част от строеж от четвърта до шеста категория с нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 1. Поради наличието на установен незаконен строеж се налага спиране на изпълнението му и забрана за достъпа до строежа, което е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената. Настоящата инстанция споделя и извода на решаващия съд, че в случая не се касае за текущ ремонт, нито за някое друго изключение по чл. 151 ЗУТ, а за изцяло нов строеж. С оглед времеизвършването на строежа след 2010 г. - имотът е придобит от касатора през 2010 г., следователно строежът не е търпим по смисъла на пар. 16 и пар. 127 ПЗРЗУТ и подлежи на забрана на достъпа до него и забрана за ползване, тъй като е незаконен. Предвид изложеното, като е приел, че заповедта е валиден и законосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми, като е указал на касатора да ангажира доказателства да твърдените от него факти в жалбата и правилно е разпределил доказателствената тежест между страните. Обжалваното решение не страда от твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на община Велико Търново следва да се присъдят своевременно претендираните разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,