Решение № 5104 от 15.5.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от Българска народна банка и Т. Бориславова срещу решение 2322 от 08.04.2022 г., постановено по адм. д. 13365/2017 г. по описа на Административен съд - София-град. Касаторът Българска народна банка (БНБ), чрез пълномощника си юрисконсулт Стоянов, обжалва решението, в частта с която е осъдена да заплати на Т. Бориславова обезщетение за имуществени вреди, в размер на 4143, 76 лв. претърпени в периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., представляващи законната лихва върху главница от 196 000 лева - размер на заплатения гарантиран депозит, в резултат на бездействие на БНБ за изпълнение на задължение, пряко произтичащо от правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в Корпоративна търговска банка АД в срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната му част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска съдебното решение в оспорваната част да бъде отменено. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба подадена от Т. Бориславова. Претендира разноски за настоящата инстанция. Т. Бориславова обжалва решението в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея иск против БНБ, за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, в размер на 2000 лв., като част от сумата 27 689,78 лв., представляваща разликата между размера на вложения от нея в Корпоративна търговска банка АД и изплатения и гарантиран депозит от Фонда за гарантиране на влоговете в банки, в размер от 196 000 лв., в частта с която е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за забавено изплащане на гарантирания депозит за размера над 4 143, 76 лв. до претендираната сума от 8 627, 96 лв., както и в частта, с която е осъдена да заплати на ответника разноски по делото. Развива съображения за неправилност на съдебното решение в оспорените му части, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му в обжалваните части и постановяване на решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат изцяло уважени. Бориславова не депозира становище по касационната жалба на БНБ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания и след осъществяване на вменената му от закона служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, за които съдебният акт, в обжалваните му части, е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата на БНБ е неоснователна, а жалбата на Бориславова е частично основателна. Производството пред Административен съд - София-град се е развило по предявените от Т. Бориславова срещу БНБ обективно съединени искове: 1. за сумата от 8 627,96 лв., представляваща законната лихва за забава за периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г. върху главница от 196 000 лв. - размера на заплатения гарантиран депозит и 2. сумата от 2000 лв., представляваща част от сумата 27 689,78 лв., явяваща се разликата между размера на вложения в Корпоративна търговска банка АД (КТБ АД) (в несъстоятелност) и изплатения и гарантиран депозит от Фонда за гарантиране на влоговете в банки, в размер от 196 000 лв. Вредите се основават на неправомерни действия на БНБ, изразяващи се в нарушаване на норми с директен ефект от Общностното право, алтернативно от бездействието на БНБ по осъществяване на функциите на ефективен банков надзор. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, в размер на 2000 лв., част от сумата в размер на 27 689,78 лв., като неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат съдът е приел, че неплатежоспособността на КТБ АД (в несъстоятелност) произтича от управлението на банката, а не от дейността на надзорния орган БНБ. Съдът приел, че не се установяват незаконосъобразни бездействия на ответника произтичащи от неприлагане на националното законодателство и правото на Европейския съюз от които да произтича в пряка причинна връзка твърдяната вреда. Първоинстанционният съд е обосновал извод, че не са налице вреди и с оглед обстоятелството, че вземането на ищцата към КТБ АД (в несъстоятелност) не е погасено, същото е прието и по него е получила частични плащания. С решението си Административен съд - София-град приел за основателен вторият обективно съединен иск, но в размер за сумата от 4 143,76 лв., за претърпени вреди в периода 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. в който размер го е уважил, като го е отхвърлил в останалата му част над уважения размер до пълния предявен размер от 8627,96 лв. и за периодите от 30.06.2014 г. до 25.07.2014 г. и от 06.11.2014 г. до 04.12.2014 г.. За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице законовите предпоставки на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) незаконосъобразно бездействие за изпълнение на задължение, пряко произтичащо от правото на ЕС, реално претърпени вреди в периода 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. и причинноследствена връзка между вредите и установеното незаконосъобразно бездействие. По делото е приета и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза. Съобразно този изход на спора съдът е осъдил ищцата да заплати на БНБ юрисконсултско възнаграждение, в размер на 200 лв. и разноски по делото, в размер на 300 лв. Решението е валидно, допустимо и частично неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е доказано наличието на отменен, като незаконосъобразен акт, да е установено незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица при изпълнение на административната им дейност, и реално причинена вреда, произтичаща в пряка причинна връзка с акта, действието или бездействието. Отсъствието на която и да е от кумулативно изискуемите предпоставки води до отхвърляне на иска, като неоснователен Установено е от доказателствата по делото и не е спорно, че ищцата е имала Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при условията на безсрочен депозит Евролев с валутна клауза, като видно от представеното писмо от КТБ АД (в несъстоятелност), както към 20.06.2014 г., така и към 30.06.2014 г. депозитът на ищцата е възлизал на 215 619,26 лв. С решение 73 от 20.06.2014 г. Управителният съвет на БНБ поставя КТБ АД под специален надзор за срок от три месеца; на 06.11.2014 г. БНБ отнема лиценза на КТБ АД; на 04.12.2014 г. Фондът за гарантиране на влоговете в банките започва изплащане на гарантираните влогове и гарантираният размер от влога на ищцата е изплатен. При установената по делото фактическа обстановка е прието в обжалваното решение, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, в размер на 2000 лв., част от сумата в размер на 27 689,78 лв., е неоснователен. Исковата претенция се основава на твърдения за неосъществен достатъчен надзор от страна на БНБ за спазване на изискванията за ликвидност основан на разпоредби от Закона за кредитните институции, за формални надзорни действия и неизвършени фактически действия и бездействие на БНБ при упражняване на административна дейност, а с постановяване на решението на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ АД за ищцата са настъпили тежки последици, което било в нарушение на нейните имуществени права, защитени от разпоредби на закона. Правилно е прието в обжалваното решение, че по делото не са установени фактически действия и бездействия на ответника рефлектиращи върху невъзможността ищцата да получи вложени в КТБ АД парични средства. Отговорността на държавата за обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ произтича от незаконосъобразен акт, действие или бездействие от орган или длъжностно лице. В случая не се оспорва предприемането на мерки за надзор над банката, в която има вложения ищцата, а се твърди неговата непълнота и неефективност, които обстоятелства съдът не е компетентен да преценява в производството по чл. 203 от АПК, защото са в рамките на предвидената по закон оперативна самостоятелност на органа. В съответствие с установеното по делото е прието също, че не е настъпила и вреда в посочения в исковата молба размер, при положение, че вземането на ищцата е прието в производството по несъстоятелност, към което ответника няма отношение и същото подлежи на удовлетворяване по предвидения от закона ред. В касационната жалба не е развит нито един довод за несъответствие на решението със закона в тази му част. При установената по делото фактическа обстановка съответен на закона е изводът на първоинстанционния съд за частична основателност на предявения от ищцата иск за обезщетение на претърпени вреди, произтичащи от несвоевременно изплащане на гарантирания размер на вложенията и в КТБ АД (в несъстоятелност). Искът за вреди се основава на неприлагане от страна на БНБ на разпоредбата на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 относно схемите за гарантиране на депозити, която разпоредба за целия исков период и до 14.08.2015 г. не е била транспонирана в националното ни законодателство, гласяща: неналичен депозит" означава депозит, който е дължим и платим, но не е бил платен от кредитна институция, съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато е налице едно от следните обстоятелства: i) съответните компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и, че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; компетентните органи установяват това колкото е възможно по-скоро и във всеки случай не по-късно от пет работни дни след като са се уверили за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми. С оглед задължителната и директно приложима на територията на Република България в случая разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 (Директивата) БНБ в качеството си на надзорен по отношение КТБ орган е дължал активно действие, изразяващо се в преценка и обявяване на депозитите в КТБ за неналични депозити, от който момент текат и императивните срокове, разписани в Директивата, за изплащането им в гарантираните от същата максимални размери. В случая е налице незаконосъобразно бездействие да се изпълни дефинирано в закон в намиращата пряко приложение и ползващата се с директен ефект разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директивата задължение на БНБ по обявяване неналичност на депозитите в КТБ. Още на 20.06.2014г. (датата, на която БНБ е поставила КТБ под специален надзор) ответникът се позовава на изчерпване на ликвидните средства на КТБ АД, т.е. още на тази дата БНБ е следвало да обяви неналичност на депозитите в КТБ АД, от която дата следва да се определи и първият възможен достъп на вложителите до гарантирания размер на депозитите им. БНБ не може да бъде оправдана за това, че не е приложила норма на правото на ЕС с директен ефект, само защото Директивата не е била правилно транспонирана и съответно БНБ не е била изрично определена от българския законодател за съответния компетентен орган. В случая, постановявайки Решение 73/20.06.2014 г. за поставяне на КТБ АД под специален надзор, БНБ е разполагала с необходимите факти, основаващи извод за неналичност на депозитите по смисъла на чл. 1, § 3 буква i от Директивата, тъй като взема решение за преустановяването на достъпа до депозитите в нея по причини, пряко свързани с финансовото положение на банката. Не е спорно, че към 20.06.2014 г. КТБ АД не само не е изпълнила вече подадени заявки за плащане, но и всички вложители са били лишени от възможността изобщо да правят заявки за изплащане на депозитите си. Видно от решението на УС на БНБ КТБ АД не е била в състояние да приема заявки и да изплаща дължимите и платими депозити. Въпреки това решение за обявяване неналичност не е взето. Едва на 06.11.2014 г. със свое решение БНБ отнема лиценза на КТБ АД, на който акт се основава последвалото изплащане на гарантирания размер на депозитите от 04.12.2014 г. при приложението на чл. 23, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (отм.). Следва да се вземат предвид и решения на Съда на Европейския съюз по дело С-571/16 и С-501/18, постановени по преюдициални запитвания по дела със сходен предмет. Така съгласно Решение С-571/16 член 1, точка 3 и член 10, параграф 1 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат, от една страна, национално законодателство, съгласно което установяването на неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга страна, отклоняване от предвидените от тези разпоредби срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по съображение, че е необходимо кредитната институция да бъде поставена под специален надзор, както и че член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, има директен ефект и представлява правна норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на вложителите да предявяват искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите. За да се задейства схемата за гарантиране на депозитите, Директива 94/19/ЕО предвижда процедура само от три стъпки: 1) компетентният орган се уверява, че депозит, който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна институция; 2) в рамките на пет работни дни след това заключение, компетентният орган трябва да определи дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити, които са дължими и платими и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; 3) схемата за гарантиране на депозити трябва да е в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите в рамките на 20 работни дни, след като компетентният орган е взел своето решение. Обстоятелството, че ЗГВБ /отм./ обвързва началото на срока от 20 работни дни за изплащане на гарантираните депозити с решението за отнемане на лиценза на кредитната институция е ирелевантно, тъй като, както е приел СЕС в т. 1 от диспозитива на решението по дело С-571/16, разпоредбите на чл. 1, § 3 и чл. 10, § 1 от Директива 94/19/ЕО не допускат национално законодателство, което се отклонява от сроковете за установяване неналичността и за изплащане на депозитите. Изискванията на директивата са да не се възпрепятства бързото изплащане като удължаване на императивните срокове може да се извършва само при изключителни обстоятелства. Налице е в случая неизпълнение на парично задължение, основаващо търсените вреди от забавено плащане, в размер основан на законната лихва върху дължимата сума за периода на забава. В настоящият случай, вредата за ищцата се изразява в пропуснатата полза от невъзможността за ползване на паричния капитал от 196 000 лева. Срокът от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, буква i от Директива 94/19, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ АД под надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент действително БНБ е в нарушение на посочената разпоредба, но постановяването на акт, с който се установява неналичността на депозитите, не е достатъчно условие за започване на тяхното изплащане, а се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити, съответно започва да тече срокът за изплащане. По арг. чл. 23, ал. 5 от ЗГВБ, при вземане на дължимото се решение по чл. 1, §3 i) в петдневния срок т.е. най-късно на 27.06.2014 г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден - 26.07.2014 г., ищцата започва да търпи реални вреди, поради неизплащане гарантирания размер на депозита. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ АД и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита на ищцата липсва основание за обезщетение. Поради това периодът, за който се дължи обезщетение е 26.07.2014 г. 05.11 2014 г. Неоснователни са доводите на касатора БНБ за липса на претърпени вреди, поради това, че на ищцата е начислявана договорна лихва от КТБ АД. В хода на производството по делото БНБ е формирала изрично възражение, че до датата на изплащане на гарантирания размер на влоговете, КТБ АД е начислявала договорна лихва върху депозита на ищцата, съответно, че в изплатения й размер от 196 000 лева, е включена както главница, така и договорна лихва за периода 30.06.2014 г. до 06.11.2014 г. Видно обаче от представеното по делото писмо от КТБ АД към 06.11.2014 г., когато е подадена информация към Фонда за гарантиране на влоговете в банките, наличните по сметката на Т. Бориславова парични средства представляват съвкупност от главница и капитализирани до 06.11.2014 г. лихви. Договорната лихва е начислена на различно фактическо и правно основание и не основава неоснователност на предявения иск за вреди от забавено изплащане на гарантираната сума, където размерът на законната лихва е само критерий за определяне на размера им. Неправилно съдът в обжалваното решение е присъдил обезщетение в размер от 4 143,76 лв., определен от разликата между размера на законната лихва - 5624,38 лв. за периода 26.07.2014 г. - 05.11.2014 г. и начислената договорна лихва върху главницата от 196 000 лв., основавайки се на заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Периодът, за който се дължи обезщетение на ищцата във връзка с незаконосъобразното бездействие на БНБ е от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 година и за този период размерът на дължимото обезщетение е 5624,38 лева. В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата чл. 86 от ЗЗД, в този смисъл БНБ дължи обезщетение за периода на забавата. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Това принципно законово положение не се влияе от обстоятелството, че по вземането към КТБ АД е начислявана договорна лихва и тя е изплатена от Фонда за гарантиране на влоговете. Действително, за период, съвпадащ с исковия, по влога на кредитора от КТБ АД са начислявани договорни лихви, съгласно действащия тогава текст на чл. 4, ал. 2 от Закона за гарантиране на влоговете в банките /отм./. По естеството си договорните лихви представляват възнаградителни лихви, дължими от банката, затова че определена парична сума й е предоставена за определен период. Лихвите имат характер на граждански плод на капитала. Договорната лихва е начислена върху вземането на ищцата към КТБ АД, а законната се начислява върху вземането за обезщетение към държавата. Първата има възнаградителен, а втората санкционен характер, поради което е и по-висока. Предвид гореизложеното съдът неправилно е приспаднал от определеното обезщетение договорната лихва. Ето защо решението на административния съд следва да се отмени в частта, с която е отхвърлена претенцията на ищцата за сумата от 4 143,76 лв. до 5624,38 лв. Неправилно е решението и в частта му, с която ищцата е осъдена да заплати на ответника по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ (в редакцията съгласно изм. и доп., публ. ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.) е неприложима в конкретния случай, доколкото съгласно § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ, този закон се прилага за предявени искови молби, подадени след влизането му в сила, а исковата молба е подадена преди това на 05.12.2017 г. Приложимата правна уредба - чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ (в относимата редакция) не предвижда ищецът да дължи на ответника заплащане на разноски и възнаграждение за процесуално представителство, поради което неправилно съдът е приел, че е налице основание на БНБ да бъдат присъдени такива. При този изход на спора, претенцията на Българска народна банка за присъждане на разноски е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение