Решение № 12387 от 3.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7267/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Надзорния съвет (НС) на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез процесуален представител юрисконсулт в отдел Правно и административно осигуряване на дейността А. Талева, срещу Решение 774/15.04.2021г., постановено по адм. дело 2366/2020г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменено по жалба на Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) Парк Хоспитал ЕООД Решение РД-НС-04-50/13.05.2020г. на НС на НЗОК, в частта му по т. 32. Наведените в жалбата възражения относно неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Развити са съображения, че първоинстанционният съд е разгледал недопустима жалба, като е приел Решение РД-НС-04-50/13.05.2020г. на НС на НЗОК за индивидуален административен акт, поради което постановеното решение е недопустимо и неправилно. Обективирано е искане за обезсилване на първоинстанционното решение, като постановено по недопустима жалба, алтернативно неговата отмяна като неправилно. Въведена е претенция за присъждане на съдебните разноски за двете съдебни инстанции, включително на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът МБАЛ Парк Хоспитал ЕООД не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Намира, че в конкретния случай неправилно първоинстанционният съд е приел, че за лечебното заведение за болнична помощ, на което е отказано сключването на договор с РЗОК, е налице правен интерес от оспорване. Приема, че адресат на същия са районните здравноосигурителни каси. Върховният административен съд шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решенето е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършена преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение РД-НС-04-50/13.05.2020г. на Надзорния съвет на Национална здравноосигурителна каса, в частта му по т. 32. Административното производство по издаване на оспорения административен акт е започнало по направено от МБАЛ Парк Хоспитал ЕООД искане до НС на НЗОК, чрез РЗОК Пловдив, обективирано в писмо с вх. 29-02-50-8/10.02.2020г. по описа на РЗОК Пловдив, във връзка с подадено Заявление ЗД-02-42/30.01.2020г. за сключване на договор с НЗОК за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки /КП/ и амбулаторни процедури /АПр/, при условията на § 7, ал. 2, т. 2 от ПЗР на НРД за МД за 2020-2022г. Посоченото писмо с вх. 29-02-50-8/10.02.2020г. е изпратено до НС на НЗОК от Директора на РЗОК Пловдив, ведно с негово Мотивирано становище с изх. 35-00-481/25.02.2021г., в което е изразено несъгласие да се сключи договор с МБАЛ Парк Хоспитал ЕООД за новите дейности заявени от лечебното заведение. Към административната преписка по издаване на оспорения административен акт са представени и: 1. Докладна записка вх. 21-01-749/12.03.2020г. на Директора на дирекция ММДДД, касаеща общо постъпилите искания за прилагане на § 7, ал. 2, т. 2 от ПЗР на НРД за МД за 2020-2022г.. Към нея е представен и списък на лечебните заведения заявили нови дейности по § 7, ал. 2, т. 2 от ПЗР на НРД за МД за 2020-2022г. Становището касаещо МБАЛ Парк Хоспитал ЕООД е в смисъл, че броят на заявените нови дейности и тяхното естество предполага надхвърляне на утвърдените стойности по чл. 4, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2020г. и 2. Докладна записка с вх. НС-01-00-93/27.04.2020г. на Управителя на НЗОК до Председателя и членовете на НС на НЗОК. Въпросната докладна записка не съдържа никакви констатации по отношение на лечебното заведение жалбоподател. При тази фактическа обстановка, на основание чл. 15, ал. 1 , т. 5 от Закона за здравното осигуряване, е постановено Решение РД-НС-04-50/13.05.2020г. на НС на НЗОК, с което не се разрешава сключването на договор с НЗОК за болнична медицинска помощ за изпълнение на клинични пътеки по Приложение 17 и/или амбулаторни процедури по Приложение 19 на НРД за МД между НЗОК и Българския лекарски съюз за 2020 2022г. на множество лечебни заведения, сред които по т. 32 е МБАЛ Парк Хоспитал ЕООД по заявените КП и АПр. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба Административен съд Пловдив обосновава извод за незаконосъобразност на оспорения пред него акт. Първоинстанционният съд намира оспореното Решение РД-НС-04-50/13.05.2020г. на НС на НЗОК за незаконосъобразен административен акт, издаден при неспазване на установената форма, поради непосочване на фактическите и правни основания, както и липса на мотиви за издаване на акта, съставляващи задължителни реквизити по смисъла на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК. Върховният административен съд шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане, на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран съд. Неоснователна е тезата на касатора, че процесното решение не съставлява индивидуален административен акт, а е издаден в хода на административното производство и не подлежи на самостоятелно обжалване. Въпросът досежно характера на оспорения акт е разрешен с влязло в сила Определение 1657/09.02.2021г., постановено по адм. дело 12296/2020г. на ВАС, шесто отделение. В горния съдебен акт е изведено, че с измененията в чл. 15, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване и приемането на нормативната уредба на административния договор на законово ниво е въведена възможността посочената финансова рамка, в чиито граници се осъществява изпълнението на медицинските дейности, да бъде предмет на издаваните от НС на НЗОК административни актове, а не само на сключените с изпълнителите административни договори. Следователно след проведените законови изменения, изпълнението на тази финансова рамка става задължително не на основание сключения договор, а по силата на издадения индивидуален административен акт, поради което това решение има пряко (директно) действие в правната сфера на жалбоподателя, а негови адресати, освен РЗОК и управителят на НЗОК, са и съответните изпълнители на медицинска помощ. Решението на НС на НЗОК съдържа отделни властнически волеизявления по отношение на всяко лечебно заведение, инкорпорирани в един акт, т. е. обективира сбор от индивидуални административни актове и в това му битие подлежи на пряк съдебен контрол за законосъобразност от конкретния адресат, чиято правна сфера се засяга неблагоприятно. МБАЛ Парк Хоспитал ЕООД, с. Браниполе, област Пловдив в качеството й на юридическо лице, чиито имуществени права и законни интереси са непосредствено засегнати от приетия административен акт има правен интерес от оспорване на решението на НС на НЗОК в обжалваната част. Горният извод е в съответствие и с установената практика на Върховния административен съд, обективирана в Определение 14854/01.12.2020г. по адм. дело 8288/2020г. на ВАС, шесто отделение и Определение 809/21.01.2021г. по адм. дело 238/2021г. на ВАС, шесто отделение. В хода на производството пред Административен съд Пловдив, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебна проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, релевиращо нарушение от първоинстанционния съд на производственото правило за преценка на събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд обосновано намира обжалвания акт за немотивиран по отношение на наличието на изискуемите законоустановени изисквания - материалноправни предпоставки и издаден при липсата на фактически установявания, подкрепени с доказателства относно релевантните факти и обстоятелства към конкретно заявеното искане от 30.01.2021г. за сключване на договор с НЗОК за оказване на болнична медицинска помощ по КП и АПр, в условията на § 7, ал. 2, т. 2 от ПЗР на НРД за МД за 2020-2022г. Съгласно разпоредбата на § 7, ал. 2, т. 2 от ПЗР на НРД за МД за 2020 -2022г., лечебните заведения, сключили договор през 2019г. при условията и по ред на НРД за медицинските дейности за 2018г. и анексите към него, не може през 2020г. да сключват с НЗОК договори или допълнителни споразумения за дейности по нови КП, АПр и КПр спрямо договореното от съответното лечебно заведение през 2019г., освен когато: тези клинични пътеки, амбулаторни процедури и клинични процедури не са изпълнявани на територията на съответната РЗОК или с дейностите по новите КП, АПр и КПр не се надхвърлят утвърдените стойности по чл. 4, ал. 1, т. 1, б. б от ЗБНЗОК за 2020г. за съответния изпълнител на БМП по решение на Надзорния съвет на НЗОК. В конкретния случай от органа не са изложени фактически и правни основания, обуславящи приетото решение, въпреки установеното изискване. В тази насока не става ясно по какъв начин Директорът на дирекция ММДДД е стигнал до извода, че Броят на заявените нови дейности и тяхното естество предполага надхвърляне на утвърдените стойности по чл. 4, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2020г. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта и заинтересованите лица да узнаят за характера и същността на фактите, обосновали приложението на конкретната правна норма. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол, поради което представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. В същия смисъл е Тълкувателно решение 4/22.04.2004г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело 4 / 2002г. На следващо място и във връзка със задължението на касационната инстанция по чл. 218, ал. 1 АПК да провери дали е налице твърдяната в касационната жалба необоснованост, следва да се посочи, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд състав на шесто отделение,