Решение № 13772 от 26.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9770/2011 г.

Решение № 13772 от 26.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9770/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Тайсир Хусейн Рамадан, гражданин на Ирак, против решение № 9138 от 23.06.2011 г., постановено по адм. дело № 16192/2010 г. на Върховния административен съд - трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 520/06.12.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че изводът на съда за липса на предпоставките на чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут е необоснован и неправилен, и в противоречие с чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. Представителят на ДАБ поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема за установено следното: С обжалваното решение, тричленният състав на Върховния административен съд - трето отделение, е отхвърлил жалбата на Тайсир Рамадан, гражданин на Ирак, против посоченото по-горе решение, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4, вр. чл. 8 и 9 ЗУБ и е прието, че лицето може да бъде върнато в Ирак, която за него е сигурна страна на произход. Съдът е посочил, че изложените причини в бежанската история, свързани с желанието му да работи в България, не са основание да се приеме, че кандидатът отговаря на изискванията на чл. 8 и 9 от ЗУБ. След като е анализирал бежанската история на жалбоподателя, тричленният състав е приел, че не са налице изискванията на чл. 8, ал. 1, 4 и 5 ЗУБ, тъй като не се установявал наличие на основателен страх или непосредствена опасност за нарушаване на основни права. В тази връзка, съдът е посочил, че прави впечатление развитието в обстоятелствата, подържани от жалбоподателя пред административния орган и в последствие пред съда в подадената от него жалба, че никъде по време на интервютата не е посочил, че се е завръщал в Ирак след двумесечно пребиваване в Сирия, както и че по време на отвличането е бил бит и измъчван по различни начини - с пръчки и тръби. Направен е извод в решението, че трудно обяснимо било, че след множество заплахи, отвличане, физическо малтретиране, стрелба, опит за покушение чрез взрив, случили се в периода 2006 - 2008 г. чужденеца е напуснал мотивиран от убийството на негов братовчед през 2006 г. По отношение на отказа за предоставяне на хуманитарен статут, първоинстанционният съд е приел, че не са налице условията на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, защото данни за подробно описаните посегателства към личността на Тайсир Рамадан към момента на постановяване на административния акт не били налице. Така постановеното решение е правилно. Предвид установените по делото факти и обстоятелства, изведени от обясненията на лицето, търсещо закрила Тайсир Рамадан, съпоставени с данните от справка вх. номер 2122 при ДАБ № 2122/20.07.2008 г., изпратена от Министерството на външните работи относно обстановката в Ирак, изводите на първоинстанционния съд са обосновани и правилни. От обясненията на кандидата е установено, че същият е напуснал легално страната си на произход. Самият жалбоподател е твърдял пред административния орган и съда, че не е политически ангажиран, не е арестуван и преследван от официалните власти. Правилно е прието от административния орган и първоинстанционния съд, че бежанската история на кандидата не се обхваща от чл. 8 и 9 на ЗУБ. Установените обстоятелства и наведените доводи от кандидата във връзка с исканите видове закрила, не обосновават наличие на предпоставките за предоставяне на такава закрила. Неоснователни са доводите за нарушение на материалния закон, поддържани като касационно основание за отмяна на решението. Съдът е обсъдил фактическите обстоятелства по казуса, като въз основа на тях е направил обоснован правен извод. От доказателствата не може да се приеме обоснован извод за наличие на ситуация на въоръжен конфликт по смисъла на международното право. Поради това и приетото, че чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ не може да се приложи, е правилно. Съгласно тази норма хуманитарен статут се предоставя, когато в държавата си е бил изложен на тежки и лични заплахи срещу живота и личността като гражданско лице в случай на въоръжен конфликт. При липсата на ситуация на въоръжен конфликт, което е един от елементите на състава, не може да се приеме, че са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Относно основанията по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, с оглед тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО дадено с решение от 17.02.2009 г. по дело № С-456/2007 г. на СЕС Люксембург, настоящият петчленен състав намира, че те не са налице. В случая се има предвид наличие на въоръжен конфликт, при който безогледното насилие представлява такова ниво, че съществуват сериозни основания да се счита, че цивилното лице, върнато в страната поради факта на присъствието си се излага на реална опасност да претърпи заплахите за живота и личността. В настоящият казус тези обстоятелства не са налице. Освен това в посоченото решение е дадена възможност да се прецени ситуацията във всеки случай, а не да се прилага без да се обсъдят конкретните факти. Самото пребиваване на територията не може да се приеме като предпоставка да се упражни насилие спрямо лицето или наличие на данни за подобряване на ситуацията и наличие на отделни инциденти, без да бъдат част от въоръжен конфликт. Правилно е приложен материалния закон при постановяване на решението. Не са налице касационни основания за отмяната му, поради което решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на първа колегия,