Решение № 12571 от 12.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3275/2020 г.

Решение № 12571 от 12.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3275/2020 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "О и О" ЕООД моли да бъде отменено решение № 533/10.01.2020 г. по адм. д. № 311/2019 г. на Административен съд – С. З., с което е отхвърлена жалбата против акт за установяване на задължение по декларация № 47451/25.11.2014 г. на старши инспектор в отдел "МДТ"-Община С. З. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против акта да бъде уважена поради изтекла погасителна давност. Моли да бъдат присъдени разноски за две инстанции. Ако жалбата бъде отхвърлена моли да бъде поправена допусната очевидна фактическа грешка в решението в частта за разноските. Ответникът по касационната жалба Началник отдел "МДТ" при Община С. З. по съображения в писмено становище моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции. Поддържа, че не са доказани разноски за адвокатско възнаграждение, което е прекомерно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлиЛ жалбата на "О и О" ЕООД против акт за установяване на задължение по декларация № 47451/25.11.2014 г. на старши инспектор в отдел "МДТ"-Община С. З., с който са установени задължения за данък недвижими имоти с лихви и такса битови отпадъци с лихви за периода м. 9. 2010 г. – м. 12. 2014 г. в общ размер 10 345, 10 лв. В мотивите си съдът е приел, че актът е издаден служебно, тъй като от придобиването на имота на 25.08.2010 г. до издаване акта на 25.11.2014 г. не е подадена декларация за недвижимия имот по чл. 14 от ЗМДТ от дружеството собственик и не са заплащани данък върху недвижимите имоти и такса смет за имота. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определяне на задълженията на дружеството в оспорения акт. Обсъдил е доводите на жалбоподателя, които правилно е приел за неоснователни. Изводите на съда се споделят напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Правилно е преценена доказателствената стойност на представеното извлечение на регистъра на изходящата поща на общината и регистъра на издадените актове за установяване на задължения по декларация, от които е видно, че актът е издаден на 25.11.2014 г. в 15, 57 ч, като за издаване на акта са били изпращани съобщения с препоръчани писма до дружеството. Правилно съдът е приел, че от факта, че не са получени от адресата съобщенията за издаване на акта, не следва, че актът не е издаден преди изтичане на давностния срок за задълженията на дружеството. Съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или след предприемането на действия по принудително изпълнение, а според ал. 3 – от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Съдът обосновано е приел възражението за погасяване на задълженията по давност за неоснователно. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на касатора за поправка на решението в частта за разноските от касационната инстанция поради допусната очевидна фактическа грешка от административния съд е неоснователно по чл. 175, ал. 1 от АПК. По това искане административният съд следва да се произнесе след връщане на делото в административния съд. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция е основателно в размер 840, 35 лв, и е неоснователно за присъждане за първата инстанция, тъй като в решението на АС - С. З. юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция е присъдено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,