Решение № 4317 от 9.5.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от ЕТ "Грийнфючър В. Митев", срещу решение 321/22.10.2021 г. постановено по адм. дело 239/2021 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) ФК-304-0071750 от 16.08.2021 година, издадена от началника на отдел Оперативни дейности Пловдив в Главна дирекция Фискален контрол при Централно управление на Националната агенция за приходите. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи подадената жалба. Претендира се присъждане на деловодни разноски. Ответникът Началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив при ЦУ на НАП, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо, но неправилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение обаче не се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в разрез с приложимите за казуса материалноправни норми. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) ФК-304-0071750 от 16.08.2021 година, издадена от началника на отдел Оперативни дейности Пловдив в Главна дирекция Фискален контрол при Централно управление на Националната агенция за приходите. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажби, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство/фискален бон/ или чрез издаване на фискална касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност/системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен изрично посочени в закона случаи. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителна административна мярка се забранява и достъпа до обекта. Безспорно e установено извършено нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, а именно не е издаден фискален касов бон за извършена продажба на услуга атракционен превоз на двама туристи на стойност 25 лв. Установена е разлика между регистрираните суми във ФУ и фактическата наличност в касата, което е индиция за системно неизползване на касовия апарат и неотчитането на приходи. Нарушението на разпоредбата на чл. 118, ал. 1 във вр. с чл. 3 от Наредбата е установено от органите по приходите при извършена проверка, обстоятелствата от която са отразени в протокол, съставен по установения ред и форма, който се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ. Административният орган действа при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка по същество дали да наложи ПАМ или не, без значение каква е стойността на покупката, за която не е издаден касов бон. Основателни обаче са доводите на касатора за наличие на бланкетни мотиви при определяне срока на наложената ПАМ. В заповедта са посочени общи основания, които конкретизират срока, съобразно тежестта на нарушението. Прилагането на ПАМ не е в унисон с целите, регламентирани в чл. 22 ЗАНН и с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК. Според принципа за съразмерност административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В случая ПАМ е наложена за срок от 14 дни, за покупка от 25 лв., който е несъразмерен на извършеното и не е съобразен с целената превенция. Този срок ограничава правата на субектите в степен надхвърлящ преследваната от закона цел. Предвид изложеното оспореното съдебно решение е неправилно - постановено при нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което оспореният акт бъде отменен. При този изход на делото е основателно искането на касатора за присъждане на разноски, които съобразно доказателствата за тяхното извършване се констатираха в общ размер на 120 /сто и двадесет/ лв. за държавни такси. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,