Решение № 488 от 21.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 762/2008 г.

Решение № 488 от 21.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 762/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) вр. с чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Л. Д. М., И. Г. М. и Н. Г. М. са подали касационна жалба срещу решение № 416 от 17.10.2007 г.по гр.д. № 2* от 2007 г. на Благоевградския окръжен съд, с което се оставя в сила решение № 97 от 9.01.2007 г. по гр.д. № 1* от 2005 г. на Благоевградския районен съд и е отхвърлен предявеният от касаторите иск по чл. 14, ал. 4 ЗПСЗЗ. В касационната жалба се позовава на всички касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) като се прави искане за постановяване на друго по съществото на спора или за отмяната му и връщането за ново разглеждане от друг състав на въззивният съд. Ответниците Р. /Румена/ В. К. /Бачева/, А. Н. Б., Н. Н. Т., Й. С. З., К. Н. К.,Й. В. Б., В. С. Б., М. С. Б., К. С. С., Б. С. Б., С. С. Н., С. К. К. и С. К. К. не са депозирали становище по касационната жалба в даденият им срок по чл. 218д ГПК (отм.) за отговор по нея, но в съдебно заседание оспорват касационната жалба, считат, че постановеното решение е правилно и следва да се потвърди и претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба е допустима, защото е подадена от надлежни страни срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за тях, в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, който е започнал да тече на 29.10.2007 г. и е изтекъл на 29.11.2007 г., а касационната жалба е подадена на 28.11.2007 г. с вх. № 4* от същата дата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Благоевградския окръжен съд споделяйки изводите на първостепенният съд е отхвърлил предявеният иск по чл. 14, ал. 4 ЗПСЗЗ от Л. Д. М., И. Г. М. и Н. Г. М. като наследници на Г. Н. М. /у-ние за наследници № от 22.05.2003 г./ срещу Р. /Румена/ В. К. /Бачева/, А. Н. Б., Н. Н. Т., Й. С. З., К. Н. К.,Й. В. Б., В. С. Б., М. С. Б., К. С. С., Б. С. Б., С. С. Н., С. К. К. и С. К. К. като наследници по закон и по право на заместване на Й. С. Б. за земеделска земя с площ от около 2 дка, находяща се в м. "Ч" в землището на гр. С., които имот е заснет кадастрално като им. пл. № 514 от кв.23 по план на гр. ... защото е счел, че касаторите не са установили по пътя на пълното и главно доказване, че техния наследодател е придобил имота на оригинерно основание по реда на чл. 12, ал. 7 ЗПСЗЗ. Посочил е, че липсват доказателства, че преди образуването на ТКЗС г. М. да е владял имота, който е закупил с писмен договор на 16.01.1951 г. По делото са разпитани свидетели и е изслушано основното и допълнителните заключения на в.л. И. И. А., както и е приобщен значителен писмен и картен материал. Решението е правилно, но по съображения различни от изложените. Неоснователни са въведените основания в касационната жалба за порочност на решението. Благоевградския съд обстойно е анализирал доказателствения материал, изградените фактически изводи му съответстват на доказателствата и крайния резултат е законосъобразен. Заявления за възстановяване на имота в определените по закон срокове са подадени и от двете страни, като в полза на ответниците е постановено позитивно решение № А* от 7.11.2002 г. на ПК, гр. ... и е възстановен имот с площ от 448 кв. м. в строителните граници на гр. С., м. "Ч", кв.23, имот пл. № 645 като част от парцел **** по рег. план от 1964 г. Имота е възстановен в реални граници. С цитираното решение за ответниците е постановен отказ за възстановяване на овощна градина с площ от 1 193 кв. м. по причина, че върху този терен са осъществени регулационни мероприятия. Това се установява и от представеното у-ние № 112 от 31.10.2002 г. Удостоверението е оспорено, но съдържанието на същото като официален документ по реда на чл. 154, ал. 3 ГПК (отм.) е следвало да бъде опровергано от касаторите, които не са го сторили. С решение № А* от 21.11.1997 г.на ПК, гр. ... в полза на касаторите - ищци е признато правото на възстановяване на собствеността в реални граници на нива с площ от 2 000 дка, находяща се в строителните граници на гр. ..., м. "Ч" и е отказано реалното им възстановяване защото не е представено удостоверение по чл. 13, ал. 4 ППЗПСЗЗ и не е представена скица от общината. В момента за м. "Ч" е изготвен кадастрален план, в който спорния терен е заснет като им. пл. № 5* който е идентичен с парцел **** и за които и двете страни претендират собственост към минал момент. От този спорен имот, които е с площ от 940 кв. м., на ответниците е възстановена "част " от 448 кв. м., за която те твърдят, че са собственици като не са заявили претенция за собственост върху целия имот. Следователно спора за материално право касае само тези 448 кв. м. идеални части от 940 кв. м., обхващащи площта на целия имот. По делото е представен писмен договор от 16.01.1951 г. с който наследодателят на касаторите е закупил нива в м. "Ч" от И. К. Ж., която е с площ от 2000 кв. м. и която граничи със земеделска земя, собственост на В. К. В този договор ясно е посочено, че със сключването му се предава и владението. По делото без да е било спорно се подразбира, че В. К. е съпруга на Й. С. Б., който е починал преди нея. От казаното до тук е ясно че двете страни са притежавали земеделски земи в м. "Ч", които са съседни. Твърденията на ищците за липса на съвместна граница между тях са необосновани. Показанията на свидетеля Б са категорични и от тях може да се направи извод за своенето в продължителния период, в който е осъществявана фактическата власт върху земеделската земя, ползвана от Б. Този свидетел посочва и обстоятелството, че м. "Ч" е била известна още като м. "О" и "Р". Тези два имота са били заснети по картата на Водния синдикат като им. пл. № 641 и № 6* Имота с номер 641 е бил закупен от наследодателя на касаторите, а този с номер 645 е бил собственост на наследодателката на ответниците. Предвид характера на спора - положителен установителен иск, то предмета на доказване е правото на собственост на касаторите, предвид липсата на правопогасителни възражения от страна на ответниците по въведеното твърдение от ищците за собственост на бивш имот пл. № 641. Вещото лице е установило, че е налице различно координатно заснемане по картата на "В" с това заснемане което е осъществено през 1970 г.като при последното е извършено приплъзване на имотите и двата имота са застъпени с площ от около 230 кв. м., което ясно се вижда на скицата, приложена на л. 107 от първоинстанционното дело. На ответниците е възстановен част от бившия имот пл. № 6* който в момента е част от им. пл. № 5* Тази част, която им е била възстановена е била към датата на образуването на ТКЗС част от имота на наследодателката им Й. Б. Другата част от този имот с площ от около 500 кв. м. е действително част от имота, който е притежавал наследодателя на касаторите към датата на образуване на ТКЗС, но този терен не е възстановен на ответниците, поради което иска за нея е неоснователен. Прието е че иска е неоснователен защото не е установено първоначално владение на имота, което да предпостави приложението на разпоредбата на чл. 12, ал. 7 ЗПСЗЗ. Настоящия състав не споделя този извод защото счита, че владението на имота е било предадено още с подписването на договора и в тази насока следва да се кредитират показанията на свидетелката А, която се опитва да детайлизира отношенията, съществували към 1951 г. между продавачката, бащата на наследодателя и сключването на договора със страна Г. М. Решението като краен резултат е правилно и следва да се остави в сила. Касаторите дължат направените от ответниците А. Н. Б.,Б. С. Б. и Н. Н. Т. в размер на 150 лв., документирани с договор за правна защита и съдействие № 0* от 18.05.2009 г. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г.о.