Решение № 8947 от 18.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1201/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) - Разград срещу Решение 134/13.12.2023 г. на Административен съд (АС) Разград, постановено по адм. дело 144/2023 г. и Решение 143/14.12.2023 г. на АС Разград, постановено по адм. дело 144/2023 г. С Решение 134/13.12.2023 г. на АС Разград, постановено по адм. дело 144/2023 г. е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14 Хуманно отношение към животните от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. изх. 01-170-6500/29#5 от 26.07.2023 г. на директора на ОД на ДФЗ Разград; административната преписка е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението и ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото. С Решение 143/14.12.2023 г. на АС Разград, постановено по адм. дело 144/2023 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение 134/13.12.2023 г. на АС Разград, постановено по адм. дело 144/2023 г., като ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото в размер на 260 (двеста и шестдесет) лева. Касационният жалбоподател обжалва решенията като неправилни поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновани. Излага подробни съображения, че процесното уведомително писмо е издадено от компетентен административен орган, отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК и съдържа всички реквизити на индивидуален административен акт. Твърди, че в уведомителното писмо се съдържа позоваване на извършени преди издаването му проверки и е издадено във връзка с подадено заявление по мярка 14 Хуманно отношение към животните от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. Подробно излага фактическата обстановка по случая. Сочи, че съдът не е коментирал в решението си представените в хода на съдебното производство Методическо ръководство за прилагане на децентрализирана мярка 14 Хуманно отношение към животните от ПРСР 2014-2020 г. и Инструкция за работа с продуктивна подсистема за регистрация на заявления за подпомагане/плащане по мярка 14 Хуманно отношение към животните от ПРСР 2014-2020 г., утвърдени от изпълнителния директор на ДФЗ и не е извършил преценка дали административният орган е спазил същите. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски за касационната инстанция и юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Абилов. Ответникът по касация С. Д. Р. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Ответникът по касация се представлява от адв. Йорданова. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК наведени от касатора. Съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Противно на изложеното в касационната жалба решаващият съд е посочил, че представените по делото Методическо ръководство за прилагане на децентрализирана мярка 14 Хуманно отношение към животните от ПРСР 2014-2020 г. и Инструкция за работа с продуктивна подсистема за регистрация на заявления за подпомагане/плащане по мярка 14 Хуманно отношение към животните от ПРСР 2014-2020 г., утвърдени от изпълнителния директор на ДФЗ не са правилата по смисъла на чл. 28а, ал. 2 от Наредба 4 от 8.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 Хуманно отношение към животните от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. (Наредба 4/2017 г.,) съгласно която Държавен фонд Земеделие Разплащателна агенция, публикува на интернет страницата си правилата за намаляване или отказване на финансова помощ по мярката по ал. 1. Методиката и инструкцията са вътрешноведомствени актове и съдържат указания към служителите, които обработват заявленията за плащане/подпомагане и преценката относно тяхното спазване или неспазване не може да доведе до изводи различни от тези, до които е достигнал решаващият съд, т. е. не би довела до различен правен резултат. Обжалваните съдебни решения са обосновани съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му се базират на правилен анализ на събраните по делото доказателства, същите са логични, последователи и взаимосвързани. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. По установените факти касационният жалбоподател не спори. По делото е установено, че С. Д. Р. е подал заявление за подпомагане/плащане за 2022 г. по мярка 14 Хуманно отношение към животните от ПРСР 2014-2020 г. Поискано е подпомагане по подмярка 14.1 Хуманно отношение към животни в сектор ЕПЖ за извършване на дейността Осигуряване на свободна подова площ за отглежданите животни в животновъден обект (ЖО) 7621-0025 и за дейността Осигуряване на свободно отглеждане на открито на ЕПЖ в ЖО 7621-0025. Заявено е искане за подпомагане по подмярка 14.2 Хуманно отношение към животни в сектор ДПЖ за извършване на дейността Осигуряване на свободна подова площ за отглежданите животни в животновъдния обект в ЖО 7261-0025 и 7261-0066, както и за извършване на дейността Осигуряване на свободно отглеждане на открито на ДПЖ в ЖО 7261-0025 и 7261-0066. С. Д. Р. е декларирал, че към датата на подаване на заявлението отглежда: в ЖО 7261-0025 16 бр. ЕПЖ при регистриран капацитет 22 бр. и 104 ДПЖ при капацитет 200 бр.; в ЖО 7261-0066 250 бр. ДПЖ при регистриран капацитет на обекта 350 бр. Към заявлението са описани заявените за подпомагане животни и са приложени необходимите документи, вкл. удостоверения за регистрация на ЖО, подробно описани от решаващия съд. На С. Д. Р. е изпратено Уведомително писмо изх. 01-170-6500/29 от 08.06.2023 г. с указания за представяне на документи, които същият е представил с писмо вх. 01-170-6500/29-1 от 09.06.2023 г. С писмо изх. 01-170-6500/29-2 от 27.06.2023 г. С. Д. Р. е уведомен, че при извършената административна проверка е констатирано несъответствие на капацитета на ЖО 7261-0025 съгласно издаденото удостоверение за регистрация, подробно описано от съда. Указано е, че представеното Становище от 14.04.2022 г., удостоверяващо наличната подова и дворна площ във връзка с изискванията на Наредба 4/2017 г., не потвърждавало, че в животновъдния обект се спазват законоустановените изисквания по мярката за осигуряване на необходимата площ за отглежданите към 31.12.2022 г. животни, като не е осигурена необходимата минимална площ в двор за 1 животно за заявените за подпомагане ЕПЖ 6 говеда на възраст от 6 до 24 месеца. Даден е 10-дневен срок от връчване на писмото за представяне на удостоверение за регистрация на животновъдни обекти 7261-0025 и 7261-0066, с капацитет съответстващ на отглежданите към референтната дата 31.12.2022 г. животни по брой, вид и категория и становище, удостоверяващо общия размер на площта на ЖО 7261-0025, размера на осигурената плодова площ в помещение и свободната площ на двора, потвърждаващо, че към референтната дата 31.12.2022 г. са спазени законоустановените изисквания по мярката и са осигурени необходимите площи за отглеждане към 31.12.2022 г. Писмото е връчено на г-н Р. на 28.06.2023 г. Административният орган е изискал от Областна дирекция безопасност на храните (ОДБХ) Разград информация за общата подова площ в помещенията в кв. м. и общата свободна площ на двора в кв. метра към 31.12.2022 г. за животновъдни обекти с 7261-0025 и 7261-0066, във връзка с изискванията на Наредба 4/2017 г., както и информация за съответствието между капацитета на тези животновъдни обекти и броя на маркираните и отглежданите животни към референтната дата 31.12.2022 г. На 07.07.2023 г. С. Р. е представил на административния орган Удостоверение 01167 от 06.07.2023 г. за регистриран ЖО 7261-0066 с капацитет до 430 бр. общо ДПЖ и Удостоверение 01168 от 06.07.2023 г. за регистриране на ЖО с 7261-0025 с капацитет до 200 бр. ДПЖ общо. С писмо от 06.07.2023 г. ОДБХ - Разград е уведомила административния орган, че към 31.12.2022 г. съгласно справката от Интегрираната информационна система на Българска агенция по безопасност на храните (ИИС на БАБХ) в ЖО 7261-0025 са отглеждани 103 бр. овце и кози майки, 75 бр. женски шилета и козички за разплод, 2 мъжки шилета и козлета за разплод и 1 разплодник, за които е осигурена подова площ в помещения общо 274,72 кв.м., при налична общо плодова площ в обекта в размер на 467.80 кв.м., както и общо осигурена площ на двора в размер на 342 кв.м. площ, при налична обща площ на двора в размер на 342 кв.м. За този обект е посочено, че общия регистриран капацитет на обекта не е надвишен. За ЖО 7261-0066 е посочено, че към 31.12.2022 год. съгласно ИИС на БАБХ са отглеждани 249 бр. овце и кози майки; 115 бр. агнета и ярета; 30 бр. женски шилета и козички за разплод и 8 бр. разплодници, за които е осигурена обща свободна подова площ в помещение от 405,5 кв. м. при общо налична подова площ в помещение от 599,72 кв.м. и 1500 кв.м. свободна подова площ на двор при общо налична свободна площ на двор в животновъдния обект от 1500 кв. м. За този обект е дадено становище, че общият брой на отглежданите животни към 31.12.2022 г. надвишава регистрирания капацитет на ЖО. По делото като доказателства са приети досиетата на ЖО 7261-0025 и 7261-0066, както и справки за наличните животни в същите ЖО от ИИС на БАБХ към 31.12.2022 г., както и справки извлечения от ИСАК към 31.12.2022 г. за двата ЖО. Съдът подробно е описал какво е установил от тях. С оглед изложените фактически установявания, съдът правилно е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, но е немотивиран. Изводите на съда в тази връзка са правилни и законосъобразни и към тях настоящата инстанция препраща, при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК и не следва да ги преповтаря. При безспорно установения по делото факт, че за ЖО 7261-0025 общия регистриран капацитет на обекта не е надвишен е неясно, защо административният орган е отказал изцяло подпомагане по подаденото от С. Д. Р. заявление за подпомагане. Правилно решаващият съд е посочил, че в уведомителното писмо няма изложени мотиви, защо административният орган е приел, че в случая следва да откаже изцяло изплащане на заявената финансова помощ и то за всяка от заявените дейности (подмерки), по отношение и на двата регистрирани ЖО, а не да се намали нейният размер. Правилни са изводите на съда и относно постановяване на оспорения акт в нарушение на принципа на последователност и предвидимост, прогласен в чл. 13 АПК, предвид установеното по делото неизпълнение на задължението по чл. 28а, ал. 2 вр. чл. 28а, ал. 1 от Наредба 4/2017 г. Законосъобразни и обосновани са изводите на решаващия съд относно материалната законосъобразност на оспореното уведомително писмо и за съответствието му с целта на закона. Предвид установената служебно от съда очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението относно размера на присъдените в полза на оспорващия разноски, правилно съдът, при условията на чл. 175 АПК, е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решението. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски се явява основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер 500 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие. Предвид размера на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение и правната и фактическа сложност на делото бланкетното възражение на касатора за прекомерност не следва да се уважава. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение