Решение № 6949 от 24.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1542/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на Р. Ф. А. с [ЛНЧ], гражданин на Сирия, против решение 264 от 13.01.2025 г., постановено по адм. д. 1432 по описа за 2024 г. на Административен съд Хасково. Твърди неправилност на обжалваното решение, като релевира нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и последно АПК. Иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Ответникът Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, със седалище и адрес на управление в София, на бул. Княгиня Мария Луиза 114Б, не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва основателността на касационната и иска атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура, участващ по делото, дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неснователна. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отхвърлена жалбата на Р. (собствено име) Ф. (бащино име) А. (фамилно име), гражданин на Сирия, против Решение 12392 от 29.11.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от с.з., на чуждия гражданин е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут. По делото е установено, че след нелегалното му влизане от Турция на територията на Република България на 23.07.2024 г., А. подал молба за предоставяне на международна закрила, вх. 2091/02.08.2024 г. по описа на Районно-приемателен център (РПЦ) на ДАБ Харманли, рег. УП 33664/02.08.2024 г. по описа на ДАБ л. 72 от първоинстанционното дело. Лицето било без документи за самоличност, поради което данните му са установени въз основа на декларация по чл. 30, ал. 1. т. 3 ЗУБ л. 48, пак там. За чужденеца е изготвен регистрационен лист (л. 70-71, пак там), в който е отразено, че същият е роден на [дата]. в гр. Дейр ал Зор, Сирия, с етническа принадлежност [заличен текст], религия [заличен текст], с начално образование, без професия, семейно положение неженен. Въз основа на молбата за закрила на сирийския гражданин, пред ДАБ е образувано административно производство по общия ред хипотезата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗУБ. След изискване на становище от Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС) (писмо, изх. рег. УП-33664/05.08.2024 г. л. 46 от първоинстанционното дело) по чл. 58, ал. 10 ЗУБ, е получен отговор от компетентната дирекция в Агенцията (писмо, рег. изх. М-15472 от 26.09.2024 г.), с което ДАБ е уведомена, че ДАНС не възразява да бъде предоставена международна закрила на А., ако същият отговаря на условията по ЗУБ. С търсещия закрила на 04.09.2024 г. е проведено интервю, резултатите от което са обективирани в Протокол, рег. УП 33664 от същата дата от л. 36 до л. 39, пак там. На 29.11.2024 г. Председателят на ДАБ е издал оспореното Решение 12392, връчено на чуждия гражданин на 12.12.2024 г. Административен съд Хасково е разгледал по същество подадената от А. против Решение 12392/29.11.2024 г. жалба. Формирал е извод за нейната неоснователност. Мотивирал се е, че спорното решение е постановено от компетентен по смисъла на чл. 48, ал. 1, т. 1, предл. второ ЗУБ орган, в предвидената от закона писмена форма, съдържа изискуемите, съгласно чл. 59, ал. 2 АПК, реквизити на индивидуален административен акт в писмена форма и при издаването му са спазени административнопроизводствените правила. Приел е, че същото е в съответствие с материалния закон. Счел е, че административният орган, като анализирал изложените в бежанската история на сирийския гражданин обстоятелства, както и изготвените от дирекция Международна дейност при ДАБ справки за актуалната обществено-политическа и икономическа обстановка в Сирия, както и за ситуацията на сигурност в района на Дейр ал Зор и провинцииите Идлиб, Ракка, Хама и Хомс, е извършил правилна преценка за липсата по казуса на материалноправните предпоставки по чл. 8 и по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут на чужденеца. Посочил е, че жалбоподателят не твърди, нито се установява от доказателствата по делото, наличието на конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. На база данните от справките, изготвени в административното производство, е споделил извода на Председателя на ДАБ, че, към датата на постановяване на оспорения индивидуален административен акт, насилието в областта Джазира в провинция Дейр ал Зор, където сирийският гражданин е живял преди да напусне Сирия и да се отправи към Турция, е на доста високо ниво, с вероятност да генерира общ риск от тежки посегателства за живота и сигурността на всяко лице, независимо от самоличността му, единствено поради физическото му присъствие на тази територия, респ. че чужденецът не може да се завърне в този район, но че са налице възможности за разселване в по-слабо засегнати от вътрешния въоръжен конфликт райони, като например провинция Хама. Преценил е, че към датата на издаване на спорния акт, макар обстановката в страната по прои зход на молителя да е сложна, то не са налице ситуации, в които конфликтът да е достигнал толкова високи нива, при които във всички региони на страната да съществува реален риск А. да понесе тежки посегателства. Отчел е актуалните данни от информационните източници относно ситуацията на сигурност в Сирия, предоставени от ответния административен орган в хода на съдебното производство. Изложил е съображения, че след смяната на властта в Сирия, на територията на страната не се наблюдават ситуации на налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание спрямо цивилни лица, нито е налице вътрешен въоръжен конфликт, придружен от безогледно насилие. Формирал е решаващия извод за законосъобразност на Решение 12392 от 29.11.2024 г. на Председателя на ДАБ. Решението е правилно, като постановено при вярно изяснена фактическа обстановка, след обсъждане на становищата и възраженията на страните и след задълбочен анализ на бежанската история на Р. А. и актуалната информация за държавата му по произход. Решаващият състав на Административен съд Хасково правилно е приел, че по отношение на молителя не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец, доколкото изнесените от А. обстоятелства от бежанската му история не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение. В проведеното в хода на административното производство интервю сирийският гражданин е заявил, че не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми със субекти, извършващи преследване, заради етническия му произход или изповядваната от него религия, не е членувал в религиозни организации, политически партии или въоръжени групировки. На въпроса Има ли конкретен повод да напуснете страната си , е отговорил, че е напуснал родното си място, защото животът е много труден и трябва да помага на семейството си л. 3 от Протокол, рег. УП 33664/04.09.2024 г./ л. 38 от първоинстанционното дело. Така изложеното обосновава извод за наличието, в случая, на икономически причини за напускане на държавата по произход. Търсенето на по-добри условия за живот обаче не е основание за предоставяне на статут на бежанец. Обосновано, при съобразяване на личната бежанска история на А. и изготвените от дирекция Международна дейност при ДАБ в хода на административното производство справки за обществено-политическата и икономическа обстановка в Сирия, както и за ситуацията на сигурност в района на Дейр ал Зор и провинцииите Идлиб, Ракка, Хама и Хомс, административният съд е споделил извода на компетентния административен орган за липсата по казуса на основания за предоставяне на сирийския гражданин на хуманитарен статут. Не се твърди, нито се установява от доказателствата по делото лицето да е било принудено да напусне държавата си по произход поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), или като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ). Актуалното положение в Сирия към датата на постановяване на оспореното Решение 12392/29.11.2024 г. на Председателя на ДАБ не налага извод и за наличие на основания за предоставяне на хуманитарен статут на А. по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Съгласно тази разпоредба хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, в качеството му на цивилно лице, заради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Понятието въоръжен вътрешен конфликт е обсъдено подробно в практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) Решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 (Meki Elgafaji, Noor Elgafaji срещу Staatssecretaris van Justitie) и Решение на СЕС от 30.01.2014 г. по дело C-285/12 (Aboubacar Diakité срещу Commissaire général aux réfugiés et aux apatrides). Съгласно т. 35 от последното, чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (Директива 2004/83/ЕО) трябва да се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, с оглед прилагането на тази разпоредба, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като въоръжен конфликт, който няма международен характер по смисъла на международното хуманитарно право, и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Горното разрешение следва да се тълкува във взаимовръзка с втория абзац от диспозитива на решението на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, съгласно който съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Изложеното означава, че съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не е достатъчно условие за приложение на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Освен наличието на вътрешен въоръжен конфликт, е необходимо достигането на такива високи нива на безогледно насилие, в резултат на този въоръжен конфликт, че самото връщане на чужденеца на територията на конфликта, в качеството му цивилно лице, да съставлява реална опасност за живота или личността му. В правомощията на административния орган и/или на съда е да извърши, както преценка за степента на безогледно насилие, в резултат на въоръжения конфликт, отчитайки последните актуални данни за обществено-политическата обстановка в държавата по произход на кандидата за международна закрила, така и преценка за наличието на реални и потвърдени основания да се смята, че са налице тежки заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, ако същото бъде върнато там. В контекста на втората посочена от молителя причина за напускане на държавата му по произход Освен това има война там, бият се кюрдите с редовната армия и с арабските племена (л. 3 от Протокол, рег. УП 33664/04.09.2024 г./ л. 38 от първоинстанционното дело), аргументирано административният съд се е обосновал, че данните, съдържащи се в изготвените от дирекция Международна дейност при ДАБ в хода на административното производство справки за ситуацията на сигурност в Сирия, не сочат вътрешният конфликт на нейна територия да е свързан с безогледно насилие във всички части на страната. Напротив, налице са възможности за разселване в по-слабо засегнати от конфликта райони, до които сирийският гражданин може сигурно и законно да пътува, да получи достъп до тях и да се установи на тяхна територия. В съответствие с материалния закон нормата на чл. 142, ал. 2 АПК и доколкото сигурността в държавата по произход на А. е претърпяла изменение след постановяване на спорния акт, решаващият състав на Административен съд Хасково е съобразил актуалните данни за обществено-полтическата обстановка в Сирия след падането на режима на президента Башар Асад, инкорпорирани в Справка, вх. МД-02-124/12.12.2024 г. (л. 93-98 от първоинстанционното дело) и Справка, вх. МД-02-160/27.12.2024 г. (л. 99-103, пак там), представени от ответния административен орган в хода на първоинстанционното производство. Видно от същите, през ноември 2024 г. ислямската групировка Хаят Тахрир ал Шам (HTS) започва, в сътрудничество със съюзни бунтовнически фракции, голяма офанзива в Северозападна Сирия, а в началото на декември същата година пада режимът на президента Башар Асад и на власт идва ново, временно сирийско правителство, ръководено от HTS. Някои райони са се стабилизирали и са се върнали към нормалните услуги, вкл. транспортни такива, в други все още има спорадични инциденти. Като цяло обаче ситуацията със сигурността в Сирия значително се е подобрила, което се потвърждава от завръщащите се сирийци от съседни страни 51 000 души, считано от 08.12.2024 г. Новите управляващи са заявили готовност за възстановяването на Сирия и нейните институции. От анализа на така събраните от ДАБ данни може да се заключи, че на територията на сирийската държава вече липсва вътрешен въоръжен конфликт, поради което не са налице сериозни основания да се смята, че, ако А. бъде върнат в държавата му по произход, той би бил изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му. По изложените съображения, като е отхвърлил жалбата на сирийския гражданин против Решение 12392/29.11.2024 г. на Председателя на ДАБ, Административен съд Хасково е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия