Решение № 6696 от 11.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14599/2011 г.

Решение № 6696 от 11.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14599/2011 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по касационна жалба на Нино Митков Бенински, подадена чрез адв. Диков, срещу решение № 508 от 7.10.2011 г., постановено по адм. дело № 597/2011 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № 106 от 26.05.2011 г. на началника на Затвора гр. Плевен за налагане на дисциплинарно наказание "порицание за срок от 6 месеца". Излагат се твърдения, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушения на материалния, процесуалния закон и необоснованост, като се иска от настоящата инстанция да постанови друго, с което да отмени посочения съдебен акт и оспорената заповед като незаконосъобразна. Ответникът счита жалбата за неоснователна по съображения в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за потвърждаване на решението. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид наведените касационни основания в жалбата и след извършената служебна проверка на обжалваното решение съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от оправомощена страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, при което същата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. В решението си АС - Плевен е разгледал обстойно и в цялост релевираните оплаквания от страна на жалбоподателя Бенински и ги е приел за неоснователни. В мотивите си съдът се аргументира, че противно на твърденията наказващият орган е разполагал с достатъчно потвърдени данни за извършени от служителя няколко дисциплинарни нарушения по време на постова служба. Предвид горното, съдът е отхвърлил изцяло жалбата срещу заповедта. Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, като формираните правни изводи са съответни на разпоредбите на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Производството пред първоинстанционния съд е започнало по жалба на Нино Митков Бенински, представляван от адв. Диков, срещу заповед рег. № 106 от 26.05.2011 г. на началника на Затвора гр. Плевен, в която жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на посочената заповед поради непълнота на събраните в дисциплинарното производство доказателства, водеща до необоснованост на административния акт. Тази довод основно се поддържа и при касационното оспорване, но по същество е неоснователен. От представените и приетите по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните от съда свидетели, се установява по безспорен начин, че на процесната дата, по време на пост като надзирател, жалбоподателят е извършил няколко поредни нарушения на служебната дисциплина, осъществяващи съставите на чл. 227, ал. 1, т. 6 и 11 от ППЗМВР (неупражняване на контрол над подчинени; неизпълнение на служебни задължения или на заповеди). От охранявания с метални решетки етаж е било изведено лишено от свобода лице, без да има доказано пряко нареждане за това от друг служител, което Бенински да е бил длъжен да изпълни. Затворникът не е бил лично придружаван (конвоиран) до канцеларията, каквито са правилата на постовата служба, като без значение е дали надзирателят е имал видимост по време на придвижването му. Постът на етажа два пъти е бил напускан от жалбоподателя без разрешение на горестоящ началник, което също е недопустимо, независимо че отсъствието е било в рамките на минути. При тези доказателства правилно АС - Плевен е приел, че не са налице основания за отмяна на оспорваната заповед. Административният акт е постановен и подписан от компетентния по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 9 и ал. 3 от ЗИНЗС орган и в изискуемата се писмена форма, съдържа посочените в нормата на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР реквизити, като действията на Бенински са изяснени подробно по характер, време и място на извършване. При издаването на заповедта са спазени и административнопроизводствените правила. Конкретният случай не изисква издаването на нарочна заповед по чл. 230, ал. 1 от ЗМВР, което съдът правилно е констатирал. Резултатите от извършената проверка са обобщени в справка, с която жалбоподателят се е запознал и е дал писмени обяснения. Наказанието е наложено в срока по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР, след приемане на писмените обяснения на служителя по реда на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, като същият е бил и изслушан, което е протоколирано, въпреки липсата на такова изискване при дадени обяснения. При определяне вида и размера на наказанието са отчетени всички релевантни обстоятелства съгласно чл. 229, ал. 2 - 4 от ЗМВР. Изложеното обосновава извод за неоснователност на касационната жалба и решението следва да се остави в сила. Въпреки този изход на спора не следва да се уважи искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, предвид липсата на надлежна представителна власт на пълномощника. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение