Решение № 997 от 30.1.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуалния му представител юрисконсулт В. Ничева, срещу решение 115/23.03.2022 г., постановено по адм. дело 727/2021 г. по описа на Административен съд-Стара Загора. Релевирани са доводи за неправилност на атакуваното съдебно решение и по трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира неговата отмяна и постановяване на нов акт по съществото на спора, с който жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, да бъде отхвърлена, ведно с присъждането на разноски. Ответникът община Опан, представлявана от кмета инж. Г. Колев, чрез процесуалния представител адвокат Н. Иванов, в открито заседание по делото изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, приема, че касационната жалба като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение административният съд отменя по жалбата на община Опан решение за налагане на финансова корекция 03-РД/3390/20.10.2021 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което на горната община е наложена финансова корекция в размер на 25 % от стойността на финансовата помощ в размер на 24 564.00 лв с ДДС, изплатена за заявени за възстановяване разходи по договор за възлагане на обществена поръчка с предмет: Избор на изпълнител за упражняване на строителни и авторски работи за обект: Рехабилитация на път IV50304 Опан-Тракия и път IV50303 Опан-Кравино и избран изпълнител Деомид ЕООД за изпълнение на одобрен проект по договор 24/321/00020/29.06.2010 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 321 Основни услуги за населението и икономиката в селските райони от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, както и е установено възникването на публично държавно вземане за община Опан, представляващо недължимо платена финансова помощ по договор 24/321/00020/29.06.2010 г. в размер на 6 141.00 лв с ДДС сума, равняваща се на 25 % от стойността на финансовата помощ, изплатена за заявени за възстановяване разходи по договора за възлагане на обществената поръчка с гореописания предмет. За да постанови този резултат, първостепенният съд приема, че атакуваният акт е издаден от компетентен орган и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същият е немотивиран и несъответен на приложимия материален закон. При напълно изяснена и правилно установена въз основа на приобщените по делото доказателства фактическа обстановка, по отношение на която в съдебното решение са изложени подробни, неоспорени от страните и споделени от състава, мотиви, които на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК е ненужно да бъдат възпроизвеждани в настоящото решение, административният съд формира правните си изводи за незаконосъобразност на акта за налагане на финансова корекция. При това намира, че последният не отговаря на императивното изискване за съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, за което излага мотиви, че в акта липсва посочване на фактическите основания за неговото издаване, още повече, че неправилно като основание за налагането на финансовата корекция административният орган е посочил разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 10 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ, понастоящем-Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г./, а не относимата в случая според съда разпоредба на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ. Наред с това, в оспореното съдебно решение първостепенният съд приема, че приложение в производството по налагането на процесната финансова корекция намира Методологията за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз /ЕС/, ЕЗФРСР, Европейския фонд за рибарство и фондовете от общата програма Солидарност и управление на миграционните потоци /методологията/, приета с Постановление на Министерски съвет /ПМС/ 134/05.07.2010 г., а не, както неправилно е определено в оспорения акт, Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ /наредбата/, приета с ПМС 57/28.03.2017 г., с което е отменено ПМС 134/05.07.2010 г. По отношение на частта от атакувания акт, в която е установено за община Опан възникването на публично държавно вземане, съдът сочи в мотивите си, че възникващото публично държавно вземане по смисъла на чл.162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ се установява и се определя по основание и размер със самото решение по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители, а не с акт по чл. 166, ал. 2 ДОПК, при което незаконосъобразно в оспорения акт, който именно е издаден по реда на чл. 73 ЗУСЕФСУ, на основание чл. 166, ал. 1 и ал. 2 ДОПК е установено възникването на публично държавно вземане. По тези и други, посочени в решението, мотиви административният съд постановява оспорения пред настоящия състав съдебен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Не са налице релевираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. При разглеждане на делото не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, налагащо отмяната на оспореното решение, при постановяването, на което съдът е обусловил правните си изводи от фактическата установеност по делото, изградена в резултат на съвкупната преценка на приобщените пред първата инстанция доказателства. Съставът възприема крайния извод на административния съд за незаконосъобразност на процесното решение за налагане на финансова корекция, макар и не поради изложените в съдебния акт мотиви. При заявеното още в сезиращата първостепенния съд жалба възражение за изтекла погасителна давност, първият и основен правнорелевантен по делото въпрос, относим към материалната законосъобразност на акта, който съдът е следвало да изследва, е този за давността. И това е така, защото при евентуална констатация на съда за изтекла погасителна давност, проверката за наличието и на други пороци, налагащи отмяната на административния акт, се явява ненужна. Погасената давност влече материалната незаконосъобразност на издадения административен акт и представлява самостоятелно и достатъчно основание за неговата отмяна без да е необходимо изследването и на други отменителни основания. В случая обаче, административният съд не е подходил по описания начин, и освен, че е разгледал на края в своето решение възражението за изтекла давност, е достигнал и до неправилен извод, че по отношение на оспорения пред него акт давностният срок, предвиден в чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности /Регламент 2988/95/, не е изтекъл. Посоченият погрешен извод на първостепенния съд е формиран при правилни фактически установявания, но при неправилно тълкуване от страна на съда на понятието многогодишна програма, употребено в разпоредбата на чл. 3, § 1, ал. 2, изр. второ Регламент 2988/95, като възприетите от състава съображения за това са следните: По делото е безспорно установено, че крайният срок за изпълнение на инвестицията по договор 24/321/00020/29.06.2010 г. между ДФЗ и община Опан, състояща се в одобрен проект за рехабилитация на път IV50304 Опан-Тракия и път IV50303 Опан-Кравино, е 15.07.2015 г.; че изпълнението на договора между община Опан и Деомид ЕООД за изпълнението на обществената поръчка, при възлагането на която е констатирано нарушението, дало повод за налагане на финансовата корекция, е приключило на 21.05.2014 г.; че сумата от 1 548 374.26 лв, представляваща окончателно плащане на отпусната с договор 24/321/00020/29.06.2010 г. финансова помощ, е преведена по сметката на община Опан на 29.06.2015 г.; както и че производството за налагане на финансовата корекция е открито на 26.11.2020 г. с изпратеното на община Опан на тази дата уведомително писмо изх. 01-088/3474/26.11.2020 г. на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ. При тази фактическа установеност, предвид нормата на чл. 3, § 1 Регламент 988/95 и съобразеното от първостепенния съд заключение на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 21.12.2011 г. по дело С-465/2010 г., правилно в мотивите на оспореното решение е прието, че в случая е налице хипотеза на продължаваща нередност по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 2 от горния регламент, при което четиригодишният давностен срок е започнал да тече от деня, в който е завършило изпълнението на неправомерно сключения договор за обществена поръчка, тоест от 21.05.2014 г., а оттам и че към датата на откриване на производството за налагане на финансовата корекция, а именно 26.11.2020 г., както и към датата на издаване на 20.10.2021 г. на атакувания пред първостепенния съд акт, четиригодишният давностен срок, предвиден в чл. 3, § 1 Регламент 2988/95, е изтекъл. Обосновано е посочено също така, че по делото липсват данни за предприети от ДФЗ действия по чл. 3, § 1, ал. 3 от същия регламент, прекъсващи давностния срок. При тези фактически и правни установявания на съда обаче, в последствие неправилно е преценено, че ПРСР 2007-2013 г. е част от многогодишна програма за подпомагане развитието на различните региони в държавите членки на ЕС, при което погрешно е прието, че доколкото ПРСР 2007-2013 г. като многогодишната програма, в рамките и по повод на която е сключен договор 24/321/00020/29.06.2010 г., не е прекратена, то срокът за давност по чл. 3, § 1, ал. 1 Регламент 2988/95 се явява продължен и съответно не е изтекъл. Противно на приетото от административния съд и отчитайки поясненията, дадени от СЕС в заключението му от 15.07.2017 г. по дело С-436/15 г., т. 51, постановено във връзка с тълкуването на понятието многогодишна програма като проект, финансиран със средства на ЕС, за който е предвидено да се изпълнява няколко години, погрешно интерпретирано от първостепенния съд в мотивите на оспореното решение, съдебният състав счита, че многогодишната програма по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 2, изр. второ Регламент 2988/95 в случая е одобреният по договор 24/321/00020/29.06.2010 г. проект за рехабилитация на път IV50304 Опан-Тракия и път IV50303 Опан-Кравино, за който е предвидено, че следва да бъде изпълнен до 15.07.2015 г., а не самата ПРСР 2007-2013 г. При това и доколкото видно от данните по делото, проектът следва да се счита за приключил най-късно на датата на извършеното по договор 24/321/00020/29.06.2010 г. окончателно плащане, която е 29.06.2015 г., то несъмнено, както първоначално правилно приема и административният съд в атакуваното решение, към датата на откриване на производството за налагане на финансова корекция давностният срок по чл. 3, § 1, ал. 1 Регламент 2988/95 е изтекъл. Както се посочи по-горе в мотивите, изтеклият давностен срок за налагането на финансовата корекция е самостоятелно и достатъчно основание за отмяната на акта, с който последната е наложена, тъй като влече неговата материална незаконосъобразност. Ето защо, като краен резултат оспореният акт за налагане на финансова корекция правилно е отменен от първостепенния съд като незаконосъобразен, съответно и постановеното съдебно решение се явява правилно по своя резултат и при липсата на установени отменителни основания следва да бъде оставено в сила. Следва да се посочи, че съставът счита за принципно правилни изложените в оспорения съдебен акт мотиви за незаконосъобразност на акта поради немотивираност на решението за налагане на финансова корекция и неприложимост в случая на наредбата, приета с ПМС 57/28.03.2017 г., както и за незаконосъобразност на акта в частта му за установеното публично държано вземане, но държи да отбележи, че при безспорно установената по делото изтекла погасителна давност за налагането на финансовата корекция, обсъждането на тези въпроси е ненужно. По изложените съображения съставът приема, че касационната жалба е неоснователна, а оспореният съдебен акт е правилен като краен резултат, което налага оставянето му в сила при направената корекция в мотивите. При този изход на спора своевременно заявеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на разноски съставът намира за неоснователно. В проведеното открито съдебно заседание по делото процесуалният представител на ответника заявява изрично, че не претендира разноски за касационната инстанция, предвид което такива не следва да бъдат присъдени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,