Решение № 3508 от 2.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12136/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. А. Н., с адрес в гр. Варна, приподписана и от назначен служебен процесуален представител, против решение 3260/17.05.2023 г., постановено по адм. дело 2770/2022 г. на Административен съд София град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му против решение ППН-01-365/30.12.2021 г. на Комисия за защита на личните данни /КЗЛД; Комисията/. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, че решението е неправилно и постановено при съществено процесуално нарушение. Иска отмяната му, отмяна на решението на КЗЛД, връщане на преписката на КЗЛД за ново разглеждане със задължителни указания за прилагане на закона и налагане глоба или имуществена санкция. Ответникът по касационната жалба КЗЛД, представлявана от председателя си, в писмено становище, оспорва същата като неоснователна, респективно иска обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. В условията на евентуалност прави възражение по размера на разноските на касационния жалбоподател, в случай, че се претендират такива. Ответникът по касационната жалба Държавна психиатрична болница [населено място], обл. Добрич /ДПБ-[населено място]/, не изразява становище. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на проверка за законосъобразност пред АССГ е решение ППН-01-365/30.12.2021 г. на КЗЛД, с което е приета за неоснователна подадената от Н. жалба пред Комисията срещу ДПБ - [населено място] с рег. ППН-01-365 от 29.04.2021 г. с предмет неправомерно предоставяне от страна на ДПБ - [населено място] на негови данни на Главна дирекция Национална полиция /ГД НП/. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът е приел, че в процесния пред него случай е налице законово основание за обработване на личните данни на Н., посредством разкриване на същите чрез тяхното предаване на ГД НП, с оглед наличието на валидно законово основание за извършването му. Предвид изложеното, административният съд е приел оспореното решение за издадено при правилно приложение на материалния закон, респ. е отхвърлил жалбата срещу него, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В конкретния случай с писмо на ГД НП към МВР с peг. 328600-8069 от 16.02.2021 г., входирано под 110 от 24.02.2021 г. в деловодството на ДПБ - [населено място] от последната е изискана информация и документация за нуждите на извършвана проверка по преписка с peг. 328600-2311/2021 по описа на ГД НП, пр. преписка 11/2021 по описа на Специализираната прокуратура. При прокурорска проверка прокурорът разполага с правомощието по чл. 145, ал. 1, т. 1 ЗСВ да изисква документи и сведения, включително и такива, съдържащи лични данни. От друга страна съгласно чл. 4 от ЗМВР лечебното заведение е длъжно да предостави поисканите му сведения и документи от полицейски орган, позоваващ се на указанията на наблюдаващия прокурор по прокурорска преписка, респективно болницата е обработила личните данни на Н. при наличие на правно основание в съответствие с разпоредбата на чл. 5, пар. 1, буква а от Регламент (ЕС) 2016/679, като ги е предоставила на полицейски орган, позововащ се в официален документ на възложени му действия по разследването. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение