Решение № 12768 от 22.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8559/2018 г.

Решение № 12768 от 22.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8559/2018 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1030 от 16.05.2018 г., постановено по адм. д. № 1393/2017 г. Административен съд – Варна, пети състав, е отменил ревизионен акт № Р – 03001714002174 – 091 - 001/06.04.2015 г., изменен с решение № 296/06.07.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП"-Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на Т. А. са определени данъчни задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ както следва: за 2010 г. за данъка до размер на 3 278, 90 лв. и съответните лихви и за 2011 г. до 2 491, 87 лв. и съответните лихви. С решението съдът е отхвърлил жалбата в останалата й част, като е осъдил Д"ОДОП" гр. Варна да заплати на жалбоподателката разноски по делото в размер на 607, 97 лв. Срещу така постановеното решение в отменителната му част е подадена касационна жалба от С. П. в качеството му на Директор на дирекция"ОДОП" –гр. Варна. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд –Варна и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди обжалвания ревизионния акт. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Ответницата по касационната жалба Т. А. не е взела становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението Варненския административен съд е отменил ревизионен акт № Р – 03001714002174 – 091 - 001/06.04.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, изменен с решение № 296/06.07.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП"-Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на Т. А. са определени данъчни задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ както следва: за 2010 г. за данъка до размер на 3 278, 90 лв. и съответните лихви и за 2011 г. до 2 491, 87 лв. и съответните лихви. С решението съдът е отхвърлил жалбата на Т. А. против частта от посочения ревизионен акт относно установените задължения над размер на 3 278, 90 лв. за 2010 г. и над 2 491, 87 лв. за 2011 г. В тази си част като необжалвано решението на административния съд е влязло в законна сила и не е предмет на касационно разглеждане. Производството пред Административен съд – гр. Варна се е развило по реда на чл. 226 АПК, след отмяна на първоначално постановеното решение на Административен съд – гр. Варна № 1530 от 08.07.2016 г., постановено по адм. д. № 2412/2015 г. с решение № 5924 от 12.05.2017 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. д. № 9288/2016 г., в частта му относно определените задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 5355, 72 лева и лихви за забава в размер на 2202, 18 лева и за 2011 г. в размер на 3 492, 40 лева и лихви за забава в размер на 1074, 02 лева, както и в частта относно присъдените в полза на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Варна при ЦУ на НАП разноски за горницата над 255, 19 лева, като ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на настоящото решение. Според последните, при новото разглеждане на делото съдът следва да обсъди въпроса за законосъобразността на ревизионния акт в частта за определените задължения на Т. А. за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2010 г. и 2011 г., като съобрази събраните по делото доказателства и съобрази наличието на приключило наказателно производство по отношение на жалбоподателката с присъда на Окръжен съд – гр. Разград, и допусне изслушването на нова съдебно-счетоводна експертиза. Първоинстанционният съд е изпълнил така дадените му указания. Изложени са мотиви, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 1, 2, 5 и 7 ДОПК, които обуславят извършването на ревизията по особения ред. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства, изпълнил е указанието на касационната инстанция за назначаване на нова съдебно-икономическа експертиза. Съобразявайки горните обстоятелства, наличието на влязла в сила присъда по н. о. х. д. № 356/2017 г. на Окръжен съд – гр. Разград, както и забраната за влошаване на положението на жалбоподателя, е прието, че за 2010 г. органът по приходите правилно е определил задължението за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 5 355, 72 лв. и лихви за забава в размер на 2 202, 18 лв., а за 2011 г. в размер на 3 492, 40 лв. и лихви за забава в размер на 1 074, 02 лв. За да отмени ревизионния акт в посочените части първоинстанционният съд е съобразил, че в съдебното производство задълженото лице е представило платежни нареждания, с които установява извършени плащания за данък и лихви за процесните периоди в посочените размери. За разликата е приел, че ревизионният акт се явява законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден. Решението на Административен съд – гр. Варна в обжалваната му част е неправилно поради допуснато нарушение на закона. Основните оплаквания на касатора против обжалваната част на първоинстанционното решение са за допуснато нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи, че неправилно ревизионния акт следва да бъде отменен в посочените му части предвид извършеното плащане. Посочва се, че извършеното плащане на задълженията след издаване на ревизионния акт не прави същият незаконосъобразен, а отмяната му на това основание би довело до задължение на приходната администрация да възстановява определените с ревизионния акт задължения като недължимо заплатени. Направените оплаквания са основателни. Съгласно чл. 118, ал. 1, т. 1 ДОПК, с ревизионния акт се установяват задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Според чл. 209, ал. 2, т. 1 ДОПК принудително изпълнение са предприема въз основа на ревизионен акт, независимо дали е обжалван. Извършеното плащане на част от определените с ревизионния акт задължения за данъци и лихви за забава съставлява погасяване на задълженията, но не е обстоятелство, което да прави ревизионния акт незаконосъобразен в тази му част. При преценката за законосъобразност на ревизионния акт /чл. 160, ал. 1 и 2 ДОПК/ решаващият съд следва да прецени дали при издаване на акта са спазени процесуалните и материално-правните разпоредби. При спазване на дадените указания в отменителното решение на ВАС Административен съд – гр. Варна правилно е приел, че са спазени процесуалните и материално-правните разпоредби за провеждане на ревизията по особения ред и определяне на задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за двата процесни периода на 2010 г. и 2011 г. Но неправилно е прието, че извършеното заплащане на част от задълженията /главница и лихви/ съставлява обстоятелство, което води до отмяна на ревизионния акт в тази му част. При условията на чл. 222, ал. 1 АПК решението на административния съд в тази му част следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на Т. А. против ревизионен акт № Р – 03001714002174 – 091 - 001/06.04.2015 г., изменен с решение № 296/06.07.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП"-Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на Т. А. са определени данъчни задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ както следва: за 2010 г. за данъка до размер на 3 278, 90 лв. и съответните лихви и за 2011 г. до 2 491, 87 лв. и съответните лихви, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Решението на административния съд се явява неправилно и в осъдителната му част за разноските. При условията на чл. 222, ал. 1 АПК същото следва да бъде отменено в тази му част, и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което Т. А. бъде осъдена да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Варна юрисконсулско възнаграждение за двете инстанции в размер на 1 564, 02 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,