Решение № 12746 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15581/2011 г.

Решение № 12746 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15581/2011 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК. Образуване е по жалба на Мартин Савов Марчев, чрез повереника си адв. Манол Добрев, действащ и като съдебен адресат с адрес: гр. Варна, ул. "Никола Вапцаров" № 5, ет. 5, офис 501, срещу Решение № 988 от 14.07.2011 г. на Бургаския административен съд по адм. д. № 422 по описа за 2011 г., с което е отхвърлена жалбата на Марчев срещу ревизионен акт № 201001316/08.12.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № РД-10-45/10.02.2011 г., с който за периода 15.01.2010 г. - 27.07.2010 г. е установено задължение за ДДС в размер на 14 542.64 лв. и лихва в размер 476.60 Оплакванията са за наличие на трите категории основания за неправилност по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и на РА. Претендират се деловодни разноски. Ответникът по касация - директора на Дирекция "ОУИ" гр. Бургас при ЦУ на НАП не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Отхвърлителното решение е мотивирано с фактически установявания за облагаем оборот по извършени от жалбоподателя облагаеми доставки в размер 51 426.11 лева за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2009 г., определен с влязъл в сила акт за регистрация по ЗДДС № 200421000015197/27.07.2010 г. и правен извод за дължим ДДС по чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС за периода от изтичане на срока за изпълнение на задължението за подаване на заявлението за регистрация до датата на регистрация от органа по приходите. БАС мотивирано е отхвърлил довода за дължима редукция на облагаемия оборот с размера на нормативно признатите разходи по чл. 29, т. 3 от ЗДДФЛ /ред. преди ДВ, бр. 31 от 2011 г./. Решението е правилно. Вън от предмета на спора е осъществяването на предпоставките за задължителна регистрация на касатора по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Този въпрос е решен с акта за регистрация по ЗДДС и зачитане на разпоредената този акт правна промяна дължи както адресатът му, така и администрацията /вж. чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/ и съда. При неизпълнено задължение за подаване на заявление за регистрация или при забавено изпълнение на това задължение е дължим ДДС, чиито размер се определя по правилата на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС и се установява с РА по реда на ДОПК /вж. чл. 103, ал. 4 от ЗДДС/. По този ред е установено задължението на жалбоподателя с оспорения пред БАС ревизионен акт. Доколкото в съответствие с разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС установените за Марчев задължения са за периода от 15.01.2010 г. до 27.07.2010 г., то доводите за различен размер на облагаемия оборот за времето от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. са неотносими. Съответни на материалния закон са съжденията на първоинстанционния съд за отликата между намаляването на данъчната основа с разходите по чл. 26, ал. 5, т. 4 от ЗДДС и намаляването на облагаемия оборот на физическите лица нетърговци с признатите разходи по чл. 29, т. 3 от ЗДДФЛ /ред. преди ДВ, бр. 31 от 2011 г./. За целите на ДДС намаляването на данъчната основа е с извършените от доставчика разходи, които са за сметка на получателя, отразени са в счетоводството на първия, доказани са надлежно и за тях не се следва данъчен кредит. По ЗДДС иде реч за конкретна доставка и разходите по нея, а не за презюмираните общо разходи на ДЗЛ по ЗДДФЛ, които не подлежат на доказване. При този изход на спора на касатора не се следват разноски, а ответникът по касация не е поискал присъждане на такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение