Решение № 15776 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13719/2018 г.

Решение № 15776 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13719/2018 г., IV о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Е. Абдуллатиф, [гражданство], лично и като законен представител на М. Салем, М. Салем и С. Салем и с процесуален представител адвокат Нилсен против решение № 5041 от 27.07.2017 г., постановено по адм. дело № 6112 по описа за 2017 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 9933 от 18.05.2017 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с която лично и като законен представител било отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по реда на Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. с чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците. Твърди, че така постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалноправни разпоредби, необоснованост и е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи и иска отмяна на решението на административния съд със законните последици. Ответникът по касационната жалба - Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и счита, че решението на съда е правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид доводите в касационната жалба, мотивите на обжалваното решение, данните по делото и разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Делото е е образувано пред настоящата инстанция след производство по възобновяване на срок за обжалване на решение на АССГ. Предмет на първоинстанционен контрол пред администратвния съд е било № 9933 от 18.05.2017 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с която лично и като законен представител било отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по реда на Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. с чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците. За да отхвърли жалбата съда е описал с и фактите от бежанската история на жалбоподателката, свързана с работа на съпруга й, констатирал е, че са напуснали Афганистан нелегално през 2016 г., останали са в Иран около седмица и около 3 месеца в Турция и е направил фактическите изводи, че не са представени и събрани лични данни за наличието на визираните в закона основания за уважаване на това искане. Бежанската история е същата като в другите производства. Прието, че твърденията за тежкото икономическо положение в Афганистан, наличието на безработица и големи заеми на правителството, не могат да подкрепят наличието на предпоставки за лична заплаха към искащия закрила. Така съдът е направил правните изводи, че не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. Пред настоящата инстанция представя нови предупредителни писма срещу съпруга й. Решението е правилно. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, налице е обоснованост и е постановено в съответствие с материалния закон. Не е налице достоверна информация относно обстоятелства, налагащи извода за наличие на заплаха и преследване поради етническа, религиозна и всякаква друга принадлежност по смисъла на Закона за убежището и бежанците. Както и няма данни за принуда, която е наложила напускането на родната страна поради наличие на реална опасност от тежки посегателства, изтезания или нечовешко отношение, както и поради наличие на други данни за преследване. Правилен е извода, че интервюиращият орган е провел интервю е и осигурил достатъчно възможност на лицето да докаже наличието на бежанска история. Административният орган е разгледал всестранно доводите и данните и е постановил адекватно решение спрямо тях. Страхът от преследване и опастност следва да е съвсем конкретен и да има някаква обективна причина за това. В случая такава не се сочи. Поради което и съдът е направил законосъобразни изводи. Оплакванията в касационната жалба са общи, свързани със страната на произход, но липсва каквато и да било конкретика, която би обусловила друг правен извод. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховен административен съд, четвърто отделение