Решение № 7362 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4783/2017 г.

Решение № 7362 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4783/2017 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "ТОЯ БГ" ООД, ЕИК: *********, гр. С., представлявано от управителя В. Й. Я., подадена чрез пълномощник - адвокат Н. А. против Решение № 1041/21.02.2017 г., постановено по административно дело № 6311/2016 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-22221915003495-091-001/22.02.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. С., потвърден с Решение № 868/31.05.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. С. В касационната жалба се сочат отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че съдът не е съобразил правните си изводи със събраните по делото доказателства и по-конкретно с показанията на разпитаните свидетели, които установяват, че стоките, отразени в спорните фактури с получател - ревизираното дружество, всъщност били закупувани от физически лица и оставали в тях, поради което правилно не били осчетоводени. Твърди се, че дружеството не е целяло избягване на данъци, а не е имало информация за издадените фактури. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се отмени ревизионния акт. На проведеното по делото съдебно заседание, представител на касационния жалбоподател не се явява. Ответната страна се представлява от юрисконсулт Венева, която оспорва касационната жалба и моли оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 963 лева за настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебно решение да бъде оставено в сила, като постановено в съответствие с приложимия материален закон. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е ревизионен акт, с който в тежест на "ТОЯ БГ" ООД са установени задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2014 г. в размер на 595,05 лева и лихви в размер на 48,16 лева, както и задължения по ЗДДС за периода 01.01.2010 г. - 30.04.2015 г. в размер на 10 253,63 и лихви в размер на 3 539,59 лева. Установено е, че основната търговска дейност на ревизираното лице е производство и търговия с мебели в търговски обект, находящ се в гр. С. и нает дърводелски цех. В хода на проведеното ревизионно производство, приходните органи са установили фактури, издадени от осем доставчика, които са надлежно осчетоводени от тях и отразени в дневниците за продажби, но не са били осчетоводени от "ТОЯ БГ" ООД като получател на стоките, отразени във фактурите. Предмет на фактурите са доставки на електроуреди, ламиниран паркет, мазилки, МДФ плоскости и др. Извършени са насрещни проверки на доставчиците, които са дали подробни писмени обяснения за механизма на доставките и са представили първичните счетоводни документи, както и документи, отразяващи плащането на стоките. При тези факти е прието наличие на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК, а именно данни за укрити приходи и счетоводството на лицето не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, след което приходните органи са преминали към провеждане на ревизията по реда на чл. 122 ДОПК. Изготвена е данъчна основа съгласно разпоредбите на чл. 122, ал. 2, т. 1 - 16 ДОПК, при преценка на обстоятелствата, относими за лицето и извършваната от него дейност, въз основа на която са определени допълнителни задължения за корпоративен данък и за данък върху добавената стойност. Правилно съдът е очертал основният спорен въпрос, свързан с поддържаното от ревизираното дружество твърдение, че не е следвало да осчетоводява процесните фактури, тъй като реално не е било страна по сделките, отразени в тях. Именно това твърдение, както и тезата, че стоките са били закупени от трети физически лица, независимо, че не са отразени като получатели, с цел да ползват търговската отстъпка, която "ТОЯ БГ" ООД има по отношение на доставчиците, всъщност сочи, че жалбоподателят е знаел за издадените фактури. Изрично в жалбата до съда се сочи, че не се оспорва факта, че описаните при ревизията фактури не са вписани в дневника за продажба, но целта на ревизираното лице не е била да укрие приходи и да не плати данъци, а е сторено с цел негови клиенти, на които е изработвало кухни да се възползват при закупуването на съответните вещи от търговската отстъпка, която ползва "ТОЯ БГ" ООД, като закупените ел. уреди и други вещи са заплащани от клиентите на цената по фактурата, издадена от съответния доставчик. Показанията на разпитаните по делото четирима свидетели, правилно не са кредитирани от съда, не само защото техните обяснения са твърде общи и не установяват параметрите на конкретната сделка, по която твърдят да са купувачи, вместо дружеството, но и с оглед разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК, недопускаща посредством свидетелски показания да се опровергава съдържанието на изхождащ от страната частен документ. Освен това, в хода на ревизионното производство са събрани достатъчно документи /подписани фактури, платежни документи, приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, заявки и др./, в които като получател на стоките е посочен "ТОЯ БГ" ООД. Достоверността на тези документи не е оборена от страна на ревизираното лице и същите установят, че именно то е получател на стоките, индивидуализирани в неотчетените от него фактури. Респективно, след като тези стоки не са налични, правилно е прието, че са били реализирани на пазара, от което дружеството е реализирало приходи, които не са обложени. Събраните доказателства правилно са обсъдени и преценени от съдебния състав, който е възприел законосъбразни изводи. Установените факти обосновават наличие на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК, поради което и с оглед въведената презумпция по чл. 124, ал. 2 ДОПК, констатациите на ревизионния акт се считат за верни, след като не са оборени от жалбоподателя. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо, обосновано и постановено в съответствие с процесуалния и материален закон, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което съобразно материалния интерес на спора, изчислено съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 963 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение