Решение № 6307 от 14.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 207/2009 г.

Решение № 6307 от 14.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 207/2009 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Добрин Николов Шопов, от гр. Сливен, против решение № 160 от 18.11.2008 г., постановено по адм. д. № 267/2008 г. по описа на Административен съд гр. Сливен. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, но в тази насока доводите обосновават необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК . Моли решението да бъде отменено. Ответникът - директорът на Областна дирекция на МВР гр. Сливен не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе съдът взе предвид следното: С обжалваното решение е отхвърлена жалба против заповед № 1349/08.10.2008 г. на директора на Областна дирекция на МВР гр. Сливен, с която на Добрин Николов Шопов е наложена принудителна административна мярка, изразяваща се в забрана за напускане на Република България и отказ за издаване на паспорт или заместващ го документ, със срок - до отпадане на основанието. За да постанови този резултат първоинстанционния съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, който след като установил, че касатора е осъждан за умишлени престъпления от общ характер и не е реабилитиран е наложил принудителната административна мярка (ПАМ). Съдът е направил изводите, че в случая е била налице хипотезата на чл. 76, т. 2 от ЗБДС, като директорът на Областна дирекция на МВР Сливен в условията на оперативна самостоятелност е наложил принудителната административна мярка. Заповедта е издадена в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Направените от съда изводи са в съответствие със събраните по делото доказателства. Съгласно чл. 76, т. 2 от ЗБДС, може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават на лица, осъждани за умишлени престъпления от общ характер, но нереабилитирани. С приложеното към административната преписка свидетелство за съдимост се установило, че касаторът е осъждан за умишлени престъпления от общ характер и не е реабилитиран. В хипотезата на чл. 76 от ЗБДС административният орган упражнява своята власт при условията на оперативна самостоятелност - при предоставена му от законодателя самостоятелна преценка и свобода на избор от два или повече възможни (прогласени от закона) резултата. За законосъобразността на издадения от него акт от гледна точка на материалния закон в тези случаи е достатъчно наличието на установените материалноправни предпоставки за избрания резултат. Въпросът защо административният орган е направил точно този избор, а не е избрал друг от възможните правни резултати е въпрос на целесъобразност, поради което и с оглед на естеството на съдебния контрол за законосъобразност на административните актове, не подлежи на обсъждане в съдебното производство. В случая изложените в обжалваната заповед мотиви са достатъчни да обусловят взетото от директора на Областна дирекция на МВР - Сливен крайно решение. Компетентният орган няма задължение да мотивира и избора си по целесъобразност за прилагането на принудителната административна мярка, а и дори да са изложени, такива мотиви не биха имали значение за проверката по чл. 168 във връзка с чл. 146 от АПК, тъй като, както се посочи по-горе, упражняваният от съда контрол е за законосъобразност. Ето защо изводът на първоинстанционният съд, че оспорената заповед е мотивирана по смисъла на чл. 78 от ЗБДС, е законосъобразен, а доводите на касатора в обратния смисъл, са неоснователни. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните в тяхната съвкупност. Проверил е правилността на обжалвания административен акт, така както го задължава правилото на чл. 168, ал. 1 от АПК и е достигнал до обоснован извод за неговата законосъобразност. Следователно доводите на касатора, че направените от съда изводи са в противоречие със събраните по делото доказателства и не се подкрепят от тях, е неоснователен. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,