Решение № 35 от 18.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6930/2013 г.

Решение № 35 от 18.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6930/2013 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на С. А. Б., ЕГН [ЕГН ] от [населено място], [улица] за отмяна на основание чл. 304 ГПК на влязлото в сила решение № 63 от 8.11.2010 г., постановено по гр. дело № 133 по описа за 2010 г. на районен съд [населено място], с което е признато за установено по отношение на съпруга й В. М. М., че Община [населено място] е собственик на недвижим имот, представляващ УПИ III, кв. 1121 по П. - ПРЗ на [жк]с обща площ от 3297 кв. м, имот с идентификатор 72624.609.1869 и 72624.609.1870 по КК на [населено място] и е осъден да предаде на Община [населено място] владението върху недвижим имот, представляващ терен от 31 кв. м, част от 3297 кв. м, имот с идентификатор 72624.609.1869 и 72624.609.1870 по КК на [населено място], върху която е изградена едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 31 кв. м, самостоятелен обект с идентификатор 72624.609.1869.1 по КК на [населено място], както и да премахне чрез събаряне сочената сграда. В молбата за отмяна се поддържа, че за водените дела по исковете с правна квалификация чл. 108 и чл. 109 ЗС не е била призовавана, а участието й в процеса като съпруга е задължително като претендира за отмяната на решенията на двете инстанции. От ответника по молбата за отмяна Община-Д., представлявана от кмета Д. К. Н., е постъпило възражение (писмен отговор по чл. 307, ал. 3 ГПК) със становище за недопустимост поради просрочие и неоснователност тъй като спорът е бил със съпруга й, но като едноличен търговец. Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 4 и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Така както е заявена и поддържана молбата за отмяна касае основанието по чл. 304 ГПК. Видно от представеното удостоверение за сключен гражданки брак от 13.12.2004 г. на Община - Д., издадено въз основа на акт за граждански брак № 0227 от 18.03.1972 г. В. М. М. е сключил граждански брак със С. А. Б. на 18.03.1972 г., а нотариалните актове за собственост на процесните имота са от 2007 г. и 2008 г., т. е. по време на брака на молителката с ответника по спора. С разпоредбата на чл. 304 ГПК е предвидена гарантираната от закона процесуална форма на защита на трети лица, неучаствали в даден исков процес, доколкото формираната с влязло в сила съдебно решение сила на пресъдено нещо по спора, обективирана с решението, чиято отмяна се иска, засяга тяхната имуществена правна сфера. Това са случаите, когато тези лица е следвало да участват по делото като главна страна поради неделимост на спорното право, и именно поради неучастието им правото им на иск, или защита срещу предявения иск, не е било надлежно упражнено. Молителката поддържа, че е необходим другар в процеса. Необходимо другарство е налице в случаите, когато с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона, решението на съда следва да бъде еднакво спрямо всички другари. Задължително е другарството при неразделност на делата на другарите, което изисква тяхната съвместна процесуална легитимация като условие за допустимост на процеса. Естеството на собствеността при съпружеската общност налага съвместна процесуална легитимация, а следователно и задължително другарство по искове, предявени срещу съпрузите за собственост - както е в случая по установителния иск за собственост, респ. по чл. 108 ЗС. По изложените съображения молбата за отмяна следва да се уважи, поради което Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение