Решение № 11909 от 13.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7530/2009 г.

Решение № 11909 от 13.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7530/2009 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Габрово срещу решение № 51 от 21.04.2009 г. по адм. дело № 10/2009 г. на Административен съд - гр. Габрово.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество и след служебна проверка на оспореното съдебно решение (чл. 218, ал. 2 АПК) тя е частично основателна, но по съображения, различни от изложените в нея.

От фактическа страна по делото е установено:

1. С разпореждане № 4110192200 от 17.12.1998 г. е постановен отказ по искането на Младен Петров Дешев за отпускане на пенсия за изслужено време и възраст по чл. 2 от тогава действащия Закон за пенсиите. Мотивите на отказа са, че доказаният трудов стаж е от трета, а не от втора категория, поради което правото на Младен Петров Дешев на пенсия за изслужено време и старост ще възникне когато той навърши 60-годишна възраст. С решение № 5 от 11.02.1999 г. директорът на ТП на НОИ е отхвърлил жалбата срещу това разпореждане.

1. С решение № 227 от 19.11.1999 г. по адм. дело № 95/1999 г. Габровският окръжен съд е отхвърлил жалбата на Младен Петров Дешев срещу тези актове.

1. С решение № 5748 от 19.09.2000 г. по адм. дело № 629/2000 г. Върховният административен съд, първо отделение, отменя решението на Габровския окръжен съд и посочените по-горе в т. 1 актове и изпраща делото като преписка на директора на ТП на НОИ - гр. Габрово за разглеждане и решаване. В мотивите на решението Върховният административен съд е приел, че "жалбоподателят има навършена възраст 57 години и положен трудов стаж на длъжности "технически ръководител" и "началник на строителен обект" с изискваната продължителност над 25 години по чл. 66и от ПКТП, поради което е налице правото му за отпускане и определяне на ЛПИВС на основание чл. 2, ал. 1, б."б от ЗП."

1. В изпълнение на указанията, дадени от Върховния административен съд, е издадено разпореждане № 4110192200 от 30.10.2000 г., с което е отпусната на Младен Петров Дешев исканата от него пенсия. С последващо разпореждане от 24.11.2000 г. е поправена началната дата, от която се отпуска пенсията - новата дата е 19.10.1998 г., на която заявителят е навършил 57-годишна възраст.

1. С жалба от 26.02.2001 г. Младен Петров Дешев е оспорил това разпореждане с две оплаквания: а) че неправилно не е зачетен трудовият му стаж за времето от 01.11.1992 г. до 31.12.1994 г., удостоверен от него с трудова книжка и б) неправилно е определен първоначалният размер на отпусната му пенсия и поради това всички последващи индексации и осъвременявания на този размер са също така неправилно определени по размер.

1. С решение № 13 от 19.03.2001 г. директорът на ТП на НОИ - гр. Габрово е оставил без уважение тази жалба.

1. На 27.04.2001 г. в ТП на НОИ постъпва нова жалба на Младен Петров Дешев срещу същото разпореждане от 24.11.2000 г., в която са направени същите оплаквания.

1. С решение № 21 от 04.05.2001 г. директорът на РУСО - гр. Габрово е приел, че решението му (№ 13 от 19.03.2001 г.) по предходната идентична жалба на Младен Петров Дешев не е обжалвано пред съда и е влязло в сила, поради което повторно подадената жалба срещу разпореждането от 24.11.2000 г. е недопустима и е оставил тази жалба без движение.

1. С решение № 132 от 19.10.2001 г. по адм. дело № 99/2001 г. Габровският окръжен съд е отменил решение № 21 от 04.05.2001 г. на директора на РУСО - гр. Габрово и му е изпратил делото като преписка за определяне на нов размер на пенсията. За да постанови този резултат окръжният съд е приел, че удостоверяването на спорния трудов стаж с трудова книжка, а не с осигурителна книжка, е валидно и стажът следва да бъде зачетен като действителен.

1. С решение № 8031 от 12.08.2002 г. по адм. дело № 445/2002 г. Върховният административен съд, първо отделение, отменя това решение на Габровския окръжен съд и връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. За да постанови този резултат Върховният административен съд е приел, че решение № 21 от 04.05.2001 г. на директора на РУСО "има характер на определение по смисъла на чл. 213 от ГПК, приложим от административния орган на основание чл. 117, ал. 5 от КЗОО и чл. 45 от ЗАП и имащо прекратителен характер, независимо на записа в него "без движение" и следователно актът, с който е следвало да се произнесе Габровският окръжен съд е определение и с него съдът е следвало да прецени дали правилно е прекратено производството по реда на чл. 213 от ГПК като съобрази обстоятелството ... че е налице жалба срещу разпореждане № 4110192200 от 24.11.2000 г. на ръководител "ПО" и потвърдителното решение № 13 от 19.03.2001 г., а жалбата под вх. № 4207 от 02.05.2001 г. неправилно е адресирана отново до административния орган и последният е следвало да я препрати по компетентност на съответния съдебен орган по правилата на чл. 118 КЗОО."

1. Въпреки тези мотиви на отменителното решение на Върховния административен съд, Габровският окръжен съд с определение № 64 от 26.11.2002 г. по адм. дело № 112/2002 г. е отхвърлил жалбата на Младен Петров Дешев срещу решение № 21 от 04.05.2001 г. на директора на РУСО (в диспозитива на решението непрецизно е прогласено, че окръжният съд "оставя в сила" решението на директора на РУСО). За да постанови този резултат окръжният съд е приел, че "правилно и обосновано административният орган е отказал произнасяне по жалба вх. № 4207 от 02.05.2001 г. и е прекратил производството по нея."

1. С определение № 1009 от 06.02.2003 г. по адм. дело № 728/2003 г. Върховният административен съд, първо отделение, е оставил в сила определението на Габровския окръжен съд.

1. Със заявление вх. № 888 от 23.01.2007 г. Младен Петров Дешев отново е поискал да му бъде зачетен непризнатият трудов стаж за времето от 01.11.1992 г. до 31.12.1994 г. и съответно да бъде изменен размера на отпуснатата му пенсия за осигурителен стаж и възраст.

1. С разпореждане № 4110192200 от 05.06.2007 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО е отказало да измени пенсията с мотиви, че трудовият стаж не е доказан с осигурителна книжка, "тъй като до 31.12.1998 г. частните фирми със статут на ООД заверят стажа на лица, работили по трудов договор с осигурителна книжка." Със същите мотиви с решение № 39 от 06.08.2007 г. директорът на РУСО е потвърдил това разпореждане.

1. С решение № 47 от 04.10.2007 г. по адм. дело № 149/2007 г. Административен съд - гр. Габрово е отменил решението на директора на РУСО и потвърденото с него разпореждане като е приел, че удостовереният с трудова книжка стаж е действителен и е следвало да бъде зачетен при определянето на пенсията. С решение № 2351 от 29.02.2008 г. по адм. дело № 11376/2007 г. Върховният административен съд, шесто отделение, е споделил това становище на Габровския административен съд и е потвърдил решението на последния.

1. Пристъпвайки към изпълнение на тези решения директорът на РУСО - гр. Габрово с писмо изх. № РД-08/4443 от 22.07.2008 г. е отправил запитване до Главна дирекция "Пенсии" при Националния осигурителен институт от коя дата следва да бъде зачетен този стаж - от датата, от която първоначално е била отпусната пенсията (19.10.1998 г.) или от датата на новото заявление на Младен Петров Дешев (23.01.2007 г.).

1. По делото не е приложен отговорът от Главна дирекция "Пенсии", но длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО при РУСО - гр. Габрово е издало разпореждане № 4110192200 от 14.03.2008 г., с което е извършило поправка на разпореждането от 24.11.2000 г. и всички последващи го разпореждания, т. е. новият размер на пенсията (при зачетен вече осигурителен стаж за времето от от 01.11.1992 г. до 31.12.1994 г.) е определен от датата 19.10.1998 г., от която е била първоначално отпусната пенсията. Изменени и преизчислени са на тази основа и всички последващи корекции (индексации и осъвременявания) на размера на пенсията. Крайният резултат по това разпореждане е, че за времето от 19.10.1998 г. до 22.01.2007 г. Младен Петров Дешев бил получил неоснователно 258,88 лв. в повече от това, което му се следва.

1. Сезиран с жалба от Младен Петров Дешев директорът на РУСО със свое решение № 52 от 24.07.2008 г. отменя това разпореждане и възлага на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО да преразгледа направените в него изводи и изчисления.

1. Длъжностното лице издава ново разпореждане - № 4110192200 от 06.08.2008 г., с което определя нови размери на пенсиите през отделните периоди от 19.10.1998 г. до 01.07.2008 г. (приложеният на л. 7 - 9 от делото на ГАС препис от това разпореждане е непълен).

1. С решение № 73 от 01.12.2008 г. директорът на РУСО е отхвърлил жалбата на Младен Петров Дешев срещу новото разпореждане от 06.08.2008 г. с мотиви: а) направените повторно изчисления относно размера на пенсията и индивидуалния коефициент на жалбоподателя са правилни и законосъобразни, в съответствие с действащите нормативни актове, и б) в изпълнение на това разпореждане на жалбоподателя Дешев е изплатена сума с общ размер 51,98 лв., представляваща разликата между изплащания и преизчисления размер на пенсията за периода 07.08.2005 г. - 30.06.2007 г., а не от 19.10.1998 г., защото съгласно чл. 115, ал. 4 КСО дължимите от държавното обществено осигуряване вземания могат да се поискат най-късно в срок три години от датата, на която са станали изискуеми.

1. Сезиран с жалба от Младен Петров Дешев, Габровският административен съд с посоченото по-горе решение (срещу което е подадена сега касационната жалба от директора на РУСО - гр. Габрово, предмет на настоящето производство) е отменил решение № 73 от 01.12.2008 г. на директора на РУСО и е решил въпроса по същество като е изменил разпореждане № 4110192200 от 06.08.2008 г. на началника на отдел "Пенсии" в частта на обезщетението, дължимо на Младен Петров Дешев, като е увеличил това обезщетение от 51,98 лв. на 287,33 лв. За да постанови този резултат административният съд е приел, че разликата в отделните размери на пенсията следва да бъде изплатена още от първоначалното й отпускане, т. е. от 19.10.1998 г., защото жалбоподателят е заявил спорният трудов стаж още с първото си заявление за отпускане на пенсия.

При изложените по-горе в 17 пункта (от т. 1 до 17 вкл.) данни настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна на изложените в нея доводи. Новите размери на пенсията за отделните периоди са определени едва с разпореждането от 06.08.2008 г. и поради това те са станали изискуеми едва от тази дата. Следователно не е изтекъл тригодишният срок за тяхното плащане. Разликата е дължима за целия период и според неоспореното заключение на вещото лице Цоньо Колев Гичев тя възлиза именно на 287,33 лв.

При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК обаче настоящият състав на Върховния административен съд констатира, че Габровският административен съд неоснователно се е отклонил от константната съдебна практика, че естеството на пенсионните актове не позволява съдът да реши спорния въпрос по същество. Поради това решението на този съд следва да бъде отменено в частта, с която е изменено разпореждането от 06.08.2008 г. и делото да бъде изпратено на директора на РУСО, който да определи пълния размер на обезщетението (за изплащаната в по-малък размер пенсия на Младен Петров Дешев) за времето от 19.10.1998 г. до 30.06.2007 г.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,